Богдан Тодоров е роден през 1955 г. във видинското село Арчар и е живял в Владиченци. Завършил е Първа политехническа гимназия във Видин. Висшето си образование е получил в юридическия факултет СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като юрисконсулт и адвокат, а сега е нотариус в крайдунавския град. Още от ученик е започнал да се занимава с пещерно дело, а като студент е продължил с алпинизъм. Сега зад гърба си има 7 покорени върхове над 7 000 м.
Г-н Тодоров, чувствате ли се щастлив човек, при положение, че сте от малкото хора, посетили Антарктида?
Може и така да се каже. Но едно е сигурно - много съм доволен от това, че успях да отида. Следя какво се случва в българската база на Антарктида още от самото начало, през 80-те години. Един мой близък е ходил в първите експедиции 5-6 пъти и тази година пътувахме заедно и работихме там. Познавам се с Христо Пимпирев, така че всичко ми беше познато.
Направихте ли някаква специална подготовка преди заминаването?
Това не е спортна проява. Имам обща физическа подготовка, която поддържам като ходя по българските планини. Занимавам се с алпинизъм, правя кросове, ходя в пещерата на гара Орешец, което е също спортно занимание и имам добра физическа кондиция. На Антарктида се живее в сравнително добри условия - в къщички, построени преди 7-8 години. Спи се на легла, има отопление и всичко необходимо. Там сега е лято, а температурите през месеца варираха от - 4 до +4 градуса по Целзий. И от такава гледна точка няма проблем. Там се намираме в едно изолирано място, определен брой хора, почти няма контакти с външния свят, има само сателитен телефон, за който имаме лимит и не може много да говорим. Мястото е изолирано и по този начин човек може да се откъсне от суетата на градовете, както е казал Висоцки.
Как пътувахте?
Самото пътуване беше интересно. От тук до Буенос Айрес. После с вътрешен полет много на юг в Аржентина, оттам с автобус до Пунта Аренас в Чили, летяхме със самолет до остров Кинг Джордж, който е съседен на нашия. Кацането беше несравнимо екстремно, защото настилката не е асфалтова, а трошено-каменна и в същото време къса. След това се качихме на кораб, с който стигнахме до острова, където е българската база.
Много ли е студено на Антарктида?
Там вятърът е много силен и усещането за студ е голямо. Влажността е 90% и допълнително го усилва. Там си изцяло зависим от капризите на времето. Като вали дъжд също е лошо, защото снегът се размеква и не може да излизаме. Преживяхме много силна буря, която ни връхлетя на 16 февруари. Бяхме предупредени от колегите в испанската база. Предварително бяхме прибрали и завързали всичко, за да не го отнесе вятърът. Сутринта, когато станахме, вратата на къщата ни беше затисната от навалялия сняг. С хората от другата къща разчистихме и след 5 минути отново беше затрупана от мокър сняг и пак трябваше да разчистваме вратата. Излязохме през прозореца и опънахме въжета между трите къщи, за да се движим по тях, защото нищо не се виждаше от сняг. Вятърът стигна до 35 м в секунда, което е около 120 км в час. Бурята продължи през целия ден и в 5 часа следобед спря изведнъж. Беше доста сериозна, а повечето от хората не бяха преживявали подобна стихия.
Колко хора живеят там и с какво се занимават?
Различно - от 10 до 25 човека, като броят им постоянно се променя. Едни идват, други остават, трети си тръгват. Всеки там работи по свой проект. Имаше трима геолози, които правеха проучвания на района и на по-далечни места. Нашите геолози откриха фосили /вкаменени морски животни/, каквито нямаше открити на остров Ливингстън. Иначе всичките им проучвания доказват, че преди 100 милиона години там е било топло, имало е растителност и животни. Военни топографи правеха карта на острова включително и с дронове. Имаше биохимик, който взимаше проби и изследваше замърсяванията. Аз помагах за снемането на метереологичните данни и изследвания на ледника. Те се наричат глацеоложки проучвания и представляват измерване на движението на ледника чрез джипиес. Записвахме данните по 2 пъти на ден, ходехме на няколко километра по ледника, за да сменяме акумулаторните батерии, които захранваха джипиесите. И още едно изследване правехме - за преместване на ледника. А големият проект е свързан със сеизмометър, който засича падането на ледени парчета и земетресения.
Има ли земетресения на Антарктида?
Да, дори са необичайно много, но хората не ги усещат, защото са І или ІІ степен. Наблизо, на 30 км, се намира един изгаснал вулкан Дисепшън, който е много интересен и продължава да изригва. Кратерът му представлява залив с диаметър около 4 км. Отворен е откъм морето и корабите влизат вътре, в залива. Имахме късмет да го видим. Вулканът е изригвал в минали геологични епохи. Това, което виждаме в нашата база са отлаганията на пепелта от вулкана, и така се правят изследвания.
Какъв е животинският свят?
Животните са много ограничени видове. Има само птици. В морето има тюлени и пингвини. Тюлените са няколко вида. Там, където е базата няма животни, за да не си пречат взаимно с хората. Пингвините бяха на 1 км от нас. Там, където живеят, е много шумно и мръсно, все пак това са няколко хиляди пингвини и тюлени.
Една от птиците стюя се оказа по-социална. Една троха хляб да й дадеш, тя тръгва след теб и не те оставя. Но не е разрешено да им се дава храна. Разказваха ни случай за човек, който се сприятелил с една стюя и докато вървял по плажа тя летяла след него, сваляла му шапката, хвърляла му я по плажа и пак така. Всички в базата го помнят този случай. Пингвините също не се безпокоят от хората. Характерното при тях е, че са много любопитни. След бурята бяхме опънали маркуч на повърхността и се образува нещо като канал. Един пингвин дойде чак от морето, което е на 300 м, разгледа канала и маркуча, задоволи любопитството си, обърна се и си тръгна. Всички ние много се смяхме и го снимахме.
Как вашите близките приемат последното ви пътуване?
Те са свикнали с моите прояви, притеснително е, но не възразяваха много.
Как върви работата в кантората, докато отсъствате?
С работата е трудно, но сега имам колежка, която е помощник-нотариус и може да работи под ръководството на нотариус. Колежката Таня Атанасова беше много любезна, за което й благодаря, че тя ме заместваше и помагаше на моята колежка и така не затворихме кантората, което е добре за клиентите.
Помагат ли ви контактите с природата?
Ходенето в планината разтоварва човек. Помага ти да забравиш ежедневието, зареждаш се с енергия, отпочиваш си много добре и това ми помага в работата. Ходя в планината от ученическите си години. Тук, във Видин, нямаше клуб по алпинизъм, а само по пещерно дело. Като студент започнах да се занимавам с алпинизъм. От ученик много четях за приключения и планини. Алпинизмът тогава беше в романтичната си фаза, експедициите бяха национални по онова време.
Кои са върховете, които сте покорили?
Имам 7 изкачвания на върхове над 7 000 м. Покорявал съм връх Ленин, който е 7 134 м, връх Евгения Корженевска - 7 105 м, който носи името на съпругата на един от руските военни топографи, картотекирали Памир и връх Хан Тегри - 7 010 м. Връх Ленин съм го качвал няколко пъти, връх Корженевска два пъти, а Хан Тегри веднъж. Тези 6 изкачвания ги осъществих като студент. 20 години по-късно изкачих отново връх Ленин.
Кога е последното ви изкачване?
Последното ми изкачване е през 2014 г., когато отново успях да се кача на връх Ленин. 20 г. по-късно разликата си усеща. Сега вървя по-бавно, но пък имам опит. Младите момчета, с които бяхме ми предложиха догодина да отидем пак заедно, което означава, че добре се справям. Сега и там става много комерсиализирано. Преди години отивахме и опъвахме палатките по покана на клуб от Алма Ата, а сега не може да си опънеш настрани палатката, а в лагер, за което ние си платихме. Имаше мъж, който си беше платил близо 300 евро, само да му стои палатката в този лагер, без друга услуга. Така комерсиално стоят нещата вече. Сега се ходи само с коне до първи лагер. И багажът се носи срещу заплащане. Ние предпочетохме да си го носим сами, за да се аклиматизираме по-добре.
С какво се хранихте в планината?
Храня се нормално, с месо и консерви. На височинните лагери се носи нещо концентрирано, но там вкусовете тотално се променят. Това, което долу ядеш, там не можеш да го гледаш, ядеш нещо друго, което не си харесвал по-рано. И там се престоява по 1 - 2 дни. Има височинна храна, която като сложиш в топла вода, става годна за консумация.
Изчаквал ли сте върхове в Хималаите?
Имам едно ходене на Хималаите през 1988 г. Тогава се направи базата на Ливингстън и есента имаше експедиция в индийските Хималаи по повод 100-годишнината на Софийския университет. Имаше един неизкачван връх на 6 050 м, идеята ни беше да го кръстим на името на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. Но индийците казаха, че няма такава практика и така не осъществихме това наше желание. Но все пак го изкачихме. Там видяхме и извора на река Ганг, който извира от един ледник.
Кое е най-трайното, което остава след всички пътувания?
Приятелствата с хората, с които съм бил, те остават за цял живот и сега продължавам да поддържам контакти с моите приятели.
