Десислава Димитрова e родена на 3 март 1985 г. във Видин. Учи в ОУ „Иван Вазов” и СОУ „Цар Симеон Велики”. Завършва предучилищна педагогика с английски език в mлевенския филиал на ВТУ ”Св.Св. Кирил и Методий” и по-късно магистратура „Начална педагогика”. В момента завършва втората си магистратура „Бизнес администрация” към Нов български университет. От три години и половина членува в Дамски Лайънс клуб „Бъдин” във Видин.
Деси, защо избра да останеш в родния си град Видин? Обикновено младите хора заминават другаде, за да имат по-добра реализация?
Обичам Видин, много! Имала съм възможности да уча, да работя и да се развивам не само в страната, но и на други атрактивни места. Върнах се тук, защото колкото и тривиално да звучи – камъкът си тежи на мястото. Тук, където е семейството ти, където са и приятелите. Човек е изключително богат, когато има приятели. Те ти създават един комфорт, такова спокойствие, просто можеш света да обърнеш, ако ги имаш. Така реших, че е по-добре да остана тук. Мисля, че аз мога да допринеса не само за родния си град и региона, а защо не и за страната, и да направя нещо важно и значимо.
Как попадна в Лайънс клуб „Бъдин”?
Имам много близки приятели, които са членове на Ротари клуб, на Инър Уил, на Лайънс. Но някак си съм била доста далеч от дейността на тези клубове, Да, виждала съм ги като бранд, като лого, но никога не съм си задавал въпроса какво правят, защо ги има. За мен това беше едно такова тайно общество, както си мислят повечето хора. Аз също мислех по този начин. И моя близка приятелка преди 3 години ми каза, защо не ме подкрепиш и да станеш част от нашия клуб. Казах си, там не ходят ли твърде специални хора, това не е за обикновен човек като мен. Оказа се, че представата ми е грешна. Запознах се с дамите, посрещнаха ме много топло. Хареса ми, че жените, които са в този клуб, са обикновени, но и необикновени. Те са майки, домакини, партньори, приятели, сестри, работещи дами и глави на семейства. Именно затова логото на нашия дамски Лайънс клуб е „Жените определят пътя.” Което е доста вярно – даваме насоката и пътят в 99% е правилният.
Какво е за теб благотворителността?
Благотворителността е едно общо понятие, което всеки човек приема индивидуално. За мен благотворителност е да помогнеш на някой и на момента да забравиш, че си го направил. В никакъв случай не трябва да внушаваш, че ответната страна ти е задължена и да ти бъде благодарна. Аз съм за тази благотворителност от гледна точка, че могат да се включат повече хора. Едно е сам човек да направи добрина и съвсем друго е група от няколко човека да направят нещо добро. То ще бъде в по-голям мащаб, ще бъде насочено към по-голяма маса от хора. Ще има по-голям ефект. Тогава и удовлетвореността ще бъде по-голяма. За мен е важно доброто да го правя с моите приятелки от Лайънс клуба за хората от общината и града. Не е необходимо, за да правиш добро, да бъдеш в някаква организация. Според мен всеки човек на ден прави поне по една добрина.
Как определяте към кои хора да насочите помощта си?
Ние не избираме на кого да помагаме, хората сами ни търсят. Дамите в клуба са известни, имат обществена позиция и хората ги познават. Не планираме. Единственото нещо, което планираме е как да събираме средствата – от нашия членски внос и също провеждаме два пъти в годината благотворителни базари и благотворителни балове. Това са начините, чрез които си осигуряваме средства. Когато някой има нужда от помощ, може да ни намери. Нашите срещи ги провеждаме всеки вторник от 18.30 ч. Понякога приключваме работата си за 1 час, понякога за няколко часа, различно. Всеки може да се свърже с нас. Имаме страница във Фейсбук. В момента президент е Анелия Александрова, аз съм секретар.
Какво означава да бъдеш член на дамския лайънс клуб „Бъдин”?
За да си член на нашия клуб означава, че не просто си оставяш членския внос. Не, тук отделяш много от времето си, полагаш много усилия. Всяка една от нас допринася за организиране, планиране и провеждане на някакъв вид дейност, всяка една от нас отделя от времето си. А има жени, които работят, жени, които имат деца, които имат лични ангажименти. За да направиш едно добро дело се иска преди всичко сърце, желание, отдаденост. А когато сме повече, ние сме 13 дами, емоцията, че си бил полезен не може да се опише. Прекрасно е.
Коя инициатива на клуба остави трайни следи в теб като изживяване?
Много ми хареса инициативата около която се обединихме трите Лайънс клуба на 3 март тази година. Включихме се в шествието и поднесохме венец пред паметника на площад „Бдинци”, раздавахме знамена и флаери на всички присъстващи. Тази инициатива ми беше особено скъпа, защото си спомням как един възрастен човек ме помоли да му дадем още едно знаме и усмивката, и благодарността на възрастните хора ги помня още.
Според теб хората свикнали ли са да правят добро?
Според мен хората трябва да се престрашат да направят едно добро дело за другите. Аз съм убедена, че когато изпитат тази тръпка на радост, ще продължават да го правят постоянно.
Имаш ли свой любим цитат?
Имам нещо, което спазвам. Според мен един човек израства най-много в емоционален план /мога да го кажа от личен опит/ тогава, когато е преживял нещо тежко. За себе си давам равносметка, че съм си наложила един принцип, който спазвам. Всеки ден, вечер, преди да си легна, да се погледна в огледалото и да си задам въпроса доволна ли съм от себе си този ден, доволна ли съм от това, което съм направила за някого този ден и отговорът трябва да бъде „Да”. Това не ми го е налагал никой. Наложих го сама на себе си. Имах един много добър приятел, който беше най-добрият човек, когото познавах. Беше изключителен - раздаваше се, толкова много помагаше на всички хора. Изключително всеотдайно добро момче, което загина за съжаление. Аз си дадох сметка, че за да заслужа това негово присъствие в моя живот, по някакъв начин трябва да продължа това, на което ме е научил.
Какво точно искаш да постигнеш в живота си?
Искам по някакъв начин да допринеса хората да бъдат по-добронамерени към останалите. Вярвам в това, че когато мислиш позитивно, привличаш хубави моменти в живота си. Вярвам, че хората са добри, просто не го показват често, може би е някакъв вид защитна реакция. За да направиш добро дело, трябва да го искаш и да се довериш. Доверието е твърде скъпо, да го имаш е равностойно на това да притежаваш лукс – морален, емоционален лукс. Знам още, че довериш ли се, да направиш нещо добро, емоцията, която изпитваш ти става толкова необходима, че ще търсиш и намериш начини, за да го правиш по-често. Има ли по-голямо лично удовлетворение от това, да знаеш че ти, именно ти си допринесъл за нечия усмивка, спокойствие и сигурност?
Какво те вдъхновява ?
Честно казано, много се интересувам от известни личности. Вдъхновяват ме известни хора, които са отдадени на хуманни каузи. Например Леонардо ди Каприо се грижи за планетата. Мисля, че когато един човек е световно известен може да зареди със своя позитивизъм и да предизвика лавинообразна реакция сред много хора да следват неговия пример. Вдъхновяват ме и други актьори като Джон Ейбрахам, Фавад Кхан, които участват в много касови филми. Тези хора оставят своите хонорари за изграждане на център за онкоболни и др. Ето тези неща ме вдъхновяват и ме зареждат.
Кои са важните неща за теб в живота?
За мен най-важното е семейството, също и приятелите, без тях не мога. Да, това са двете неща, на които мога да се облегна. Да имаш истински приятели, това е скъп лукс, който не всеки притежава. Пожелавам на всеки да има приятели.
Кой е най-ценният подарък, който можеш да дариш на близък човек?
Смятам, че хората /в световен мащаб/ страдат от липса на внимание. Най-ценно е времето и най-хубав "подарък" можеш да направиш на някой, като му отделиш от времето си и му отдадеш внимание. Човек има нужда от внимание, за да се почувства важен и значим. Напоследък, всички пестим от времето си, а можем да отдадем внимание на този или тези, които се нуждаят от такова. Забързаното и стресиращо ежедневие са сред редовните ни оправдания, за това, че сме неглижирали някой, който се е нуждаел от вниманието ни. Понякога ни е нужна една усмивка, един поздрав, някакъв жест на внимание..., не коства много усилия и време, а удовлетворението е огромно, както да получиш, така и да проявиш жест на внимание.
Как виждаш бъдещето на Видин?
Светло, уютно, приветливо, прекрасно, каквото заслужава нашият град, такова каквото заслужават хората, които живеят в него. Виждам го като една огромна гордост, която хората в момента са приспали. Всеки един от нас трябва да се гордее, че е от Видин. Нека да престанем с този негативизъм. Имаме много хубави неща и нека да си ги пазим.
