Точен, както е бил винаги за всяко събитие, доайенът на врачанските журналисти Илия Борисов вече ме чака в кафенето на блока, в който живее. Стана енергично и приветливо протегна ръка. Край него лежи обемиста купчина от папки, изписани листа и снимки. При първоначалния ни разговор преди дни не беше склонен да дава интервюта. Каза че предпочита да отбележи 85-та си годишнина сред тесен кръг приятели, без гръмки слова и излишна помпозност. Но, все пак склони и разговорът ни тръгна с лекота, въпреки буботенето на багера, който работеше в съседство по водния цикъл на Враца. Явно, така му е съдено на Илия, да държи под око всяка дейност, всяко събитие във врачанския край, да го съпреживява със сърцето си , а после да излее всичко върху белия лист. Старостта не му тежи, макар че се чувства самотен след смъртта на съпругата си Радка, а мъката все така изгаря душата му.
„Който казва, че времето лекува, греши. Не е вярно. Животът ни беше красив и хармоничен и отсъствието й днес ме мъчи. Но, така е на тази земя. Всеки си има своя край, а хубавото е, че се раждат деца”, споделя Илия и закачливо поглежда към момченце в количка край съседната маса. Вижда го за пръв път, подава му бастуна си и почуква с него по пода. Детето се впечатлява и с усмивка протяга ръка, а Илия ласкаво го гали. Винаги е бил такъв – човеколюбив и особено възторжен към децата. Признава, че често си мисли за старостта и обича да препрочита написаното за нея от публициста Димо Казасов. Казва, че гледа на човешката кончина като на един извървян живот, от който сега има спомени.
„Животът не се повтаря. Дава се само веднъж, а най-хубавото нещо в него е самият живот”, реди думите журналистът. Казва, че е гребал с пълни шепи от него. Тръгва от кръстопътното селище Брусарци, минава през ломската гимназия, живее 5 години в София, където работи в редакцията на вестник ”Народна младеж”, а след това и във вестник „Граничар”. От 1955 година става врачанин. Тогава Враца е с 19 500 жители. Само за няколко десетилетия населяващите този край достигат 96 000 с намерението да станат 100 000 жители. Градът приличал на Борован в днешния му вид, но с времето се преобразява, припомня си моят събеседник. Сега хората го напускат, не намират работа тук и търсят препитание другаде.
„За да се промени, трябва да има икономика. Икономиката ражда и духа, ражда и живота. Много бих се радвал ако в бъдеще се развие като икономически център, какъвто беше преди. Враца я създаде „Химко”, заводът загина и градът пропадна. Но рано или късно ще се развие, защото винаги е бил водещ”, вярва журналистът.
Повече от 30 години Илия работи като кореспондент на вестниците „Работническо дело” и „Дума”. Пише всеки ден, верен на себе си – да разкаже за доброто, за построеното, за извървяното.
„Един шегобиец или злонамерен човек, каза, че съм ходил под ръка с първите секретари и затова съм работил толкова години за тези печатни издания. Никога не съм могъл да ходя под ръка с Горуня, Нинко Стефанов, Иван Абаджиев… Но, някои така си мислят от глупост. Това са клеветници. Има една точна мисъл, че простотията и клеветничеството нямат почивен ден”, казва Илия. Питам го чувства ли се огорчен от това, а той категорично казва – не.
„Не ме е огорчавало нищо, защото съм познавал сам себе си. Не съм вършил дивотии, не съм клеветил хората, не съм убил, не съм ранил никого. По възможност гледам да помагам и съм помагал на много хора, без да чакам отплата. Не съм се възползвал да стана богат. Живея в апартамент от 48 квадрата и се чувствам уютно в него”, изповядва Илия и прехвърля темата към богатството, което му е дала журналистиката. През годините общува с много хора. Това му помага да бъде в 20 страни на Европа, да опознае света и да се докосне до известни личности.
„Но, в сърцето ми остана Враца. Могъл съм да живея и на друго място, да бъда друг, но още в младежката си възраст си обещах, че до края на живота си ще бъда само журналист. Тази професия ме привлече като ученик в ломската гимназия, когато започнах да пиша дописки. Първите ми публикации излязоха във вестник „Ломска трибуна”. Имаше един журналист Ангел Рангелов, който ми помогна и ме увлече в професията, на която съм верен и днес”, признава доайенът на врачанските журналисти. Припомня, че във вестник „Народна младеж” намира истински професионалисти, сред които Лалю Димитров и Стела Авишай. Няколко месеца работи под ръководството на Иван Башев, среща и Георги Тодорчев, дългогодишен кореспондент на БТА и „Работническо дело” в Америка. Тези хора го заразяват и разпалват любовта му към професията.
„Журналистиката е човеколюбие. Среща те с много хора, държи те под напрежение. Пръв научаваш новините и всичко, което се случва в живота. Дава ти шанс да ги предадеш нататък, да уловиш динамиката и същността на събитията, да ги споделиш с голямата читателска аудитория. Защото животът е едно движение, той не е в застой”, обяснява Илия.
Питам го, какви качества трябва да притежава човек, за да стане добър журналист. А той е категоричен и лаконичен.
„Преди всичко трябва да се роди като човек. Роди ли се като човек, след това той избира професията. За нея трябва да си честен, да си работлив и да си приятел със словото, т.е. трябва да бъдеш словотворец. Защото журналистиката всеки ден те поставя пред белия лист. А белият лист не знае нито умора, нито може да ти прости нехайството. Белият лист не прощава. Той те задължава да си честен, да си интересен, да си впечатляващ, да съобщаваш новините такива каквито са. И най-важното – да обичаш хората”, лее думите събеседникът ми.
Събрал е в солидни папки всичко, което е излязло изпод перото му и е уловил с фотоапарата си. Всичко е старателно подредено и подвързано. Архив от кореспонденции, статии, очерци, репортажи, отпечатани в различни издания през годините. Летопис на врачанския край, събрана с любов и прецизност. Над 50 папки, на които всеки от гилдията може да завиди. Подредени са грижливо в дома му като бащино послание към любимата му дъщеря Боряна, която живее със семейството си в София и за която говори с любов.
И днес Илия Борисов не губи интереса си към журналистиката. Знае, че през миналата година в България са отпечатани над 240 вестници. Всеки от тях е по своему интересен.
„Но днешната журналистика е подкупна, клеветническа и много от изданията изгубиха доверието на читателите си. На мен ми харесват няколко вестника. Редовно си купувам „Дума”. Смятам го за един от най-интелигентните вестници, особено интересен е в събота. Следя го редовно и с интерес”, изтъква Илия. Допълва, че в динамичното всекидневие хората предпочитат да научават новините от електронните медии, което е довело до значително намаляване на вестникарските тиражи и до спирането на някои издания. Преживява болезнено закриването на всеки вестник, макар че не е почитател на жълтите писания. Не приема целенасоченото писане на лъжи и скандални публикации, за да има продажби на вестникарския пазар. Горчи му от подобен професионален срив и загубата на човешки ценности в днешно време. Политиката и днешните политици не го вълнуват. Казва, че те са заети с един изкуствен театър, в който всеки се стреми да заеме по-голяма територия, за да получи повече пари.
„Жалко, че народът вече е свикнал. Той е озлобен, не стана при промените по-добър. Хората станаха алчни, комерсиални, говорят само за пари. Занемари се това, което беше хубаво в миналото. Никой у нас не се занимава със земеделие и икономика. Светът е в упадък, светът е размирен. А на тази земя живеят около 7 милиарда и 300 милиона човеци. Това са хора от 230 държави, всеки със своите интереси, със своите идеали и планове за бъдещето, но светът е размирен, разсъждава дългогодишният журналист. Това обаче не го тревожи, защото както казва, е изживял живота си и няма как да отговаря за следващото поколение. То има своето призвание и своята съдба.
„Когато станеш на тия години разбираш, че животът вече е прошумел, идва ново поколение. Радвам се на възторжените, на младите хора, които се развиват и милеят за града”, допълва журналистът.
Отново поглежда към момченцето в количката и закачливо му се усмихва. Казва, че това е бъдещето и литературата има особено място в него. А всеки, който чете книги и обича словото, е добър и възвишен човек. За него има бъдеще…
АВТОР: ХРИСТИНА АНДРЕЕВА
*Материалът е посветен на 85-годишнината на дойена на журналистиката във Враца Илия Борисов
