Ученици от Брегово работят по проект за автентични обичаи и обреди на предците им от този край. „Да се помни! За човек няма нищо по-свято от родът му и от земята му - на тях той разчита, в тях се кълне и за тях би дал живота си”, това е мотото на проекта „Минало и настояще – обреди във Видинския край”, който подготвят от клуб „Млади възрожденци” към СОУ „Св.св.Кирил и Методий” в Брегово. Финансиранeто е от „Младежка банка” със съдействието на фондация „Работилница за граждански инициативи” и фондация „Чарлз Стюарт Мот”. Сумата на проекта е 1 077 лв. като 15% е съфинансирането от училището. Участват 19 ученици, двама родители и четирима експерти-консултанти.
Идеята за проекта се е появила миналата година, когато учениците от клуб „Млади възрожденци”, изпълнявайки своя инициатива „Да възродим ролята на училището в живота на град Брегово”, инициират създаване на секция „Етнография”. Децата започват да издирват и събират материални и нематериални културни ценности, специфични за района, да ги пресъздават и да ги популяризират сред учениците и местната общност. Това спомага за връщане към историческите корени, към възстановяване на историческата памет и то в частта обреди и традиции. Участниците се ръководят от основната цел - да се повиши информираността и интересът към местните обичаи и обреди и популяризирането им сред по-голяма социална общност.
Включените 19 деца са разделени по пол поради това, че обредите изискват сценично представяне само от момичета. Включени са две практики - „Благо наричане на обреден хляб” и „Пеперуда” - молебен за дъжд. Втората група е от момчета, които се обучават да работят със специализиран софтуер за филмиране и подготвяне на крайния продукт - създаване на филм на DVD, който ще бъде размножен в 150 екземпляра и ще бъде изпратен до всички училища на територията на областта, институции, работещи с деца и до всички читалища. „Идеята е това, което сме успели да съберем и да създадем да стигне до по-голяма социална общност. С това преследваме и устойчивост на проекта, с оглед да намерим последователи. Ще бъдем удовлетворени, ако нашият продукт намери радушен прием в по-широк социален кръг”, обясни психологът Кирил Кунчев.
Децата и техните ръководители успяват да съберат автентични данни от местни жители и стигат много назад във времето. Срещат се със стари жители на село Гъмзово, които им показват как е провеждан ритуалът „Пеперуда” с текст на влашки език. Оказва се, че има различия при изпълнението на обичая в Гъмзово и Брегово. Но като база в научен аспект се опират на библиографски изследвания.
„Мисля, че успяхме да коригираме много от нашите първоначални виждания за създаване на сценария и да се доближим максимално до автентичността. И наистина искаме да покажем нещо, което е изчистено и ново и да изведем задължителните елементи, които правят обреда автентичен”, допълни Кунчев.
Вече е реализиран ритуалът „Благо наричане на обреден хляб”, изпълнен в училището в Брегово с помощта на съветник-консултант.
„Ние всички бяхме изключително развълнувани и впечатлени от процедурата, по която се осъществява този обред. Начинът, по който децата получиха информацията беше уникален. Мисля, че в бъдеще те ще останат с трайни спомени за това как и защо се извършва самият обред. Искам да споделя за едно много значимо последствие - потапянето в една уникална автентична атмосфера, в която децата имаха възможност да отворят себе си, да споделят свои съкровени мечти, желания, интереси под формата на такъв обред, който следва определен ред и определени процедури”, изтъкна Кунчев, който е един от консултантите по проекта.
Нина Кирилова, която е една от участничките в обреда осъзнава, че това не е просто месене на хляб, а нещо много съкровено.
„Ние казвахме своите желания и мечти. Беше ни страшно интересно. Слушахме внимателно и запомнихме много неща. Разбрахме, че не е важно месенето на хляб, най-важното е да бъдем заедно с приятелите. Всичко беше толкова специално”, сподели ученичката. Наричането е „благо” и то може да включва всичко, от което човек има нужда – здраве, любов, мъдрост, признание, семейство, дом, работа, зачеване, ново начало, спокойствие, сила, приятели.
При подготовката на сценария ръководителите търсят специалисти, хора, които са се занимавали със събиране на етнографска информация. Така на ентусиастите в изготвянето но сценария помага видинският краевед Нинко Заеков. Намират и специалист, който е обучаван от известната Розмари Де Мео, която се занимава с възстановяване на историческата памет на много стари български обреди, които са почти изчезнали. Самият обред „Благо наричане на обреден хляб” е възстановен от Розмари Де Мео, която няколко лета живее в Родопите и работи с възрастни жени, съхранили в рода си този древен български обред. Според нея обредното наричане е част от българския корен, който дава сили на човек да промени живота си.
„Знаете ли кое ме впечатли най-много при обреда – тишината, която настъпи, когато той започна. Пълна тишина. Децата изцяло бяха погълнати от случващото се. Водещият така добре осъществи самия обред с гласа си, поведението, движенията, пипането на това тесто. Децата буквално копираха месенето. Много силно впечатление ми направи наричането. В края се казва: „Да бъде!”, обяснява консултантът.
Първите деца са по-неуверени. Постепенно започват да стават все по-уверени и да изказват свои съкровени желания. Магията се случва. А този ритуал наистина е магически. Древната българска атмосфера се пресъздава и от дрехите, с които са облечени децата – с бели дрешки, с цветя в косите, притихнали и очаровани. Шестокласничката Каролина Кирилова, участвала в благо наричане на хляба, споделя, че обредът много й е харесал.
„Радвам се, че бях една от избраните да участват в този обред. Ще го запомня и ще го предам на децата и внуците си”, каза тя.
Според психолога Кирил Кунчев това е един терапевтичен сеанс, т.е. способността на човека, който се намира в тясна група, в отношение на доверие, да разкрие онова, което крие в себе си.
„Това се случи с децата. Ние открихме още един ефект - самите деца стават по-добри и разбират, месейки този хляб, повече неща един за друг. А това е принципът на взаимното доверие. Човекът дава от себе си и получава същото оттатък. Този ефект излезе на преден план и ще остане в децата”, добави психологът.
Накрая след изпичането на хляба, всеки един от присъстващите си взима от парчето обреден хляб, за да бъде. Всички остават с радостно усещане в душите си, с чувство на хармония и удовлетвореност. И дълго помнят вълшебната атмосфера.
Според Кирил Кунчев с порастването младите хора все повече и повече ще откриват смисъла на този ритуал.
„Това е прекрасен начин за комуникация. И когато след време, дай Боже, както старите българи са го правили – майката е месила хляба, а отсреща е била нейната дъщеря, майката я е подтиквала да се включи в омесването и наричането на хляба и така са комуникирали. Тя така е разбирала какво мисли дъщеря й, защото това не е било просто процедура, а дълбока вяра в това, което предстои и което благонаричаш. Времената сега са различни, но това е работило в онова време и не случайно го е имало. И се оказва, че и в нашите деца го има и те го носят в душите си като българи”, обясни Кунчев., която Ръководителят на секция „Етнография” Даниела Петрова също помага за реализацията на проекта. По идея на краеведа Нинко Заеков тя с нейните ученици обмислят да проведат Лазаровден в Брегово в старата му автентична форма. Смятат, че това ще предизвика голям интерес и одобрение от местните хора.
Предстои представянето на българските обреди на сцената на читалище „Развитие” в Брегово и във видинския театър.
