Стефан Илиев Цветков е роден във Видин. Започва да спортува в клуба по кану-каяк Бдин. Завършва НСА със специалност „Треньор по кану”. Работи в спортните училища в Плевен и Видин. В момента е треньор по кану в клуб Ванто. Повече от 22 г. се занимава с кану-каяк. Илиев е заслужил майстор на спорта.
Г-н Илиев, откога се занимавате с кану?
От много години се занимавам с този спорт, още от дете.
Какво си спомняте от развитието на вашата спортна кариера?
Преди 30-ина години съм участвал в 4 световни и 4 европейски първенства за мъже и жени. Бил съм част и от подготовката за олимпиадите в Монреал през 1976 г. и Москва през 1980 г. Състезавал съм се в над 20 републикански първенства, от които съм спечелил много златни и сребърни медали. Бях на 19 г., когато успях да се класирам в големия финал на едноместно кану на световно първенство в Кан през 1973 г. Тогава мой треньор беше популярният Иван Нейов-Ванто в клуб Бдин. От него научих много неща. Неслучайно той е определен за треньор на миналото столетие на Видин. Дал е много на българския кану-каяк.
Кое е вашето най-сериозно спортно достижение?
През 1975 г. на световното първенство в Белград с Иван Бурчин станахме трети на двуместно кану на 10 000 м. Може би това е най-сериозното спортно достижение в моята кариера. Смея да твърдя, че в тази дисциплина имам доста опит и като треньор. Познавам отблизо българската федерация по кану-каяк. Благодарение на това се навих да лицензираме клуб във Видин, който да възобнови традициите, които имаше школата.
Успяхте ли в тази си амбиция?
Успяхме и продължаваме да успяваме понеже има голяма традиция в този спорт във Видин. Изградили са се доста състезатели не само в кануто, но и в женския каяк. Тези, които желаят да се развиват, присъстват на заниманията и тренират усилено. В момента развиваме каяк за момичета и момчета и кану за момчета. Възпитаниците ни са от петокласници до старша възраст. От всички възрастови групи имаме участници в държавните първенства и доминираме в страната. Работя заедно с едно много младо и надеждно момче - треньор, който се занимава с цялата методика и подготовка на клуба. Казва се Цветан Иванов. Тук е мястото да му благодаря и да му кажа, че ако продължава в този дух, ще бъде един от най-успешните специалисти в страната.
Припомнете кога е създаден клуб Ванто?
Клубът ни е създаден преди 8 г. Развива кану-каяк и гребане. Участва във всички вътрешни първенства – лични и отборни. През последните 5-6 г. доминираме в тройката на страната.
Колко деца тренират при вас?
В момента са картотекирани 107 деца. Броят на редовно трениращите варира от 35 до 50. През ваканциите той нараства. Ние вече нямаме спортно училище. Тренираме едноразово, по гъвкав график.
Труден ли е вашият спорт?
Да, а и на самите нас ни е трудно много. Ние сме единственият клуб в Европа, чиито възпитаници тренират в течаща вода. Всички други водят занимания в канали или язовири.
Как съумявате да работите и да се представяте успешно в тези трудни за спорта времена в България?
Всичко, което ползваме като база е публична общинска собственост и ни е отдадено за безвъзмездно ползване. Не плащаме наем, както е по света. Много пъти съм казвал, че общината ни е основен донор. Това за нас е много важно, защото стандартът на живот в града ни е изключително нисък, родителите нямат средства. Затова не взимаме такси от децата.
Как се издържате тогава? Колко получава един треньор?
През тези 8 г. работим безвъзмездно, без заплата. Намираме си начини да се обезпечаваме. В клуба сме доброволно и това е една изключителна благотворителност, която не знам как може да се оцени. Ние работим с огромно желание и хъс. Годишният ни бюджет зависи от участията в първенствата. Сборуват се точките, полагащи се за местата на състезателите и на тази база министерството на спорта ни плаща по 2.70 лв. на точка. Така разполагаме с около 25 000 лв. Тези средства отиват за участия и покриване на други разходи. Нищо не остава, дори се налага дотиране от нашия председател на клуба Юри Йорданов. Тази година и Община Видин ни отпуска 30 000 лв. за спечелените 36 медала през 2015 г. Парите са гласувани от съветниците. Това е една изключителна социална политика с грижа за децата.
Как идват те при вас?
Децата идват по различни пътища, но ние ползваме услугите на селекционер. Това е преподавателят по физическо възпитание Ели Богомилова. Тя има много контакти. Събираме се, виждаме в кое звено имаме нужда от попълнения и Ели кани деца. Може би 30-40 пък идват с приятелите си, които вече тренират. В това отношение нямаме затруднения. Деца има. Принципно кану-каякът е със стара история във Видин. От 50-те години на миналия век досега е много популярен. Почти няма дом, в който някой от рода да не е гребал.
Какво възпитава спортът в младите хора?
Основното, което могат да спечелят децата от спорта са здравето и дисциплината. Градът ни е малък. След училище децата идват с колелета при нас. Намират време за всичко. Тези, които са организирани, взимат есенцията, най-хубавото от спорта и нещата им се получават. Проблемът е, че когато трябва де берем плодовете от труда, юношиге старша възраст ни напускат и отиват в големия град. Във Видин няма университет и младежите няма какво да правят. 80% от най-добрите ни състезатели отиват в националната спортна академия и в други университети. Надеждата ми е да дойдат млади кадри, които и да ни заместят.
Имате ли материални затруднения и какви са те?
Спортът ни е скъп. Една лодка струва над 1 000 лв. Ние имаме около 80-100. Високите технологии обаче променят непрекъснато модела на лодките и материалите стават все по-скъпи. Затова караме с това, с което разполагаме. Ако успеем да заделим нещо - купуваме поне гребла и спасителни жилетки. Имаме хубава моторница, с която съпътстваме тренировките в реката. Но за нея пък трябва бензин. Така, че разходите са си разходи. Не можем да избягаме от тях.
През зимата тренирате ли?
Да, не спираме. Смея да твърдя, че от 365 дни в годината ние тренираме 360 дни. Нямаме почивка. Дори сега сме амбицирани за участието си в европейското първенство за юноши и девойки в Пловдив от 14-18 юли. Каналът там е в Топ 10 на света. Имаме 4-ма човека, които са дали заявка, че искат да участват в европейското първенство. Какво ще стане, ще видим.
Как се справяте с доста остарялата си база?
Трудно е. За поддържането на такава голяма база трябват много средства. Кметството е запознато с това как стоят нещата. Аз бях 3-4 г. директор на „Спортни имоти” и много тичах, за да се направи ремонт, но тези 3 500 кв.м застроена площ имат и съсобственик. Той иска да си продаде неговата част, която е 870 кв.м. Тогава общината би станала единствен собственик и ще може да кандидатства по европейски проект за ремонт на гребната база, за да я модернизира. Това не е неосъществимо. Ние нямаме претенции всичко да се възстанови наведнъж. Имаме хубав басейн, но зимно време той не може да се ползва, защото водата замръзва. Салонът ни обаче е перфектен. Трябва единствено да се подмени старото дюшеме. Успяхме да сменим дограмата. Монтирахме и климатик, за да е топло. Другите неща са сложни за поддръжка. Покривът тече. Вероятно нещата ще се случат постепенно, но общината трябва да си стъпи на краката. Дано успее! Гребната база стои на дневен ред, защото нищо не е правено по нея от 1970 г.
