Господин Генчев, труден ли бе пътят ви от Генерал Тошево до националния тим?
Много труден, съпроводен с доста лишения. Само един спортист може да ме разбере. Когато стигнеш до върха, хората се питат защо плачеш, стъпил на подиума. Чувството е…. Дали някой има представа какво коства на един лекоатлет да избяга финалните 100 м на някоя олимпиада. Финалистите в 8 или 6 коридора се готвят в продължение на 4 г. за 10 сек. в своя живот. Представяте ли си какви лишения търпят, започвайки да работят по този проект – тренировки, лагери, седмични цикли, съобразявания със спортен режим, дилеми дали да излезеш тази вечер, защото утре имаш тренировка, в която по програма трябва да направиш 10 по 400 м или други физически натоварвания. Това е базата, заради която на следващия ден, през другата седмица или идния месец ставаш по-добър и още по-добър и най-добър след 4 г. във въпросните 10 сек. Те костват спартански режим, за да не закъснееш при старта, да си на топ ниво, да се представиш добре. Когато спечелиш медала, в съзнанието ти се връща всичко и сълзите тръгват. Труден е пътят, но аз съм имал късмет, за което благодаря на Бога. За един спортист е важно да няма контузии. Аз естествено съм имал, но не са били фрапиращи - такива, които да ме изкарат от строя за 2-3 г. Успял съм да се съхраня. До ден днешен не съм лапал цигара. Спортът ми е дал много – воля, качества, борба, оцеляване и вървене нагоре стъпка по стъпка. Мисля, че пътят ми е бил тежък, но справедлив. Аз съм щастлив човек, че съм се захванал със спорт и по такъв начин съм постигнал нещо. Сега по-важно е какво ще оставя зад мен. Някой бе казал, че на толкова години, като се обърнеш, гледаш широк път зад себе си, а пред теб пътечката е тясна. Чрез дейността ми на поста, който заемам, се надявам пътят зад мен да стане още по-широк.
Усещате ли понякога още тръпката от лудото американско лято? Да, защото всеки ден някъде ме познават, което е хубаво. Имал съм късмет, че бях част от този звезден отбор, съставен от изключителни футболисти с големи сърца. Всичките бяхме невероятни лидери. Едно от големите качества в колективния спорт е да си лидер. Това при нас го имаше. Всеки бе лидер в своя отбор и в един момент се събрахме на една арена, която ни даде възможност за изява. Стигнахме апогея си. Като опит, години, качества - бяхме в разцвета си. Имахме и история зад гърба си. Всичко това се съчета в лятото на 1994 г. И досега хората ни разпознават. Помнят ни с добро. Всичко е от лъскавата страна. Хубаво е, че не се стигна дотам да ни плюят и да ни казват, че нищо не сме направили. Постигнатото ни е коствало много, но радостно, че оставихме следа.
Вие лично вярвахте ли, че подобно нещо може да се случи?
Тръгвайки за САЩ, целта ни бе да се върнем с една победа, но всичко се случи, както пише по книгите. Ние сме продукт на един строй. По този въпрос няма две мнения. Тогава сме се родили, такива бяха времената. Обръщано ни е внимание от страна на държавата. Хранили сме се без пари, обличали сме се без пари, имало е стратегия. Всички до един бяхме продукт на спортни училища, в които преподавателите и треньорите бяха квалифицирани. Ако мога така да кажа - изчерпахме, изпихме еликсира на цялата тази манджа. Всеки – треньори, ръководство, държава даваше максимума от себе си, за да може крайният продукт - спортистите и футболистите да са на добро ниво. Когато дойде момент да се представим, ние оползотворихме това нещо. Отвори ни се възможност през 1990 г. да излезем извън границите на България и ние бяхме подготвени. Всеки един от нас изригна и се внедри в обстановката, било в Испания, Германия, Франция, Англия и пр. В апогея на силите си ни се удаде възможност да се представим и да покажем това, за което сме работили 15 г. назад. Нещата се случиха така, както може би са били програмирани да се случат. Такъв ни е бил късметът. Надявам се в бъдеще също да има такива футболисти, на които да се радваме, защото в края на краищата нашето парченце земя го заслужава. Толкова усилия се полагат.
Споделете някой любопитен момент или куриоз по време на световното първенство в Щатите, за който не е говорено и писано!
Има доста, но те са свързани със свободното ни време. Обстановката около самия футбол бе много хубава. Взехме максимума от начина, по който се подредиха и се случиха нещата. Една идейка можеша да бъде по-добре – да не бяхме паднали така от Швеция. Това обаче, наистина щеше да е максимумът. Никога не говоря, че можехме да станем първи или втори. Това нямаше как да се случи. Казвал съм го винаги. Трябваше ни още мъничко, за да стигнем до по-благоприятен резултат с Швеция. Нищо повече.
Имате ли приятели в Англия и Португалия? Дали ви помнят още феновете на Спортинг, Ипсуич и Лутън?
Помнят ме. Ще ви кажа интересни неща отпреди 2 г. на приятелски мач на Ипсуич в Холандия с Левски. Журналисти ми се обадиха, че феновете на английски отбор са почнали да скандират името ми и да пеят една песничка за мен, която бяха измислили през 1993 г. Беше невероятно, че след 25 г., виждайки български отбор хората се сещат за мен. Подобно нещо се случи и на един от последните турнири „Ролан Гарос“. Вечерта, след мач на Анди Мъри, ми позвъни наш журналист от спортния център. Той бе попаднал на английски запалянковци, срещнали през това време Григор Димитров. Разбирайки откъде е той, веднага зазвучала песничката за мен. Журналистът ми се обади точно в този момент, в който бе някаква невероятна еуфория. И след 27 г. се правят подобни аналогии. Хубави са тези неща. Радващо е, че съм оставил нещо малко, което продължава да се помни.
Популярността на Бончо Генчев плюс или минус е за кариерата на синовете ви Явор и Любомир?
Всеки си върви по своя път. За щастие или съжаление на децата ми, летвата пред тях е много висока. Така се е случило. Всеки един от тях си има своите качества. Колкото и странно да звучи, аз не исках синовете ми да се занимават с футбол. Това е факт в моя живот и моята мисъл. Имал съм невероятен късмет в живота и по ред причини и съображения считах, че няма да е правилно те да следват моя път. Исках децата ми да завършат колеж и университет в Англия. Големият ми син успя да вземе бакалавърска степен за IT специалист в Лондон. Малкият Явор завърши само колеж. Тъкмо си беше подал документите за университет и Илиян Илиев го хареса за Стара Загора. Не мога да кажа, че моето име е минус за тях, но летвата, с която трябва да се мерят, е вдигната доста високо. Затова не исках да си изкарват прехраната с футбол, но никога не можеш да кажеш какво те чака зад ъгъла. Както е фразата - ти предполагаш, но Господ разполага. Никой не знае в точния ден какво го чака.
Каква е цената на славата за Бончо Генчев и кой я плаща?
Цена?! Не бих казал. Аз си гоня нещата с перспектива. Не живея ден за ден. Това не в моя стил. Следвам правилото, че утрешният ден трябва да бъде по-хубав и по-добър от днешния. Гледам да правя добро и това, което трябва, пък да става каквото ще. Славата ми помага, ако кандидатствам за някакъв пост, както бе в случая за председател на Зоналния съвет. Заради нея CV профилът ми е висок.
Имате ли хоби?
Обичам да ходя за риба. Още повоче обичам да се разхождам и използвам всяко свободно време. С Моника - жената, която е до мен, се разхождаме изключително много в наши любими местности и гори около Велико Търново. Това ме разтоварва, защото напрежението е доста.
Какво ще пожелаете на феновете, футболистите и клубните ръководители в Северозапада?
Пожелавам им успех. Нека целите, които са си поставили, да се сбъднат. Аз и колегите ми ще направим всичко възможно да им осигурим комфорт, за да няма излишно напрежение. Ще направим всичко възможно отборите да бъдат доволни.
