Атлетите Росица Стаменова и покойният Павел Павлов са първите участници от Враца в олимпийски игри. Те се представят през лятото на 1980 г. в Москва. Поради нахлуването на съветските войски в Афганистан в края на 1979 г. някои западни страни обявяват бойкот на олимпиадата в СССР. Това дава на страната ни уникален шанс. В Москва България записва един от най-големите спортни успехи в историята си. Страната печели общо 41 медала /8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови/ и завършва на 3 място в комплексното класиране по отличия. Това е най-доброто представяне на българите в надпревара от подобен род.
Г-жо Стаменова, какво си спомняте от времето преди олимпиадата в СССР?
През зимата преди игрите станах 4-а на европейското първенство с нов национален рекорд. През лятото, непосредствено преди самата олимпиада, пак постигнах най-добър републикански резултат. Атлетите бяхме в добра форма преди да заминем.
Как оценявате представянето си от дистанцията на времето?
На 400 м гладко бягане стигнах до полуфинал. Трябваше ми много силен резултат, за да вляза във финала. В полуфинала на щафетата щафетата 4х400 м станахме втори в серията. Резултатът ни беше равен с ГДР от другия полуфинал. Бяхме сигурни медалисти и дотук… Оттам насетне олимпиадата се превърна в най-най-най-тежкото, разочароващо и неприятно състезание, което преживях. Финалът през 1980 г. е един от най-лошите спомени в спортната ми кариера.
Припомнете какво се случи!
На самия финал бягах на втори пост. Тръгваше Свободка Дамянова от ЦСКА, аз бях след нея, защото стартирах бързо, следваха ме Малена Андонова от Левски и Бонка Пенева от Елин Пелин. Излязох трета и от тази позиция, с аванс пред останалите, предадох щафетата на Андонова. 100 м преди определената й дистанция тя беше настигната от представителка на Англия. Двете се сбутаха и Малена падна, а след това не намери сили да стане. Ако го беше направила, дори ходом да беше изминала разстоянието до финала, можехме да станем 4-и или в най-лошия случай 5-и или 6-и, но нямаше да сме 7-и, защото конкурентките ни бяха с по 100 м зад нас. Андонова не можа да намери сили да се събере, да стане и да продължи. Така не успяхме да завършим. Когато си окичил медала, когато знаеш колко труд си хвърлил и някой да те провали е меко казано разочароващо. Малена иначе е много готин човек, симпатяга е, но психиката й е слаба. Проваляла ни е и друг път.
Сякаш още не сте го преживяла?
Така е. След като състезанието свърши, седнахме плачейки на земята пред стадиона. Волейболистът Хуанторена, който преди да заминем за Москва се готвеше в България, дойде да ни успокоява. Треньорът на англичанките също изказа своето съчувствие, но всичко ни беше черно. Замисляйки се, смятам че след полуфинала щабът на англичанките беше направил разбор на нашия отбор - кой къде и колко бяга. Яно са преценили, че третият пост е нашето най-слабо място и там те поставиха най-силната си състезателка, която успя да настигне Малена.
Как се разви кариерата ви по-късно?
След олимпиадата аз, Свободка и Бонка прекъснахме по майчинство за 1 г. Не бяхме в състояние да стъпим на пистата. Невероятно тежко преживяхме Москва`80. Тогава шампионки станаха представителките ГДР, следвани от СССР и Англия.
Покойният Павел Павлов също записа името си в историята на Враца. Рекордът на мъжката щафета 4х100 м с негово участие май още не е подобрен?
През последната година преди да заминем за Москва Павел бягаше 200 м и 400 м. За самите игри спринтьорите се контузиха и в последния момент той беше включен в щафетата 4х100 м, която стана шеста. Това е най-доброто класиране на олимпиада. Рекордът на Павел Павлов, Ивайло Караньотов, Владо Иванов и Петър Петров и досега стои неподобрен.
Отсъствието на САЩ направи ли олимпиадата по-слаба?
Със сигурност. Американците са добри спринтьори. САЩ и тогава имаше силни състезатели. Не може без участието на подобни държави в олимпиади. Все едно на предстоящите игри в Рио де Жанейро да ги няма руснаците. Споменава се някакъв подобен вариант, но ако той се реализира, олимпиадата няма да е на нужното ниво.
България също е бойкотирала олимпиада, нали?
През 1984 г. ние бойкотирахме олимпиадата в Лос Анджелис. Казаха ни го през май, преди игрите. Беше такова безумие. От социалистическия лагер само румънците заминаха в САЩ. Нашето ръководство реши да си върне заради олимпиадата в Москва. Заради това решение аз пропилях 3 г. подготовка, а други по 4 г. Някои решиха да сложат край на кариерите си.
Има ли място политиката в спорта?
Политиката не трябва да се намесва в спорта. От подобно решение през 1984 г. ние загубихме като спортисти, а и държавата като цяло. Когато политиката са намеси, обикновено не се получават добри неща.
