В края на 70-те години километрични опашки се виели пред една от най-кокетните сладкарници във Враца. Причината – вкусната боза от 6 стотинки и баничките с масло от 18 стотинки. По онова време това е бил деликатесът за врачани. Годината е 1972. В града под Околчица кипи живот заради снимките на игралния филм „Момчето си отива“. Емблематичната боза намира място в лентата, а репликата на главния герой Ран – „Една боза от 6 стотинки“ се превръща в лайтмотив на филма.
На 19 май се навърши годишнина от премиерата на кинотворбата, чийто режисьор е врачанинът Людмил Кирков. Сценарист е Георги Мишев, а оператор Георги Русинов. Главната роля е дело на младия Филип Трифонов. Това е една от първите роли на актьора и остава емблематична за него. Филмът е заснет изцяло във Враца, а песента „Хора и улици“, в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов, остава една от най-популярните песни на българската естрада.
Действието се развива в последните дни преди абитуриентския бал на един клас от училище в малък провинциален град. Главните герои са учениците от завършващия випуск. Рангел, наричан от съучениците си Ран, е интелигентен и проявява интерес към журналистиката, въпреки неодобрението на родителите си. Момчето е увлечено по продавачката в сладкарницата Тинка, чиято роля е дело на легендарната Невена Коканова. По това време в града пристига известната певица Нели Йорданова, с която Ран флиртува. Отминава и нощта на бала, а момчето изпраща съученичката си Мариана до дома ѝ. Тогава става ясно, че двамата заминават да учат заедно в София.
Екипът на лентата избира старателно локациите за снимки в града. Някои от улиците и сградите и до ден днешен не са се променили, други пък са изменени до неузнаваемост. Кокетната сладкарница „Тинтява“, разположена в центъра на града, която главният герой Ран често посещава, днес е магазин за бельо. В съседство с нея е училището, в което са заснети много от кадрите във филма.
Преди няколко години Филип Трифонов гостува в града и врачани се върнаха десетилетия назад с „Момчето си отива“. Боза от 6 стотинки обаче нямаше. Годината е 2010, когато филмът е прожектиран на открито. Събират се стотици зрители, за да изгледат отново любимата лента. Тогава актьорът сподели голямото си желание във Враца да се изгради бюст-паметник на режисьора Людмил Кирков.
Стотици местни жители са живели с тръпката на снимачната площадка през 1972 г. Онези, които не са успели да се включат като статисти, са стояли на тълпи край местата за снимки, спомнят си днес хора от града. Най-много сред участниците във филма са били учениците.
В днешното СОУ „Козма Тричков”, където са направени голяма част от снимките, вече я няма прословутата електрическа крушка от времето на филма. На мястото на черната дъска сега е поставена интерактивна бяла. Всичко е обновено и различно. Фонтанът на централния площад, където главните герои се забавляват покрай абитуриентския си бал, макар и променен, събира всяка година през май стотици млади хора, които завършват средното си образование. Един от символите на Враца – Кулата на Мешчиите също има място във филма, а обновената сладкарница на Хижата и днес е любимо място за разходка на врачани и гостите на града.
Най-семплите на пръв поглед, но най-емоционални кадри на лентата са финалните. Булевардът е „Втори юни“, а мястото, на което режисьорът решава да сложи точката, е стара ограда, на метри от централния площад „Христо Ботев“. Ран се разделя с волното детство и родни си град и нехайно закачва ученическата си шапка на оградата. Днес тя е различна, но все още напомня за създаването на филма и знаменития лаф на врачани „шапка на тояга”…
