Донка Панайотова е родена във Видин. Завършва специалност „Педагогика“ в СУ “Св. Климент Охридски“. Председател е на управителния съвет на сдружение „Организация Дром“, която догодина празнува 20 години успешна дейност като неправителствена организация за защита на правата на ромите в България.
Госпожо Панайотова от близо 20 години работите в неправителствения сектор, има ли нещо, което да ви огорчава и с което да не можете да се справите?
Всяка една страна се оценява по отношението на държавните институции към малцинствата. След демократичните промени в Българияа възникнаха много неправителствени организации, които успяват чрез програми и проекти да повишават статуса на ромската общност. За съжаление, институциите така и не успяха да подпомогнат процеса на интеграция на ромската общност. Съществуват над 50 документа, в които се говори за интеграция на тази общност, но по тези документи почти няма свършена работа. Мога с гордост да отбележа, че гражданските организации, които работят с фокус върху „ромите“ имат много положителни практики, реализираха много проекти, които не станаха държавна политика. И това ме огорчава.
Бихте ли уточнили по-конкретно?
Това, което се появи като проблем след 1990 г. сред ромското общество бе ниското образование и липса на квалификация, затова те останаха първи без работа. „Организация Дром“ работи в посока „образование“ на ромските деца. През 2000 г. направихме пилотен проект, подкрепени от института „Отворено общество” в Будапеща, за достъп на ромските деца до училищата във Видин. Така 100 малчугани от ромското гето училище в обособения ромски квартал Нов път поеха към новите си училища в града, попадайки в паралелки със свои връстници от български произход. Ние нарекохме този процес „Десегрегация на ромското образование“ и нашият модел бе повторен още на следващата година от 10 други града в страната, а по-късно този модел бе внедрен и в страните от Централна и Източна Европа. През Видинската програма за десегрегация преминаха над 3 000 ромски деца през последните 15 години. Мога да отчета , че днес имаме над 300 студенти в наши висши училища и университети. Ромски деца от нашата програма се обучават дори в чужбина. Например, наша възпитаничка завърши бакалавърска програма в престижен университет в САЩ, с препоръка на „Организация Дром“. Там университетът й даде пълна стипендия. В СУ „Св. Кл. Охридски“ имаме студент, който завърши химия. С програмата за десегрегация показахме на България и света, че когато се създадат нормални условия за развитие, тогава личността се развива.
Какви резултати отчитате от проекта за десегрегация ?
Резултатите от този проект са прекрасни, защото вече без помощта на „Организация Дром“ деца и родители се записват в училищата във Видин. Те учат в интегрирана училищна среда, което беше наша цел. Отчитаме голям брой на завършилите основно и средно образование. Докато преди отпадаха изключително много, завършваха кварталното основното училище „Епископ Софроний Врачански“ в махалата и спираха да учат. Сега това се промени. Също така се увеличава броят на ромските деца, които записват и завършват висши учебни заведения. Нещо повече, през последните 5 години подкрепихме ромчета и достъпът им до качествена училищна среда в градовете Белоградчик, Брегово, Димово, Кула и село Арчар. Помагали сме със съвети и напътствия процесите на десегрегация и в други страни от Централна и Източна Европа.
Какви са настоящите аспекти на програмата?
В момента нашето внимание е насочено към борбата с бедността на ромите и достъпът им до жилище, което е проблем за цялата страна. Помагаме на ромски семейства, които са в много тежко социално положение. Успяваме да осигуряваме стипендии, транспортни карти за пътуване до училищата, което е също много важно и решава проблема с отпадането от училище. Мога да отбележа нещо много съществено - повишава се успехът на учениците. Имаме знаменосци в някои училища, а да бъдеш знаменосец това означава, че си отличник. Горда съм, че има добри учебни резултати, което доказва, че майчиният език не пречи. И един интересен факт - в тези 25 години на преход се оказа, че има неграмотни родителите и децата ги ограмотяват. Уникално е! Младото поколение от ромската общност има образование и квалификация и по този начин се намалява безработицата. Това е целта.
Вие как стигнахте до идеята да започнете десегрегацията?
Изучавах американския опит. Не съм го измислила. Например Барак Обама е плод на десегрегацията на образованието сред чернокожите в Америка. Но този процес там се е ръководел от държавата. Там войската застава в шпалир пред училището и чернокожите минават пред този шпалир. Държавата го е правила. А тук десегрегацията я направиха неправителствените организации. През всичките тези години, от 2000 година насам, едва сега получавам разбиране. Тогава много се радвах, че общината не ни пречеше, но не ни и помагаше. Ние тичахме, минавахме и мотивирахме родители и деца от къща на къща, а имаше и колеги, които искаха да избираме само отличници. Тогава ромите бяха уплашени – ами децата ще ги бият, ами нямаме хубави дрехи, ами децата ни ще почнат да употребяват наркотици. Някои хора отбелязват, че всички ромски къщи имат големи сателитни чинии. Ами ето аз отговарям – защото са неграмотни и телевизията за тях е прозорец към света. Защото трябва да имат допир със света, не могат да живеят изолирано. По нашия проект обучавахме и учители. Основното, което заложихме, беше да преподават на достъпен език и тогава резултатите станаха отлични и повишиха своя успех и роми и българи. Това е прекрасно.
Защо според вас успя този много обемен и труден проект?
Защото хората ме познаваха и ми имаха доверие, познаваха също моите родители и деца, които са много успешно реализирани с икономическо и юридическо образование. Работех като учител в ромското училище, познавах децата и когато им предложих те да учат в града, родителите ми се довериха.
В момента по какви проекти работите?
Скоро започваме проект за достъп на ромите до законни жилища. Продължаваме работата си и в сферата на образованието и защитата правата на човека. Предвиждаме кръгли маси, дебати с институциите и срещи с обикновените хора. Предвиждаме да подкрепим и клубове по интереси, за да може училището да стане привлекателен център за учениците.
Как виждате бъдещето на интеграцията на ромите?
Във Видин процесът на интеграция върви много успешно. Тук ромите винаги са били доста напреднали за разлика от другите региони в страната. Това се дължи на групата, която живее тук. Това са йерлии, които приемат другите етнически групи в семействата си. В моя род, например, има българи, роми, власи и руснаци, Докато има и други групи роми, които не приемат външни. Тук са български цигани с православна религия, говорят на майчин език, но и на български у дома. Разбират българския език. Тук са почти интегрирани. На територията на област Видин 30% от населението са роми. Това никак не е малко и трябва да се инвестира в тази общност.
По-голяма част от видинските роми заминаха за Европа, знаете ли каква е съдбата им?
Голяма част от ромите са в чужбина и много успешно се реализират там. Дори разбрах, че наш ром от квартал Нов път, е отворил хранителен магазин в Германия и работи успешно. Това още веднъж показва, че когато в една държава има ясни правила, всички, които ги следват, печелят.
Какви признания сте получили за вашата дейност?
Първата награда за дейността на сдружение „Организация Дром“, бе отразяването на нашата дейност в „Ню Йорк таймс“ на втора страница през юли 2001 година. Обширна статия „България отвори врати за ромските деца“ бе написал един американски журналист, който посети нашия офис. И накрая статията завършваше с въпрос “Колко време ще продължи това?“ И ето аз отговарям – продължава вече 15 години. Във Видин десегрегацията е устойчив и необратим процес, което е гордост за видинчани. Бях удостоена с почести през 2003 г. с награда от Световната банка и Отворено общество – Ню Йорк. Наградата получих в Унгарското народно събрание в Будапеща. За проект на годината за десегрегацията „Организация Дром“ беше удостоена от международно жури с награда от фондация „Лале“ през 2009 г. През същата година Българският хелзинкски комитет ме удостои с втора награда „Човек на годината“.
