Красимир Данов е роден на 17 май 1956 г. Завършил е „Българска филология” в Шумен. Работи като преподавател по български език и литература в СОУ „Отец Паисий”, а от 1996 г. е директор на учебното заведение. Има 3 издадени книги с есета и поезия.
Г-н Данов, преди броени дни СОУ „Отец Паисий” отбеляза 30 години профилирано обучение по изкуства с грандиозен концерт във Враца. Разкажете ни повече за годишнината.
Важно е да направим разграничение, че не става дума за 30 години от създаването на училището като такова, а от въвеждане на профилираното обучение по изкуства в него, защото много хора не откриват разликата. От три десетилетия нашето училище дава на младежите в региона възможност не просто да завършват средно образование, а да усвоят тънкостите на изкуствата – музика, изобразително изкуство, хореография и други. Така се превърнахме в един незаобиколим фактор на образователната система в региона. Дадохме път на талантливите деца от Северозапада и не само. Десетките отличия и награди на наши ученици говорят сами за постигнатите успехи.
По повод годишнината първо издадохме един Алманах, в който публикувахме много от постиженията, с които се гордеем в годините, както и десетки мнения на преподаватели, родители и ученици, също и литературни творби на наши възпитаници. Решихме да направим и един голям концерт с участието на врачанската симфониета. В него се изявиха талантливи наши възпитаници, които се обучават сега и други, които вече са се реализирали след завършване на нашето училище. В препълнената зала на драматично-кукления театър във Враца дадохме възможност на гостите да попият от таланта на нашите ученици, с които силно се гордеем. Публиката успя да се докосне до брилянтни вокални, танцови и инструментални изпълнения, които показват многообразието на талант, шлифован в нашите класни стаи.
Срещата между изгряващи и утвърдени таланти е безспорно вълнуваща. Запознайте ни с постиженията на някои от бившите си възпитаници, които участваха в концерта.
Трудно ми е да подбера точно кои да отлича, тъй като постиженията са много. Ще отлича Гергана Бориславова, която завърши „Оперно пеене” в Музикалната академия, после работи в Музикалния театър в София, след което замина за Германия, където и към днешна дата прославя България с изяви на различни места. Сега е солистка в Дрезден. Друг от нашите гости и възпитаници, с които се гордеем, е доцент по китара отново в Германия. Става дума за Цветан Стоянов, който е донесъл немалко награди в нашето училище. отлично реализиран наш ученик е и Иван Герасимов, който свири на фагот. Изобщо, много са успелите ни възпитаници, завършили Националната художествена академия, Музикалната академия и много престижни университети в чужбина. Гордеем се с всички и им пожелаваме много успехи в професионалната реализация.
Кои са отличията на вашите ученици, с които най-много се гордеете?
Имаме десетки призови места на национални и международни фестивали, олимпиади, състезания. Този процес не спира от 30 години насам. Горди сме най-вече, че освен с изкуства, нашите ученици стават също успешни адвокати, лекари, преподаватели и успяват да се реализират на различни поприща. С това е силно нашето училище – дава път на таланта, но не за сметка на обучението, Ние държим да възпитаме добре образовани и талантливи млади хора. Няма защо да се лъжем, дарбата си е дарба, но в България няма достатъчно място за всички изявени в изкуството. Пазарът на труда има други потребности и затова държим на общообразователната подготовка на нашите кадри.
От всичко казано дотук, как бихте описали накратко приноса и мястото на вашето училище в образователната система във Враца и региона изобщо?
Основният ни принос е, че дадохме на надарените деца място, на което да развият своите заложби. Преди да стартира профилираното ни обучение по изкуства, местните млади таланти ходеха да се учат в Плевен и София, защото тук нямаше къде. Работеха една-две школи по пеене и пиано и толкоз. Нашето училища стана пристан за всички тях. После се получи така, че започнахме да обучаваме деца от целия Северозапад – при нас идват от Кнежа, Вършец, Берковица, от Видинско дори. Голяма гордост е, че в нашето училище се обучават и младежи от други региони на България. Имаме ученици от Ботевград, Правец и София. Всички те идват във Враца заради нашето училище и възможностите, които то им предлага.
Другият ни безспорен принос е, че нашите успели възпитаници прославят Враца зад граница, където разбират, че в най-бедния регион на Европа има учебно заведение, което възпитава интелигентни творци.
С бляскавата ви история, за какво бъдеще мечтаете? Какво пожелавате да се случи в СОУ „Отец Паисий”?
Пожелавам здраве на целия колектив и на всички настоящи ученици. Това на първо място. После искам да продължим да издигаме имиджа на учебното заведение и на Враца. След това желая да запазим една хубава традиция на приемственост, която сме установили, а именно – наши възпитаници да се връщат, за да работят като преподаватели тук. Така те предават щафетата на младите, които „крадат занаят” и знание от вече успелите.
Това са моите пожелания, но най-вече - нека пребъде школото и профилираното обучение по изкуства в него!
