Николай Тодоров-Кайзера и неговият помощник Георги Станков изкараха 110 дни във Враца. Статистиката за този период сочи 9 победи и 1 загуба /31:5 голова разлика/ в официалните срещи.
Първият работен ден на тандема в Ботев /Вр/ бе на фаталния 13 януари. На такава дата не би трябвало да се започва нещо ново, коментираха още тогава местни любители на суеверията и мистичното.
Новият треньорски щаб имаше нелеката задача да сглоби различен от есента боеспособен отбор, пред който бе поставена само една цел – първото място. В края на полусезона лидерът в северозападната „В” група се раздели с голяма част от футболистите си. Заради забавени възнаграждения и неясното бъдеще на клуба към онзи момент, напуснаха вратарят Веселин Цветковски, Ангел Русев, Радослав Анев, Георги Георгиев, Цветан Варсанов, Раиф Мурадов, Ивайло Русев, Никола Мицански, Валдемар Стоянов и др.
Кайзера и помощниците му обаче бързо намериха донякъде равностойни заместници, сред които бяха стражът Иван Иванов, Георги Павлов и Тодор Чаворски от Локо /Мз/, дуото от Септември /Сф/ Христо Спасов – Анатоли Тодоров, Илиян Илиев от Миньор /Пк/. Подготовката премина ползотворно и тимът започна да гази още от старта на пролетния полусезон. До злополучния сблъсък с Етър, врачани постигнаха само победи – у дома срещу Ювентус /6:0/, Янтра /6:1/, Вихър /4:0/ и Трявна /1:0/, и като гости в Луковит с 3:0, Кариана /2:0/, Гигант /3:0/, Севлиево /3:2/ и Левски /2:0/.
Категоричните успехи обаче не трябва да заблуждават. Те бяха постигнати срещу аматьорски формации в пълния смисъл на думата. Повечето от футболистите им се събират само за мачове или за 1-2 тренировки, ако не са на работа. След мача с Трявна се появиха първите индикации за предстоящата раздяла с Кайзера. От разговора с феновете стана ясно, че част от тях вече са разколебани за пълното доверие, което оказваха до момента на треньорския щаб.
Дойде мачът на истината с Етър на Разпети петък. Провалът на врачани предизвика светкавична реакция на УС на Ботев /Вр/ и на Великден последва уволнението на Николай Тодоров и Георги Станков.
