В побъркваща имотна сага живее почти 20 години врачанинът Митко Николов. Потърпевшият потърси „Конкурент“, за да даде гласност на личната си съдебна битка с общинската служба по земедение в Роман. Както той твърди, заради некомпетентни чиновници не може да влезе във владение на собствеността си, която държавата е длъжна да му върне според закон от 1997 г. и съдебно решение, влязло в сила през 2003 г.
Патилата на Николов започват малко след 1997 година, когато в чл.4, ал.1 от брой 110 на „Държавен вестник” се постановява, че отнетите през социализма частни терени се възстановяват на собствениците им в реални граници. Врачанинът решава да се възползва от тази възможност и да си върне наследени от дядо му гори в местността Пчелина, в землището на община Роман. Става дума за 10 дка горски масиви, оградени от дере и пътища, отнети от дядо му в зората на социалистическия строй. За целта Николов не губи време и само 2-3 месеца след публикуваното решение в ДВ, входира молба до поземлената комисия към общинската служба по земеделие да му върне имота в реални размери. Това обаче не се случва. От комисията му връщат терена, но в идеални граници.
„Възстановиха ми точно 10 дка, но не в моите граници. Аз си искам моята земя, не нечия чужда. Затова обжалвах решението им до Районния съд в Мездра“, разказва Николов. За да докаже правотата си, той отива с вещото лице Цветана Кънова на място, за да й покаже реалните граници на имота си. Впоследствие тя прави заключение, отговарящо едно към едно на исканията на Николов. Кънова нанася реалните граници на скица номер 2, която съдът в Мездра използва като веществено доказателство.
С решение №97 от 10 март 2003 г. съдийски състав с председател Ивайла Кожухарова отсъжда в полза на Николов, отменя предишното решение на общинската служба по земеделие и постановява да се върне отнетият имот в реални граници. 10 години по-късно комисията връща на ищеца едва около половината от неговия имот – 6 от описаните в съдебното решение 9 имота. До ден днешен Никоов няма логично обяснение за действията на общинските земеделски експерти.
„Въпиюща некомпетентност е това за мен! При влязло в сила съдебно решение, те четат както дявола евангелието. Наопаки ли са обърнали листа, та вместо 9, пишат 6, не мога да разбера“, кахъри се потърпевшият собственик.
Николов подава искова молба за възстановяване на имота така, както е описан от вещото лице и постановено от съда още през 2003 г. Отговор получава наскоро. В документ, подписан от началника на общинската служба по земеделие в Роман Цеца Дакова, се твърди, че цитираното съдебно решение е изпълнено „стриктно“ и се напомня на ищеца, че е имал право да обжалва в 14-дневен срок.
„Да обжалвам какво?! Аз съм съгласен със съдебното решение!“, възмущава се Николов и показва документа, в който ясно и отчетливо се описват 9-те имота в горския терен, от които общинските експерти възстановяват „стриктно“ едва 6.
Вдигнал ръце от цялата сага, собственикът на гората твърди, че е изчерпал всяка възможност за нормален диалог с комисията в Роман. За да се приложи най-накрая съдебното решение, той дава общинското звено и неговите служители на Районната прокуратура. С жалба № 606 от 31 март т.г. Николов настоява съдебната система най-накрая на сложи край на безумната сага, в която е оплетен близо 20 години. Време, в което той не може да влезе във владение на собствените си земи. В края на жалбата си /придружена с цялата налична документация на имотната сага/, ищецът изригва с реторичен въпрос към наблюдаващия прокурор: „Г-н прокурор, де се е чуло и видяло гражданин да спечели дело и да го обжалва?!“
Митко Николов е категоричен, че бюрократичните неуредици и чиновническото недоглеждане няма да го спрат да си търси правата.
„Трябва да се научат, че има закони и че трябва да служат на гражданите, а не да ги оплитат в мрежи от некомпетентност“, казва препатилият мъж.
