Йордан Малджански e фермер и агроексперт от Враца с дългогодишен опит в сферата на селското стопанство.
Г-н Малджански, какво агнешко ще сложим на великденската трапеза?
В масовия случай ще сложим румънско агнешко, защото наше по магазините няма да има. У нас в момента около 500 000 агнета се гледат за продан. Това е бутафория. Навремето около 1 милион изнасяхме само за ГДР. Сега гледаме агънца само за обредни функции – да заколим на два-три празника, за да има нещо на масата. Румънците, за разлика от нас, гледат 14 милиона овце и имат да изнасят и да ядат, колкото си искат. Ние пък успяхме за 26 години преход да затрием 12 милиона овце. От 13 милиона, които гледахме през тоталитаризма, сега ни останаха има-няма 750 хиляди. Само в Хайредин имаше 16 частни билюка с по 500 овце във всеки. Сега има един с 80 бройки. За какво говорим изобщо? Затрихме една добре смазана система и я заменихме с разграден двор, в който производство няма. Затова ще си купуваме от магазина миризливо агнешко от екзотични дестнации. Защото никой няма да си заколи добре угоеното „семейно“ агне, което е 15-16 кг. Всеки ще изнесе тънкорунни шилета, които намирисват и не притежават високи хранителни качества.
Казахте, че сме затрили производството си. Можем ли да говорим за деградация на българското животновъдство?
Можем, разбира се – то е факт. Животновъдството беше нашият стратегически отрасъл - добре организиран, работещ, печелещ. Сега не произвеждаме дори толкова, че да задоволим вътрешните си нужди. За експорт не трябва дори да говорим.
Получава се така, защото липсва система и организация. Производството на животинска продукция не е самостоятелен акт. Това е сложен процес, който иска своите правила. Нашето животновъдство е профанизирано – липсват експерти, правила, стандарти. Стига се до абсурдната ситуация да се наливат луди пари в производство, което не произвежда.
Какви са инвестициите конкретно в овцевъдството?
Инвестициите са скочили 4-5 пъти в последните години. Сега се наливат около 45 милиона лева само за овцете. Тези пари обаче не са разпределени, така че да развиват малки стопанства, а отиват в джобовете на 15-16 човека, които всички в сектора знаят. Резултатът от тези крупни инвестиции е 15% спад в млечността. Причината е, че както малцинствата раждат деца, за да взимат детски, така и тарикати гледат овце, за да прибират субсидии. За това говоря за липса на система, на стратегия, на визия за българсктоо селско стопанство. В Министерството на земеделието не се говори за натури – килограми, литри, обеми. Там има само пари и схеми. И резултатът е налице – едно тотално замиращо производство, което не задоволява пазарните нужди.
Липсата на експерти ли е препъникамъкът пред селското ни стопанство?
Да, това е най-големият ни проблем. Ние нямаме експерти, имаме „калинки“. Нямаме работещи земеделски кооперации, които да представляват интересите на малките производители. Липсва всякаква устойчива стратегия за финансиране на стопанството. Няма контрол на крайната продукция, никой не го влнува какво произвеждат тия, дето прибират субсидиите. Разпределят се едни кинти, а резултатът е плачевен.
Трябва например да инвестираме в развъждане на висококачествени породи. Ние в момента гледаме общо 39, от които 29 са аборигенни и автохтонни. Тоест, държавата дава пари за пуляци. Вторачили сме се в някакво каракачанско животновъдство – каракачанска коза, кон, куче... да сложим каракчанска свиня и каракачанска кокошка и ще си спретнем един абсурден каракачански институт в XXI век.
А едно време първият в държавата казваше, че агнетата са нашите мерцедеси. Защото това беше конкруентното ни предимство – с него атакувахме международните пазари. Но за да се правят мерцедеси, трябват експерти, не „калинки“. Искат се грамотни хора, не плиткоумни субекти, дето и каруца не могат да сглобят. За съжаление, хората, които наистина разбират от овце, спират да гледат, защото се отчайват. Аз лично не спирам да питам властимащите какво налага да внасяме 85% от яденето си. Държим безработни селяни, а се изхранваме с вносни боклуци.
Скъпо ли се търгува агнешкото? Каква е реалната изкупна цена на месото и млякото?
Ако човек иска да яде нещо истинско, може да си го купи от производител за около 5 лв. на килограм. По принцип с налятите в овцевъдството пари е нереално да се вдигат цените на агнешкото. При млякото нещата стоят другояче. Литър овче мляко не трябва да се търгува под 1.5-2 лв. у нас обаче се изкупува на 85 стотинки. Кравето още по-евтино. Така производиелите се поставят на колене. Стигна се до абсурда държавата да заделя 10 милиона лева за туширане на ниските изкупни цени и за уж активно посредничество между производители и преработватели. Което е пълен нонсенс, имайки предвид, че и двете асоциации са с един и същи шеф.
Каква е ситуацията с яйцата - другият животински продукт, който слагаме на празничната трапеза? Вносни или наши ще ядем?
Предимно вносни. Масово вкарват от Полша. Ситуацията е идентична с тази при овцете. От 58 милиона кокошки преди 20 години, сега гледаме около 22 милиона. Управниците затриха задните частни земеделски дворове, от които баби и дядовци изкарваха сериозна продукция, Вместо това вкарахме кокошките в клетки, храним ги със скъпи фуражи и казваме, че имаме модерни птицеферми. От там идва и високата цена на яйцата. При зърноядните животни като кокошките цената се определя от фуража. Такава е генералната идея – дават се пари на птицерферми, които после си плащат скъпо за режийни и фуражи. Пък после – дотираме селското стопанство. Така го дотираме, че плащаме скъпа продукция и внасяме от чужбина.
От казаното излиза, че трябва да напишем некролога на българското животновъдство.
Не трябва, но го правим под формата на грижа за българското производство. Ние сме тръгнали да се мерим със западноевропейските ферми и да приказваме как ще реализираме продукция на чужди пазари. Само че ситуацията прилича на мач между отбора на Лиляче и Байерн-Мюнхен. Как ще ритаме с тях, като нямаме екипи, командировъчни, терени?! Няма как, нали? Пък ние сме тръгнали да се радваме, че падат квотите за селскостопнаската продукция. Е да де, ама ние нямаме такава. И какво, като падат? Животновъдството ни е паднало много преди тях и няма да се съвземе, ако не се промени генералната философия.
