Преди десетина дни ми позвъни г-н Николай Сълов с покана - да драсна няколко реда за 20-ия юбилей на в. “Конкурент". 20 години!? Две десетилетия от първия брой на вестника, който държите в ръцете си. “Конкурент”.
Спомням си всеки ден от тази първа година. В такива подробности, че ми се струва, че беше вчера и няма как да са минали 20 години. Първия разговор за евентуалната авантюра – вестник. Своя абсолютно категоричен отговор на въпроса – можеш ли да направиш един вестник и да бъдеш главен редактор– разбира се! От кое се разбира!? Такова беше времето. На първи неща. На нови неща. На тотални предизвикателства.
Спомням си измислянето на името, на всяка буква, на всеки шрифт, всяка рубрика, страниците, денонощната подготвителна работа. Всеки един от колегите, с които тръгнахме по този път. Със съвсем мъничко опит, с много мерак. Помня шегите и смешките, грешките, трудностите, сълзите, язвата в стомаха. Живеехме в редакцията. Дъщеря ми Ния, тогава едва 5-годишна, израстна в редакцията и по събития. Всъщност тя е най-сигурното мерило за времето – сега успяваща млада жена.
А времето, времето – бурно, та бурно. 1996 година. Национална икономическа, политическа и социална буря. Финансови пирамиди, срив на банките, война между групировките, инфлация, президентски избори, зърнена криза, празни магазини, фалиращи предприятия...И във всичко това ние се учехме в движение – на журналистика, на правене на вестник, на отговорности....
Още на 1 юни пресрещнахме и първото голямо политическо предизвикателство – недоволни граждани освиркаха премиера Жан Виденов по време на тържествената заря в памет на Ботев. А до Виденовата зима, довела до падането на правителството имаше още 6 месеца. Тогава времето беше друго. Устояхме – направихме новината голямото чело на първа.
Тръгнал почти на шега обаче “Конкурент” издържа най-важния изпит – за сърцата и доверието на читателите 20 години.
Честит юбилей, “Конкурент”! Бъди “Конкурент”!
Велислава Кръстева,
първият главен редактор на в. "Конкурент"
