Пещера Магура представлява праисторическа библиотека, в която е събрано познанието на хората от онова време, което е било впечатляващо и напреднало. Тя е служила като школа и от нея целенасочено са разпространявани знания по цялото земно кълбо, това са последните изводи, които представиха на пресконференция зам.-председателите на археологическото дружество в Белоградчик Кирил Кирилов и Емил Цанков.
Повече от 9 години Кирил Кирилов, който е инженер по образование, се занимава с изследвания на рисунките в пещерата.
„Заех се със собствено изследване, тъй като не бях доволен от изводите и тълкуванията, които се предлагат. Според традиционните изводи рисунките изобразяват примитивното ежедневие на хората. Според мен това са символи, което говори за наличие на абстрактна мисъл и в тях са записани различни познания и дори философски концепции“, обясни Кирилов. Той смята, че Магура е един от най-древните центрове за разпространение на култура и духовност и мястото не е избрано случайно. Релефът, климатичните условия за живот, постоянната температура и сигурността на пещерата са довели до избирането й за духовна школа.
Цялата информация се представя чрез образи в пещерата. В нея се намират 1 031 рисунки, което създава добра база за сравнение на символите. Това са множество подобни символи, които имат малки различия. Тази особеност позволява те да се систематизират в отделни смислови групи и да се разчитат. Характерното за рисунките е, че представят цялата човешка история без прекъсване в нейната цялост – от Хомосапиенс сапиенс, кроманьонеца и неандерталеца до наши дни.
Кирил Кирилов е убеден, че именно от пещера Магура тръгва влиянието и разпространението на тези символи по целия свят. Той открива 2 400 места, които носят името Магура. Навсякъде името носи в себе си три значения – или вода, която извира, или пещера, или хълм. Единствено в българската пещера трите значения са обединени в едно цяло.
Името на Богинята-майка от Магурата се среща в страни като Индия, Китай, Южна Корея. Например в Китай се среща богинята Магу, която е свързана с пещерите, плодородието, дава знания на желаещите да се посветят и е свързана със свещено езеро. Подобно нещо се наблюдава и в Южна Корея – това е богинята Маго и др.
„Има твърде много съвпадения по звученето на името, по неговия смисъл и по подобните божества и същества, които са разпространени по света. На тази основа косвено са събрани доказателства, че разпространението на името Магура по света има единен корен и е тръгнал от Северозападна България“, обясни Кирилов.
В тази връзка е направено изследване на друг екип, който е изследвал символа „канатица“, символ на свързването на мъжкото и женското начало, който е втъкан в чипровските килим. Откритието им е изненадващо - на всички места по света, където се среща този символ, успоредно с него се среща и името Магура. Изводът е, че двата символа са разпространявани от един център, от Балканския полуостров, в случая – пещера Магура.
Единствено в пещерата е показан образът на Богинята-майка, изобразен в три аспекта, т.е. това е най-ранното изображение за триединен Бог. Тук се среща сцена, в която е показано прекъсването на човешката история във вид на смърт, дошла от небето, т.е. световният потоп. Тук е представена и сцена на прераждане на човешката душа. Тук е описана технологията за създаване на цар-жрец, което е сходно с тракийската концепция.
Според Кирилов символите от алхимията и от пещера Магура се препокриват с изненадваща точност, почти 100% еднаквост.
Първообразът на българската азбука, кирилицата, се открива отново в символите на Магурата. 26 от нашите 30 букви имат своите първообрази в символите в пещерата. Според Кирилов тук не може да се говори за случайност, при положение, че съвпадението е 90% .
Археолозите опровергават досегашните твърдения, че рисунките в Магура са на възраст между 7 000 и 3 000 години. Находка от Германия - плочица от слонова кост, на която се вижда гравирано изображение, е идентично на 100% с такова от пещерата. Знае се, че находката е пренесена в Германия от култура, дошла от Изток. Археологията описва миграцията на кроманьонеца - преди около 40 до 43 000 години кроманьонците преминават през територията на Северозападна България и продължават на запад, където се установяват на територията на Германия преди около 38 000 години. Това е основание да се счита, че рисунките са съществували още преди 38 000 години, а не от времето на траките.
Символите от пещерата оказват влияние върху целия свят, обясни заместник- председателят на археологическото дружество Емил Цанков.
„Ще откриете голямо сходство между руните на Критско-микенската цивилизация и тези, които се откриват в Магура. С тази разлика, че руните от Магура са на повече от 2 000 години, т.е. по-стари от тези в критско-микенската цивилизация. Финикийската писменост, в нея също има много общи символи между магурските надписи и тези в древна Финикия. Това са надписите, завещани от етруските, които до днес все още не са разгадани. Но когато ги сравните с тези от Магура, ще видите, че те са изключително сходни”, каза Емил Цанков.
Изследователите търсят начини да привлекат сериозен интерес за едно качествено ново изследване на рисунките в пещера Магура. До момента има интерес към представената информация от чужди автори, изследователи, които се занимават с тези идеограми. Съществува идея в Магура да се създаде институт, който да се занимава с детайлно изследване на символиката на рисунките. Предстои да се организира международен фестивал на Слънцето, фигура, която заема централно място в пещерата.
Кирил Кирилов споделя, че интересът му към Магурата е напълно естествен, тъй като винаги е имал интерес към теми като скрити познания, магии, ритуали, окултизъм. Затова, когато вижда за пръв път рисунките, при които натрапчиво се появява повторяемостта в символите, разбира, че това не са обикновени рисунки, а рисунки със записани познания. Изследва ги от чисто инженерна гледна точка- класифициране по видове, структура на символите и др. И още нещо му прави впечатление– за да се достигне до тази отдалечена галерия, която е много във вътрешността на пещерата, е било много трудно и почти невъзможно. Това означава, че тези, които са записали рисунките, са рискували живота си, за да напишат нещо много важно. Освен това са избрали единствената суха галерия в пещерата – искали са тези рисунки да траят дълго време. Всичко това води до извода, че това е много важна информация.
Младият изследовател е направил карта на всички рисунки в пещерата с цел те да бъдат документирани. Това ще помогне да се опишат в каталог, който предстои да бъде издаден. Каталогът ще даде възможност рисунките да бъдат сравнявани с други подобни по света. Кирилов подготвя издаването на речник и граматика на рисунките от Магура. Целта, която си поставя, е повече хора да разберат за това древно знание, което е уникално. През почивните дни води групи туристи в пещерата и по други древни забележителности.
„Забелязал съм, че българите най-добре разбират и възприемат това, което им представям. Чужденците от Западна Европа го приемат много повърхностно, тези от Централна Европа го разбират, но не съвсем, но при българите е най-силно изразено и те откликват на тези рисунки много спонтанно. И това е естествено, ние сме наследници на прародителите на траките, това си е нашето познание”, изтъкна Кирил Кирилов.
