Г-н Генчев, свикнахте ли вече с новия пост?
От една седмица официално съм назначен за председател на Зоналния съвет на БФС и отговарям за развитие на българския футбол в тази четвъртинка на България, в която са областите Враца, Видин, Монтана, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. По принцип не ми е чужда материята. През последните 3-4 г. съм заемал ръководни длъжности като президент и изпълнителен директор на футболни клубове. Аз самият съм човек, който работи за благото на футбола. Преди 4 г. отговарях за селекцията и подбирането на млади кадри в 3 от областите в зоната ни. Държал съм връзка с колегата ми Ивайло Аспарухов, който следеше талантите в останалите области и от тази гледна точка не съм нов и не съм чужд, а напротив – Северозападът ми е познат и смятам, че ще бъда ползотворен чрез дейността си.
Какви ще бъдат приоритетите в работата ви?
Ние живеем в ера, в която футболът, като че ли започна да запада. Свидетели сме на този факт. Български футбол няма изяви на европейско и световно ниво в последните години. Затова се надявам да надградим нивото на детско-юношеския футбол в нашата зона, чрез изграждане на нови стадиони, за да могат школите да привличат все повече и повече деца. По този начин ще има и социален ефект от спорта, който е феномен. Приоритет ми е още да подобрим нивото на срещите във „В“ групата, която е шапката на футбола в региона. Мачовете трябва да станат по-интересни, зрелищни и атрактивни, но и да има повече феърплей в самата игра, за да не отваряме вестниците и да четем постоянно жълтите новини, които са грозни за футбола. Никой не печели от неуредици и задкулисни игри. Иска ми се да ставаме все по-добри в своите усилия и действия, за да може в крайна сметка да се открои социалният ефект – феновете, които обичат футбола, да отидат в понеделник на работа по-ентусиазирани след неделния мач. Доказано е по цял свят, че емоциите, изживени на стадиона след победа на любимия отбор, правят хората по-ползотворни в дейността, която изпълняват на работните си места. Няма значение дали става дума за Враца, Видин, Козлодуй, Мездра, Велико Търново или Свищов, просто ми се иска хората да са по-усмихнати в понеделник, а не първият ден от седмицата да им е тъжен.
Част от феновете във Враца се опасяват, че може по някакъв начин да наклоните везните в полза на Етър при борбата за първото място във „В“ група. Как ще ги успокоите и опровергаете?
Аз, който от години живея във Велико Търново, работих в Локомотив /ГО/. Знаете ли изобщо какво означава това? Попречи ли обаче нещата в Горна Оряховица да бъдат на нивото, на което са в момента? Когато отидох, Локомотив бе на незавидното 13 място във „В“ група. След 2.5 г. работа се стигна до предпоставка отборът да е кандидат за „А“ група. Така, както съм работил с ентусиазъм в Горна Оряховица, ще работя и в Зоналния съвет, за доброто и благото на БФС. Този пост ми дава право да бъда неутрален и аз ще бъда такъв. Дава ми право и да се боря за феърплея и аз ще се боря. В тази връзка смятам да направя предложение за приемането в „Б“ група и на Ботев /Вр/, и на Етър. Това ще бъде най-справедливо /б.р. вижте повече на 11-а стр./. Аз ще следвам стриктно наредбите и законите на БФС. От моя страна всичко ще бъде феърплей. Ако някой отстрани смята, че може да прави задкулисни игри и да нагнетява обстановката, ще си получи наказанието според нормативните документи.
Възможно ли е Етър и Ботев /Вр/ да получат покани за Висшата лига?
Аз се надявам, че ще има Висша лига. Създаването й е приоритет в момента на БФС. Изготвят се документи и процедури, по които ще трябва да се мине до постигането на крайната цел. Предполагам, че ако Ботев /Вр/ и Етър отговорят на спуснатите изисквания, няма да има пречки пред тях. Моето мнение обаче е, че нито един от двата отбора не заслужава на този етап да се състезава на най-високото ни футболно ниво.
БФС разполага ли с лостове, за да подпомага развитието на футбола в третия ешелон, в частност в северозападната „В” група?
Това е и моя задача като ръководител на Зоналния съвет, ако мога образно да кажа „да си огледам нивичката“. Планувам да се срещна по отделно и да отделя доста време за разговори с всеки един от областните председатели на БФС, за да видим кои отбори разполагат със стадиони и могат да допринесат за търсения социален ефект в региона. Трябва да се прецени кои спортни съоръжения са на ниво и отговарят на изискванията да се случи през седмицата предвиденото мероприятие. Необходимо е да изходим от тази гледна точка при съставянето на план за бъдещето - дали може отборът Х от град У да играе във „В“ група. Естествено е нужно всичко това да е подплатено с финансова рамка, която става все по-плитка, защото страната ни е в състояние, което рефлектира върху футболните отбори. Не е толкова лесно за селища като Козлодуй или Видин да намерят необходимите средства, за да издържат отбор във „В“ група, юноши старша или младша възраст и деца, каквито са изискванията в наредбите. Това са доста разходи – перо, което на този етап е от голямо значение, за да може клубът да гарантира, че ще изкара сезона. Предстоят ми доста разговори и чисто административна работа, която трябва да се свърши.
Какво е вашето мнение за развитието на женския футбол в региона?
Женският футбол се развива все повече и повече в глобален мащаб. Жените са равнопоставени на мъжете и се радваме все повече на техните изяви. Разковничето за развитието на женския футбол се крие във възможностите за осигуряване на финансов ресурс. В България има национална лига, но разходите в нея са доста сериозни. Не си мислете, че отборите отиват, събличат се, загряват и играят една среща просто така. Отиването до Бургас от Враца с 20-местен микробус няма да е по-малко от 1 000 лв. Трябват пари също за храна и спане, да речем още 1 000 лв. Сметнете разходите за 10-15 пътувания през сезона от Враца до Бургас, Варна, Благоевград, Сандански, Добрич и пр. Ами изискванията за отделни съблекални на стадионите за жени. Всичко това се равнява на издържането на половин отбор във „В“ група, че дори е малко повече. Ако има възможност да се намерят тези средства, защо да не се развива женският футбол?! Какъв е проблемът? Комерсиализира се целият свят и футболът естествено е част от това нещо. Не може без пари. Има ли ги, всичко ще е наред. В този случай ще приветствам идеята за развитие на женския футбол. Наблягам, че е въпрос на осигуряването на средства, за да не се изиграят само два мача и после да се развали целият ход на действие – отбори да почиват, да се създава напрежение, да се търси виновен. В Лондон водих отбор. Събрахме се момчета от българската общност в Англия, които бяхме играли в професионалния ни футбол и регистрирахме клуб. Аз му бях ръководител. За 2 г. прескочихме 2 нива. Прегазихме всички отбори, защото нашите футболисти имаха класа. Стигнахме до ниво, на което трябваше да направим депозит от порядъка на 75 000 паунда. Той се внасяше в началото на годината, преди да започне състезанието и по този начин се гарантираше участието в предстоящите срещи. В този ценови пакет бяха сметнати разходите в обратен ред – гостувания, пътни, съдийски такси, които ще бъдат направени по програма.
В България депозитът може да е 20 000 - 30 000 лв. Чрез него ще се гарантира участието на даден клуб през целия сезон и никой няма да е виновен, че даден човек си е направил гаргара на душата, защото иска да развива женски футбол за 2 седмици. Въпрос на бизнес-план е, защото всеки клуб е дружество с неограничена цел.
Ще има ли турнир във Велико Търново в памет на Трифон Иванов?
Да. Плануваме го за периода 25-27 юли. Не знам още дали ще е дву- или тридневен, но финалът със сигурност ще е на 27 юли, когато е роден Трифон.
Вие администрирате куп детско-юношески първенства. В тях грижите, като че ли са по-специални. Бихте ли дал някакви съвети на малките футболисти!
Да бъдат много по-сериозни и вместо да сядат вкъщи на креслата пред лаптопите - да вземат топката и да излизат на улицата. Двигателната култура на младите е от голямо значение, защото застояването на едно място води след себе си неприятни последствия. Прибирането вкъщи пред компютрите е пагубно за подрастващите. По мое време, когато прекарвахме по 6 часа на улицата с топка, а не по 4 часа пред лаптопа, хората се развиваха много по-добре здравословно.
За спомените на Бончо Генчев от световното първенство в САЩ и от престоя му в Англия и Португалия, четете в днешния брой на „Конкурент“!
