Да заменим потиснатите емоции със „спокойна сила и топла категоричност“, съветва известната психоложка
Г-жо Алгафари, вие откровено говорите за агресията между децата. На какво се дължи нейната ескалация според вас?
Важно е на децата днес да се говори за истинските, верните ориентири в живота – кое е зло, кое –добро, кое е редно и кое- нередно. Те живеят с едни изкривени, до голяма степен неверни ценностни модели, които всъщност им пречат да живеят доволно и здравословно.
Причината е, че родителите на днешните тийнейджъри са възпитавани в последните години на социалистическия строй. Това беше време, когато много от житейските прийоми се изкривяваха. Става дума предимно за моделът, в който агресията се забранява и отхвърля като нещо много лошо. Това е съвършено невярно. Агресията е здравословна, когато става дума за себеотстояване. Когато средата притиска детето, то трябва да може да се защити, а не да се потисне и обезличи. Не говорим разбира се за прояви на физически и вербални изстъпления. Те обаче често се случват вследствие на отричаната като верен модел здравословна агресия. Тя води до един потиснат индивид, който събира вътрешно напрежение и чака повод да го отприщи. Когато това се случи, той може да премине всички граници и да влезе направо в категориите садист или мазохист.
Значи според вас родителят трябва да разграничи двата типа агресия, за да се избегнат по-тежките й прояви?
Точно така. Но е важно да се прави ясна разлика между здравословното и нездравословното поведение. В единия случай говорим за така наречената „спокойна сила и топла категоричност“, а в другия – за патологични проявления на агресивния импулс у човека.
Може ли да дадем конкретен пример за насърчаване на здравословната агресия и разграничаването й от патологичните прояви?
Разполагам с много удачен пример. Мой колега е специализант в детска ясла в Дания. Там се случва следното. Детето Х на 2 години и половина кара колело, а детето Y иска да го бутне и да му го вземе. Педогозите там казват на Х: „Бутни го“, а Х изпълнява. Връстникът му пада на дупето си и почва да плаче неудържимо, стремейки се да получи съдействие от възрастните. Те обаче не реагират. След като минава малко време, се намесват и дават на Y една топка. Казват му: „Занеси тази топка на Х!“. Той го прави. Х взима топката и слиза от колелото, което вече е свободно за неговото условно казано „другарче“. Така на практика Х се научава да отстоява позицията си, без да наранява отстрещната страна. Y пък разбира, че с нахалство и жертвеническо поведение няма да сполучи. Моделът, който той усвоява, е да изчака, да подаде ръка на отстрещната страна и така да получи това, което иска. Това онагледява моделът, за който говоря. В Дания са го усвоили, а нека не забравяме, че говорим за страна, където в детската ясла за едно дете се грижи един педагогог. Тоест, фокусът върху детското поведение е изключително голям.
Физическата агресия ли застрашва най-много подрастващите?
Физическата агресия застрашава много децата, спор няма. Днес обаче се налагат и силно се застъпват други форми, които са не по-малко опасни. На 24 февруари беше Денят за борба с виртуалния тормоз. Това е може би най-актуалната форма на агресия. Тя застрашава всички ни, но е най-опасна за тийнейджърите, при които агресията постепенно се измества във виртуалната плоскост. На пръв поглед изглежда безопасно, защото насилникът е далеч, но това само го прави по-жесток. Това е така, защото той не може да види и усети вредата, която причинява на жертвата си. Така не може да изпита т.нар. „здравословна вина“, която се явява коректив на поведението. Жертвата пък не може да се защити. Тийнейджърите се намират в една нестабилна възраст, лесно се поддават на манипулация. В световен мащаб са налице данни, че виртуалната агресия подтиква все повече младежи към опити за самоубийство.
