Поради огромния медиен интерес към продажбата на „Химко“ от последните дни, „Конкурент“ се свърза с доц.д-р инж. Кирил Петков – бивш изпълнителен директор на „Химко“ до 1997 г. Ръководителят на торовия гигант по времето на неговия възход предостави на единствения вскединвенки в Северозапада своя позиция, която публикуваме по-долу без редакторска намеса.
Припомняме, че при използването на този текст, е задължително позоваването на „Конкурент“.
Кирил Петков*
На 28.06.2016г. бе извършена продажба на ХИМКО на българската фирма „Метахим импекс” АД на цена 11,7 млн.лв. Очаква се в началото на м.Юли Купувачът да влезе във владениеи обяви своите бизнес-намерения.
Същевременно в медийното пространство отново се тиражираха стари и някои нови митове/непрофесионални, голословни, понякога поръчкови (или откровено ангажирани) неверни твърдения за невъзможност и/или нецелесъобразност от рестарт на ХИМКО.
Ето по-съществените митове и нашите отговори – но със съответните професионални/ експертни основни аргументи.
Мит 1.: „Производствените мощности на ХИМКО са стари, а оборудването – откраднато и/или негодно/кородирало”.
Реалност: *Старите амонячни и карбамидни инсталации в ХИМКО са в експлоатация от 1968 г. и са с отработен работен ресурс (до спиране на завода през 2002г.) 34 години. В предлагания от нас проект за частичен (до 25%-ов капацитет) Рестарт/възобновяване на производството ние обосноваваме това да стане чрез пуск само на новите (пуснати в експлоатация през 1983г.) 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталации с годишен капацитет 200 хил.т.карбамид.
До спирането им те имат отработен ресурс 18 години и остатъчен работен ресурс – над 20-25 години.
Световната добра практика е такива производствени мощности (за амоняк и азотни торове) да имат работен ресурс над 40 години.
За сведение/сравнение работещите и днес амонячни инсталации в Агрополихим (АПХ)-Девня и Неохим(НХ)-Димитровград имат отработен ресурс съответно 42 и 28 години.
*Откраднато/изнесено от завода производствено оборудване има, но то е от складовете (заводски и цехови) за резервно/подменно оборудване и резервни части, а не от производствените инсталации. Има откраднати силови медни електропроводи и медни съоръжения/елементи в цеховите подстанции и Електро цеха в ТЕЦ. Тяхното възстановяване обаче е предвидено като количество и стойност в съдържаща се в нашите периодични анализи за състоянието на ХИМКО - „Справка за необходимите финансови ресурси за ремонтно-възстановителни работи”. То не стои на „критичния времеви път” на подготовката за рестарт на производството и не е лимитиращ ресурс.
*Кородирало (атмосферна корозия) оборудване, съоръжения и тръбни комуникации има, но те касаят главно старите производствени инсталации. В новите(от 1983г.) такива става дума само за отделни метални конструкции, съоръжения и водо-парови тръбопроводи от черна стомана, работещи при ниски налягания. Тяхната подмяна е предвидена (при рестарт на производството) и като стойност представлява по-малко от 1% от общия финансов ресурс за извършване на необходимите ремонтно-възстановителни работи (РВР).
Мит 2.: „Производствените инсталации са стари и с ниско техническо равнище, поради което те няма да отговарят на актуалните екологични изисквания за нормативно допустими вредни емисии”.
Реалност: *При рестарт само на новите (5-та амонячна и 7-ма карбамидна) инсталации няма да има вредни емисии на амоняк и карбамид в атмосферата и отпадните води по-високи от нормативно-допустими емисии (НДЕ) по българското и европейското законодателство.
С изградените в периода 1994-96г. и пуснати в експлоатация инсталации (по проект на фирмата UTI – САЩ) за дълбока очистка на отпадните от Гранулационната кула газове и на процесните отпадни води, съдържанието на амоняк и карбамид е няколкократно по-ниско от НДЕ. Очистените процесни води (в Хидролизно-стриперната инсталация) не се изхвърлят „на канал”, а се връщат за пълно оползотворяване в производствения технологичен цикъл.
*Емисиите на парникови газове (основно СО2) в тях (АПХ и НХ) са с 25-30% по-високи от тези на 5-та амонячна инсталация в ХИМКО, а предвид въведените от Европейската комисия през 2013г. ограничения за емисии на парникови газове, това вече е не само екологичен, но и проблем за икономическа ефективност и пазарна конкурентоспособност.
Мит 3.: „При високите цени на енергоносителите (особено на природния газ) производството на амоняк и карбамид в ХИМКО няма да бъде икономически ефективно и пазарноконкурентно”.
Реалности: *Общият разход на енергия (с 80%-oв дял в производствената себестойност) за производството на тон амоняк в ежегодно работещите след приватизацията им (1999г.)азотно-торови заводи в АПХ и НХ е с 15-20% по-висок спрямо този на новата 5-та амонячна инсталация в ХИМКО.
*През 2015г. и до 30.06.2016г. цената на природния газ в България пазарнообосновано е понижена с около 50%. Прогнозата е за продължаващо понижение на цената на природния газ в България и в глобален мащаб, в т.ч. и в Европа.
*В последните няколко години в България се внасят над 200 хил.т.карбамид, в т.ч. 140-160 хил.т. за земеделието, с тенденция за растеж. Съседните на България страни (без Румъния) са дългогодишен нетен вносител на повече от 800-900 х.т.карбамид. Карбамидът е несбиваем азотен тор с най-високо съдържание на хранителния елемент – 46% азот (амониевата селитра е с 34% азот).
В обобщение на реалностите по мит 2 и 3:
√ Няма нито икономическа, нито пазарна, нито екологична логика високотехнологичното производство на врачански амоняк и карбамид да не е икономически ефективно и конкурентоспособно през следващите 20 - 25 години.
√√ Само 10% от действащите азотноторови заводи в Европейския съюз имат по-ниски енергийни разходи и парникови (СО2) емисии от 5-та амонячна инсталация в ХИМКО (ако рестартира).
Мит 4.: „ХИМКО има огромни задължения и няма икономическа логика инвестиционната възвращаемост на проекта за придобиване и рестарт на производството да бъде приемлива.”
Реалности: * Задълженията на ХИМКО в несъстоятелност са толкова огромни, колкото Купувачът на ХИМКО е реално платил за придобиването/купуването му. През декември 2004г. (обявена за първи път несъстоятелност на ХИМКО) те са около 170 млн.лв. През октомври 2005г. (одобряване на План за оздравяване от Съвета на кредиторите) – 85,7 млн.лв., а на 28.06.2016г. договорената със Синдика и платена от Купувача цена е 11,7 млн.лв. Значи задълженията днес вече са платените от Купувача 11,7 млн.лв.
* Наш актуален експертен Анализ (от м.април 2015г.) определя разходите за РВР и пуск при 22-25%-ов капацитет на 22 млн.лв.
* Разходите за придобиване/връщане отново на бившия ТЕЦ на ХИМКО по актуална и справедлива пазарна цена не е логично да бъдат по-високи от около 35-40% от платената на 28.06.2016г. цена за ХИМКО.
В заключение: Очакваната инвестиционна възвращаемост (при актуалните от 01.07.2016г. цени на карбамида и на енергоносителите – природен газ, ел.енергия, вода и пара) е около 4-5 години. Тя е приемлива за този сектор на реалната икономика.
Мит 5: „Няколко ключови бивши активи на ХИМКО (ТЕЦ, Заводска Ж.П.Гара,
Терминал за експортни продажби на карбамид – на Пристанище Варна запад) са собственост на други фирми. Без тяхното придобиване/връщане в активите на ХИМКО не е възможен рестарт на производството и продажби на продукцията.”
Реалност: *След реализация на проекта за „Частично (до 25%) възобновяване на производството” ХИМКО ще продава ежегодно по-малко от 200х.т.карбамид, в т.ч. износ на около 40-60 х.т. за съседните балкански страни, т.е. главно с автотранспорт.
Лимитиращ за възобновяване на производството остава само ТЕЦ-а (при производствен капацитет около 25-30%), при това без производство на ел.енергия.
*Няма икономическа и пазарна логика да не бъде договорена покупко-продажба на ТЕЦ-а между неговия актуален Собственик (повече от 12 години той прави преимуществено разходи за неговото стопанисване) и Купувача на ХИМКО. Възможен е и договаряне на вариант на взаимоизгодно партньорство по частично възобновяване на производството в ХИМКО и бъдещо производство и развитие.
Мит 6.: „Кадровото осигуряване за реализация на проекта за възобновяване на производството – след изминалите 13 години от окончателното спиране на ХИМКО, е нерешим проблем. Отдавна го няма и Химическия техникум във Враца”.
Реалност: * В това твърдение има истина, но то не е и цялата истина. Между впрочем – в кое високотехнологично и непрекъсваемо производство (каквото е производството на минерални торове) в България няма проблем с осигуряване на квалифицирани кадри – специалисти и оперативни сменни работници? Ние имаме актуална и достатъчна информация за този нарастващ проблем! Но ние знаем – от дългогодишен управленски и производствен опит и от познаване на добрите практики, как може той да бъде реално решен в ХИМКО – през 2016г.
* При 25%-ов производствен капацитет необходимите кадри са общо около 550, но необходимият минимум от все още здрави, компетентни и можещи висококвалифицирани ръководни кадри, водещи специалисти и експлоатационни работници – всички те с натрупани дългогодишни знания и производствен опит, е около 100 човека.
* Като отговорен и професионален екип (20 човека) – изготвял през последните 13 години периодично(в последните няколко години – ежегодно) експертния анализ „ХИМКО – актуално състояние и възможности за възобновяване на производството”, ние наблюдаваме „на живо и в реално време” състоянието не само на производствените инсталации, но и на потенциалните кадри – знаещи и можещи да участват в реализацията на проекта за рестарт на производството.
Обоснованият извод, който сме направили е, че все още е възможно кадровото осигуряване на проекта, ако той стартира най-късно през лятото на настоящата година. Защото, както чисто човешкия работен ресурс, така и търпението и емоционалната нагласа на бившите налични и можещи кадри на ХИМКО са на изчерпване!
*Останалото е много, много и системен труд – още от първия месец, за практическа реализация на нашето „ноу хау(как да стане)” - едновременно с подготовката и извършването на РВР, да се проведе и необходимото опресняване квалификацията на бившите (в ХИМКО) и обучение на нови кадри. Всичко това за 10-12 месеца.
*Ключово значение за навременното кадрово осигуряване на проекта за безопасно и ефективно възобновяване на производството в ХИМКО, ще има разбирането и практическите и своевременни действия на Собственика и висшия Мениджмънт на ХИМКО още в началото:
- за сформиране на достатъчно професионален и отговорен Мениджърски екип и
- за разумна и достатъчна - в съответствие с пазара на работната сила и добрите управленски практики във високотехнологичните производства, мотивация на знаещите и можещите кадри.
Мит 7.: „Държавата няма дялово участие в капитала на ХИМКО и не може да влияе (няма интерес) на процедурите по неговата продажба, евентуално за възобновяване на производството”.
Реалност: *От юли 2012г. ХИМКО за втори път е обявен в несъстоятелност и е назначен Синдик със задача „оценка и осребряване на активите”.
В условията на несъстоятелност върховенство има кредиторовия интерес. Квалифициран (96%-ов) мажоритарен кредитор е Държавата – чрез нейните 100%-ови структури – БУЛГАРГАЗ, НЕК и НАП.
*Целесъобразно е, освен кредиторов, Държавата – чрез нейните централни и местни органи, да има и социално-икономически интерес от възобновяване производството в ХИМКО, защото то ще осигури дългосрочни (над 20 г.) ползи за страната и особено за западналия Северозападен регион, в т.ч.: устойчив икономически растеж и около 500 качествени работни места.
4 Юли 2016г.
Враца
*Доц. Д-р инж. Кирил Петков –бивш Изп.директор на ХИМКО до 1997г.
