От няколко години видинската полиция получава жалби и сигнали от граждани за един и същ човек - Митко Борисов от село Рупци. Оплакванията са от агресивното неадекватно поведение на мъжа. Митко Борисов е стар познайник в РДВР - Видин. Известен e под прозвището Вампира. Наричат го така, защото плашел хората преди време, твърдейки, че иска да пие човешка кръв.
В момента мъжът не живее в селото, а във Видин. Срещат го в квартал Калето, на пазара, на Куклите. Обикновено ходи почти гол, без обувки, по потник, дори посред зима. Казва, че живее в Калето и пази две къщи. Не е при баща си, защото постоянно се карат и не могат да се понасят. Не e и при майка си, тя не го иска. Не закача непознати хора, най-много да иска цигари, за да пуши и това го успокоява. Някога, когато е бил добре, е имал съпруга и дъщеря. Сега е сам. Обикаля улиците във Видин и внася паника сред хората. Над 20 пъти е настаняван в болница, след което се връща у дома, спира да пие лекарствата си и отново стига до лудост. Диагнозата му е „параноидна шизофрения“.
Бащата и майката на Митко са разведени отдавна и той остава да живее с баба си и дядо си. През 1999 г. започват проблеми с психичното му състояние. Най-често потърпевшите от неговата лудост са бабата и дядото. На баба си чупи ръката с манарче, наръгва дядо си с нож, пука му тъпанчето на едното ухо. Те обаче не подават жалби против него, защото обичат внука си и им е жал.
През 1995 г. Митко Борисов е осъден за причиняване на лека телесна повреда за стрелба с газов пистолет по баща си. Той трябва да заплати на родителя си и 3 500 лв. за причиняване на имуществени вреди.
Кметът на Рупци Илиян Ангелов познава отдавна Митко. Заедно са израснали и са играли като деца. Бил е добро момче, но неразбирателствата и кавгите в семейството, го променили.
„По принцип само с роднини е имал проблеми, но след като бабата и дядото умряха и никой не се грижи за него, той може да посегне и на друг човек. Преди години съм виждал в него 7 ножа и брадва. Знае, че може да убие човек и нищо да не му направят. По-рано му казвах да не бие дядо си и баба си. А той ми казва, че го ядосват и затова ги бие“, обясни Ангелов.
През 2009 г. ТЕЛК комисия определя на Митко 83% нетрудоспособност, пенсионер по болест трета и втора група, поради параноидна шизофрения. Самият той се оплаква от слабост и изтръпване на долните крайници, стягане в пръстите най-вече в краката. В експертизата се препоръчва да не се занимава с тежък физически труд, работа с нервно напрежение и в неблагоприятни климатични условия.
През 2013 г. софийският апелативен съд определя за временен попечител на Митко майката Димитрина Пешева, която живее в село Буковлък, Плевенско. След щателно психиатрично изследване от компетентно вещо лице – психиатър, е доказано, че той не може да се грижи сам за себе си. Съдът възприема становището, че „лицето е безкритично, не съзнава болестното си състояние и е налице промяна на личността, която му пречи да взима самостоятелни решения”. Митко Борисов трябва да бъде поставен под пълно запрещение. Магистратите изхождат от това, че той не е в добри отношения с баща си, имат имуществени и лични спорове, включително по съдебен ред. Затова определя за временен попечител майката Димитрина Пешева.
През последните години състоянието на Митко налага често и дълго пребиваване в психиатрична болница и съответното лечение. Всичко е нормално, когато се лекува. Проблемът е, че има фикс идея, че някой иска да го отрови и затова не взима хапчетата, които му се дават по рецептурна книжка безплатно. Когато се прибере от Карлуково около три месеца е нормален, после отново го хваща лудостта. Последното му излизане от Карлуково е на 15 октомври. Хората в селото не се страхуват от Митко, знаят, че когато е нервен иска да пуши и му дават цигари. Случва се понякога да пали кофите за боклук, харесва да си играе с огъня. Преди години съседите на Митко са имали проблеми със запалването на сухата трева в двора му. Затова през лятото опъват маркучи, за да не се подпали селото. За сега не е посягал на хора, казват съселяните му. Повечето от тях му дават обувки и дрехи, но след няколко дни той отново е бос.
Кметът на Рупци Илиян Ангелов го наблюдава постоянно. Като види че става зле, подава сигнал в МВР, за да се задвижат всички инстанции и да отиде на лечение.
„В събота го видях, беше бос и носеше боклуци, явно да ги пали. Казва, че пази някакви къщи. Взима пенсията на 7-мо число и на другия ден няма нито една стотинка. Ходи на гарата, обират му парите и така. Предлагах му да отиде зимата в социален дом, но той не иска. Аз го познавам добре. Той ме слуша“, обясни кметът.
Преди месец при Митко дошло да живее момиче от Новоселци, което като него е психично болно. Поседяло малко и си тръгнало. Двуетажната къща е празна - няма никакви мебели, маси, столове, легла. Всичко е изпочупено от Митко. Има един дюшек на земята, на който спи и две одеала, които кметът му е дал. Прозорците и вратите са изпочупени. Някога в къщата е било чисто и спретнато, с прекопан и подреден двор, отглеждали са много животни и плодни дръвчета, лозе. Сега всичко е буренясало, занемарено и пусто.
Взаимоотношенията между бащата и сина са много лоши. Двамата се карат, не могат да се понасят. Мълвата в селото е, че спорят за имоти. Преди да починат бабата и дядото прехвърлят на Митко вилата в Рупци и къщата във Видин. Хората казват, че лошите взаимоотношения на баща и син са отдавна. В ранното си детство Митко е малтретиран от бащата, посочват в медицинската експертиза от държавната психиатрична болница в Карлуково от 2010 г. Пак в нея се казва, че бащата е с психични отклонения.
Съседката, която работи на ул. „Пазарска“ във Видин, в близост до дома на бащата на Митко, споделя, че написаното в местен вестник за заплахи срещу нея не отговаря на истината.
„Днес 100 човека ме питат кой ме е гонил с брадва и рекетирали ли са ме, но няма такова нещо. Възмутена съм от това, което прочетох. За мен това е безумие. Аз работя тук от години и знам, че Митко е бил много свестно момче, но в тази среда, в която е израснал, крайният резултат е налице. Болният е бащата, не момчето. То тук вечно са призовки, дела. И сега бащата пак пуска жалба против сина си. На него това му е целта, да го изкара ненормален, за да го изпрати в болница и така да спечели имуществените дела. Това не е нормално, един родител да прави така на детето си. Това момче просто трябва да има внимание, а го няма,“ възмущава се съседката.
Хората, които познават Митко, не се оплакват от него, свикнали са. Но се вижда, че той е в тежко психично състояние и е необходимо адекватно и редовно лечение. Близките му обаче нехаят. Майката не се интересува от сина си, бащата се кара и подава жалби в полицията, жена му го е изоставила, дъщерята също не може да се грижи за него.
Медицинските специалисти са категорични, че въпреки широко разпространеното мнение, че пациентите от шизофрения са опасни за околните, по-скоро е вярно тъкмо обратното – те са опасни за себе си. Приблизително 50% от шизофрениците правят опит за самоубийство поне веднъж в живота си. Твърдението, че болните от шизофрения са агресивни, е напълно погрешно и е главната причина те да бъдат изолирани от околните. Въпреки, че при някои пациенти заболяването е съпроводено от изблици на агресия, болните са предимно хора с кротък нрав, които обикновено са затворени в себе си. От изключително значение е наличието на добронамерено отношение от страна на обкръжението – семейство, роднини, съседи, приятели и други. При адекватно лечение болният може бързо да се върне към нормалното си ежедневие, без да изпитва дискомфорт от болестта.
В момента в МВР - Видин са подадени две жалби от кмета на село Рупци и от бащата Иван Иванов.
„Има реална опасност да подпали цялото село. На 22.03.2016 с два ножа се разхождаше в селото и искаше от хората пари за цигари и кафе. След подаден сигнал до мен, той тръгна към Видин в неадекватно състояние. Моля да се действа превантивно, за да не се стигне до тежки инциденти и престъпления“, се посочва в жалбата на кмета Илиян Ангелов.
Материалите по преписката от жалбите са предадени в районната прокуратура на 25 март, която да вземе отношение по компетентност във връзка със закона за здравето. Настаняването на психично болни хора в лечебно заведение е възможно след решение на съдебно заседание по искане на прокурора.
