Великденска работилница за боядисване и рисуване на перашки организира Регионалния исторически музей във Видин. Работилничките посещават деца от видинските училища.
„Работим на Велики вторник и Велика сряда, за да могат децата да се подготвят, и на Велики четвъртък, както повелява традицията, да приложат наученото у дома“, обясни уредникът Сашка Бизеранова.
Заявените интереси са предимно на хлапета до VІ клас и детска градина. Музейните работници запознават всички групи с обичаите във Видинския край. Първо с традиционното извличане на бои. Приготвени са отвара от лук, липов цвят, коприва, орехова шума и змийско мляко. За украса се предпочитат листенца от магданоз, здравец, детелинки.
„Тук, в Кръстатата казарма, запознаваме децата с обичаите. Обясняваме начините на рисуване с восък, което се е правило в миналото. Сега восъкът се замества с маслен пастел по избор на децата. Запознаваме децата със символиката, която се използва в яйцата – астрални знаци, символ за безкрайност, зооморфни фигури като змия, символ на семейството. И разбира се, кръст в различни форми“, обясни Бизеранова.
Всяка стопанка, най-възрастната жена в семейството е ставала рано и преди изгрев слънце е изписвала великденските перашки. Изписвали са се между 150 и 300 яйца в зависимост от големината на семейството. Великденското яйце се е използвало до Спасовден. Затова то трябва да бъде много добре сварено, да не е рохко, за да може да издържи 40 дни. Освен за консумация, яйцата са се ползвали за дар. Младото семейство е трябвало да посети своите кумове и да ги дари с писано яйце. По традиция младото семейство е посещавало дома на булката и също са давали дар великденски яйца, козунаци и хлябове. Освен това са се раздавали яйца, за да се почетат починалите близки от семейството. Вярва се, че по време на Великден душите на починалите са пуснати и чакат своите дарове. Така чрез молитви към тях и раздаването на храна се е осигурявало благополучието на семейството и плодородието.
Старата перашка, която се е пазила до иконата, сега се заравя в земята, за да предпазва от градушка. Първата боядисана червена перашка се слага до иконата. Но преди това се изписва с нея кръст на личицата на децата в семейството, защото те са продължителите на рода и трябва да са здрави. Така се извършва символична магия за здраве и успехи в семейството.
„Запознавайки младите хора с традициите и обичаите за нашия регион, ние целим те да бъдат запазени, да бъдат познаваеми. Опитваме се да обучени децата как се получават естествени багрила. Това е едно традиционно умение, което се е използвало за багрене на тъканите. Това се предавало от поколение на поколение”, добави Бизеранова.
