Г-н подполковник, утре е 6 май- празникът на Българската армия. Как ще го отбележат военнослужещите във врачанския батальон?
Първото събитие, с което почетохме предстоящия празник, бе офицерският бал, който се състоя във Военния клуб във Враца. Поканихме много официални лица, за доброто настроение се погрижиха вокални състави от възрастни и деца. Откакто поделението се отвори отново, се стараем да въстановим традициите на офицерския бал, който винаги е бил събитие с голям отзвук в града и областта. На 5 май ще направим скромна церемония в поделението. Ще наградим сержанти, войници и офицери. Това са двете мероприятия, които изчерпват тържествената програма във Враца. За толкова ни стигат финансовите ресурси.
Колко са вече военнослужещите във врачанското поделение?
Трудно ми е да кажа точен брой, защото има непрекъснато текучество на кадри. Едни идват, други напускат, текат нови конкурси. По груби сметки, около 200 души служат в момента в поделение 54 990.
Преди два месеца военният министър даде уверение пред народния представител Явор Хайтов, че ще се разкрият 25 щатни бройки в нашия батальон. Случи ли се това?
Да, случи се. Целта е да се окомплектова напълно щатът на поделението ни. Министърът вече пусна заповед, с която официално разкрива щатните места. Конкурс ще има към края на август и началото на септември тази година.
Очаквате ли отново да има наплив на кадри от други части на страната, както се случи при разкриването на поделението?
Ако има, той задължително няма да е в размерите, в които беше миналата година. Причината е, че тогава нови бройки се разкриваха само при нас, а тази година конкурси ще текат паралелно на много места в страната.
Приблизително каква част от военнослужещите в поделението са от Врачанско?
Съотношението остава същото, както преди година, тоест около 90% от батальона е с местни кадри. Имаме хора от различни части на страната, някои са дошли чак от Ямбол и Смолян.
Във връзка с динамичната обстановка по държавните ни граници, повиквани ли са местни военнослужещи за подпомагане на тяхната защита?
Към момента не. Никой не е изисквал нашата намеса. Ние обаче сме в постоянна готовност за реакция при необходимост. Особено когато се касае за динамична ситуация, която е извън нашия контрол. Спокойно мога да кажа, че ако ни повикат, без проблем ще се включим ефективно в опазването на държавните ни граници.
Знаем, че сухопътните войски имат отговорност за защита на населението не само при военни конфликти, а и при природни бедствия. Как реагира батальонът, когато се наложи намесата му за подпомагане на хората, пострадали от природни стихии?
Разполагаме с разработен от нас план за оказване на помощ на населението при бедствия, който е одобрен от командира на сухопътните войски. Поддържаме готовност на четири формирования, които реагират при пожари, наводнения, тежки зимни условия и за обезвреждане на невзривени боеприпаси. Най-активно и често се работи по последния модул.
Колко често се случва да обезвреждате боеприпаси и как протича този процес?
Поне веднъж в месеца получаваме сигнали за невзривени боеприпаси от органите на реда. Нашият гарнизон отговаря и за трите области в Северозапада, затова откликваме и на сигнали от Монтана и Видин. Покриваме целия регион, като най-често изникват боеприпаси по поречието на река Дунав. Обикновено се касае за произведени през Втората световна война, които са забравени или заровени в дворове на къщи, крайградски паркове и други места. Когато полицията открие такива боеприпаси, търси нашата помощ и компетенция за обезвреждането им. Отиваме заедно на място и действаме. Ако не е безопасно взривяването да стане в локацията, в която е открит обектът, го транспортираме със специално оборудван автомобил тук и го обезвреждаме. Специализираният ни екип обикновено се състои от четирима души. Те отиват на място, разузнават характера и произхода на открития боеприпас, снимаме го и после действаме, отчитайки нужните мерки за безопасност.
Какви боеприпаси обезвреждате най-често?
Има много авиационни бомби, артилеристки снаряди от Втората световна война, наскоро в Мездра взривихме дори ръчна граната. Получаваме различни сигнали от целия Северозапад.
Не взривяваме обаче само боеприпаси. Случва се да разбиваме и опасни скални образования. Това правихме наскоро по Искърското дефиле в близост до Лютиброд. Опасна скала заплашваше да рухне върху железопътната линия и шосето, затова отидохме на място, обезопасихме района и я взривихме.
цялото интервю четете в днешния брой на в. "Конкурент"
