Зачестилите самоубийства във Враца през пролетта ни дадоха основание да проверим какво подтиква хората да сложат край на живота си. Почти няма месец тази пролет, в която някой да не увисне на въжете или да скочи от високото. Макар че в повечето случаи първата мисъл, с която се опитваме да обясним случката е, че самоубиецът е имал психични проблеми приживе, това не е цялата истина.
„Конкурент“ потърси различни мения по въпроса, които представя, за да може обществото да научи цялата истина за суицидната обремененост на съвременния човек.
По осем българи всеки ден опитват да отнемат живота си, а двама от тях успяват, това показва изследване на специалистите д-р Владимир Наков и полк. доц. д-р Тони Дончев.
Около 3 000 души на година опитват да се самоубият в България, като 800 от тях го правят успешно. Наблюденията през последните пет години показват, че има нарастване в броя им. Самоубийствата обаче са по-малко от тези през 90-те години на миналия век, когато имаше истински бум. Опитите за отнемане на живота в селата са повече, отколкото в градовете в периода 2012 и 2013 година.
Най-много опити да си отидат от този свят извършват разведените. Почти толкова са и случаите при хората, които никога не са сключвали брак. При семейните българи опитите са значително по-малко. Пенсионерите и безработните хора в България най-често се самоубиват. Вдовиците извършват много по-малко опити за самоубийство от мъжете, които са загубили своята половинка, показва анализа на данните.
Мъжете по-често се самоубиват, докато жените правят повече, но неуспешни опити. Това е така и в световен мащаб. Обяснението се крие в методите, които те използват - жените по-често посягат към т.нар. меки методи, като самоотравяне с лекарства, прерязване на вените и използване на други химически вещества. В същото време мъжете се насочват към ефективни методи, като обесване, скачане от високо и застрелване с оръжие.
Нерядко младежите се поддават на отчаяние и извършват самоубийство дори заради неща, които изглеждат незначителни за другите. Когато се почувстват наранени и безсилни да направят каквото и да било по този повод, младежите може да възприемат смъртта си като начин да си го върнат на онези, които са ги наранили. Едно изследване във Великобритания показа, че когато децата са жертва на жестоко хулиганско малтретиране, е налице седем пъти по–голяма вероятност да направят опит за самоубийство. Емоционалната болка, която изпитват тези деца, е реална. Едно тринадесетгодишно момче, което се самоубило, оставило след себе си писмо, в което посочило пет човека, които го измъчвали и дори го изнудвали за пари. „Моля, спасете другите деца“, написало то.
Други може да се опитат да посегнат на живота си, когато имат проблеми с училището или със закона, когато претърпят раздяла и разочарование от любовен характер, когато получат слаба оценка, когато са подложени на стрес заради изпити или когато бъдат обременени от страх за бъдещето. Сред имащите високи постижения подрастващи, които са склонни към свръхвзискателност спрямо себе си, една крачка назад или неуспех — действителни или въображаеми — може да предизвикат опит за самоубийство.
