По-народен тип момиче, със стройна фигура, красива глава и изразителни очи. Така проф. Асен Златаров описва навремето коронясаната за най-красива българка Люба Йоцова. Родената през 1907 г. във Враца красавица е правнучка на първия български дипломат Иван Замбин. Баща й е търговец на яйца.
Годината е 1928. Френски журналист, писател и импресарио решава да организира конкурс за „Мис Европа“. Идеята е да се проведе в началото на следващата година в операта в Париж с международно жури, в което да участват хора на изкуството. Десетки европейски държави, сред които и България, получават покана за участие във форума за красота. Започва трескава подготовка за избор на най-красивата българка, която да представи страната ни пред чужденците. Всички погледи са вперени в сцената, на която за пръв път ще се явят десетки българки, за да премерят красотата си в конкурс от подобен мащаб. За патрон на конкурса „Мис България“ е определен домът на изкуствата, а с организацията му се заема вестник „Зора“. На 30 януари градското казино в София събира претендентките за короната. Момичетата, явили се за участие, са 32. Сред тях е и Люба от Враца. Председател на журито е проф. Асен Златаров. Настъпва дългоочакваният момент – избирането на най-красивата българка. Казиното се пръска по шевовете си от гости, събрали се да гледат бляскавата церемония. Журито определя за победител 22-годишната врачанка Люба Йоцова.
„Избирайки измежду най-красивите, оная, която ще има да представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре отговаря на нашия национален характер“, казва скулпторът Андрей Николов, който членувал в журито.
България вече има най-красивата жена. Големи компании започват да търсят врачанката, за да рекламира продуктите им. Цигарена фабрика пуска снимка на Люба върху кутиите си, а фабрика за парфюми създава одеколон „Люба“. Манията по врачанката била толкова голяма, че се стигнало до там и сладолед да носи името на красавицата от Враца. Тогавашното застрахователно дружество „Балкан“ прави застраховка на Люба на стойност половин милион лева. Най-добрите модни стилисти, собственици на фризьорски салони и парфюмерийни студия заливат с покани за безплатно обслужване „Мис България“.
В началото на февруари Люба заминава за Париж, където се провежда конкурсът „Мис Европа“. Битката е с претендентки от 17 държави. След форума във Франция получава покана да участва и на „Мис Вселена“ в САЩ, но отказва. Завършва френския колеж в Русе, след което се установява да живее в София. След избора й за „Мис България“ и участието на „Мис Европа“ очарователната врачанка се залюбва с юриста Веселин Веселинов. Отдава се на семейството си и на благотворителност.
Година след първия национален конкурс е избрана следващата мис България. Този път организатор е списание „Кръгосвет“. Изискванията към кандидатките и мястото на събитието са същите. Новата победителка е 21-годишната Кунка Чобанова от Плевен.
След победата на Люба Йоцова особено ентусиазирани са в местното Туристическо дружество във Враца. Те виждат в титлата й най-добрата реклама на туризма в града. От дружество „Веслец“ й изпращат картина на Хижата – една от емблемите на Враца. Люба отговаря с благодарствено писмо. Поздрав към красавицата изпраща и тогавашният кмет на града Стефан Цеков.
„От все сърце поздравяваме нашата съгражданка с блестящия й успех, като й пожелаваме никога да не й изменя щастието и да я съпътства докрай“, пише кметът в телеграмата си до „Мис България“.
Във фонда на врачанския Държавен архив пазят изказване на бащата на Люба – търговецът Иван Йоцов. Той се радва на успеха на щерка си, но повече е загрижен от големите сътресения, които причинила световната икономическа криза у нас по това време.
„Никога не съм преставал да вярвам, че само по пътя на усиления и упорит труд ще преодолея всичко“, казвал врачанинът и споделил, че мечтае да няма бедни деца у нас.
За това решава да основе и фонд „Издържка на бедни ученици“ към тогавашната мъжка гимназия във Враца и дарява 10 хиляди лв. за каузата.
