Дъщерята на Трифон Иванов Галина направи своята изповед за това, което е почувствала на бенефиса на Камата. Вижте какво написа тя във Фейсбук:
"Очаквах го до последно ...представях си как ще го видя отново в екипа ..отново на терена...изричаха името му докато преминавахме измежду охранителите. По пътя говорихме как ще се държим за ръка ...как няма да плачем ...как ще се снимаме с всичките ..ще бъдем "над нещата" и няма да се поддаваме на нищо, защото ние сме железните!
Когато стъпахме до съблекалните ...тя замълча...аз оставих децата и отидохме заедно до футболистите -едни тичаха за якета други запечатваха в селфита онова звездно настроение..трети подскачаха загрявайки.. смееха се.. Ицо минеше ли всеки го закачаше...сякаш никога не се бяха разделяли...все едно вчера се бяха върнали от "Щатите"... Някъде измежду усмивките засичах с поглед някой от "нашите"...което пълнеше очите ми със сълзи...очаквах тати!!!
Те не тръгваха ...дъжда ли ...сигнал от организаторите ли ...програмата ли ...нещо чакаха и те ! Ицо извика и бутонките зачукаха по стъпалата... Тогава нещо ме сряза зверски...разбрах че излизат ...тати все още го нямаше...! Сестричката ми беше клекнала до мен ...мина момченце със фланелка номер 3 ...качиха ни по тунела...
Чувах само "Трифон Иванооооооов" дъжда биеше със някаква страшна сила ...видях на големия екран снимка на тати и надпис 1965-2016.... Тогава разбрах, че той няма да дойде ....колкото и да го очаквам!!!
Дая излезе ....гледах само очите и който криеше под шапката си ...знаех, че идва и моя ред ...незнам как излязох...незнам какво чувах...държах погледа си надолу колкото и да вдигах главата си ... Ицо ме дръпна назад за да ми покаже всеки един от вас...обърна ме ...навсякъде виждах прави хора...дъждобрани и пляскащи ръце ....тогава разбрах че него го няма НО аз съм там... И си казах....докато сърцето ми бие ....аз ще напомням за него ...докато в кръвта ми тече Трифон Иванов аз ще разказвам ..ще пиша...ще създавам!
Аз Галина Трифонова Иванова ще посветя съществуването си на неговото отсъствие... Взех фланелката ... Догледахме мача... И се прибрахме...
"Благодаря ви" е ...слабо казано ...мека дума...недостатъчна...частичка от онова което искам да ви кажа...хилядна от онова което ми подарихте във онзи миг!
Поклон пред вас"
