Жалка руина, превърната в змиярник, до която трудно може да стигне човешки крак – така изглежда уникалният средновековен храм „Свети Николай“ в мездренското село Ослен Криводол. Останките от църквата с редки за страната ни стенописи, строена в периода XII-XIII век, днес са купчина зловещ камънак, който едва се крепи на ръба на дерето над река Лишка, видя екип на „Конкурент“. Ветрове, дъждове и свлачища периодично си „отчупват“ от културно-историческия паметник. Миналата есен
в реката пропада цялата
източна стена на храма,
повличайки със себе си дърво на поне 80 години. Друга част от ценните стенописи на църквата са погребани под гъст храсталак.
До малкото оцелели напук на времето и иманярите руини на храма „Св. Николай“ се стига меко казано трудно. Минава се през изровен земен път, за да се стигне до запустелите селски гробища, обрасли с бурен храсталак, в който екипът ни с очите си видя пепелянка.
„Тук е зловеща и запустена история. Гробищата заедно с църквата се превърнаха в мръсен змиярник“, констатира очевидното кметският наместник на Ослен Криводол Димитър Цонков. По думите му той и роми от селото периодично правят опит да разчистват и да се борят с влечугите, но с голи ръце успехът на начинанието им е обречен. Казва обаче, че няма страшно, отчупва с голи ръце върбов клон и почва да налага храсталака, за да плаши змиите. Свикнал е.
Змиите обаче далеч не са единствената пречка пред желаещите да видят и снимат руините на средновековната църква. Единственият шанс е човек да застане на един крак на ръба на стърчащ над дерето рид и да бъде нащрек. Дори така безопасният престой за оглед на останките е от десетина секунди до минута, иначе се рискува пропадане в дерето.
Освен окаяното състояние на руините и изсветлелите стенописи, впечатление правят и следите от иманярски набези около храма. От десетилетия различни
банди рутят и плячкостват
малкото останало от църквата
в търсене на ценности. Някои сполучват, разказва кметският наместник Димитър Цонков. При това не местни, а от Хасковско. Бандата копала под някогашния олтар и според слуховете отмъкнала огромно количество злато, забравено от Бог и държава до селските гробища. Набезите продължават, при това скоро изобщо няма да има останки, които да пречат на златотърсачите, кахъри се Цонков.
По думите му в годините немалко ценители на културни експонати посещавали селото и цъкали с език от възмущение при вида на порутената сграда и неразличимите стенописи. Група студенти от София дори проявили инициатива и търсели средства за консервация на останалите изображения върху стените, но не сполучили. От министерство и държава обаче ни помен. Никой не подема инициатива да се погрижи за културния експонат, който пропада в речния дол.
В архитектурно-планово отношение църквата била малка, еднокорабна, едноапсидна и с полуцилиндрично сводесто покритие. Градежът й бил от ломени камъни, споени с хоросан, използвани са и дървени сантрачи. Покривът бил двускатов с каменни плочи, за което подсказват няколкото от тях, които се крепят на ръба на южната стена.
Отвътре храмът бил изписан със стенописи. Преди години няколко фрагмента били снети и консервирани и сега се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Стенописите са увредени и
от многото вандалски графити,
някои от които са със стряскащи размери
Днес красивата някога църква е жалко подобие на културен паметник. Обградена от змии, храсталаци и изровени гробни площи, крепяща се на магия на ръба на дерето над реката, „Св. Николай“ може спокойно да се вземе за декор от някогашните хорър филми на Хичкок.
„Такава ни е държавата – разграден двор. Вместо да пазим, ценим и показваме на света своето, ние го оставяме на произвола. В селото няма да идват хора да се възхищават на историята ни, а да се шашкат от тоталното безхаберие“, възмущава се кметският наместник Димитър Цонков.
Строят храм-приемник на
разрушения в центъра на селото
Църква - приемник на разрушената средновековна обител вдигат в момента жителите на Ослен Криводол. Приели упадъка на историческата реликва и лишени от действащ християнски храм от столетия, местните се наемат да вдигнат нова църква в центъра на селото. Основите й вече са положени, в момента се изграждат подпорните стени. Планира се да е с 3 купола и символично да носи името на разрушения средновековен храм „Св. Николай“.
За новата църква финансовата помощ идва от роден в селото предприемач, който подсигурява материали и работници. Със средства помагат и от община Мездра. В градежа активно се включват и местните хора.
„Всички нямат търпение да видят действаща църква в нашето село. Намъчиха се хората, затова помагат, с каквото могат. Планираме да завършим грубия строеж до есента, а догодина живот и здраве да отвори врати“, уточнява Дивитър Цонков и ни развежда ентусиазиран из строежа. Казва, че ще къта всяка стотинка в селото, за да се подпомага градежът на дълго чаканата селска черква.
