Етнографският комплекс във Враца „Св. Софроний Врачански” пази спомени за старите традиции и обичаи, които са се тачили в миналото в нашия регион. Една от изложбите, които са наредени и могат да се видят от посетителите е на облеклата, с които се е пременявала врачанката.
Врачанският регион се славел с продължителните и пищни сватби. Най-често те се случвали през есента, след като работата на полето е приключила. Характерното за областта е в костюма на невестата, която е с червен воал. Етнографите обясняват, че той е пазел булката от уроки. Кръстникът, който заемал ключова роля в ритуала, бил опалван, за да се пречисти. Пиршествата започвали в петък и приключвали най-рано в понеделник. Зимният сезон е показан с традиционното облекло и характерните оръдия на труда, свързани главно с обработка на коноп, вълна, памук, плетачество и шивачество, тъкачество и везбена орнаментика.
Пищни рокли и костюми
сменили народните носии
Една от залите в комплекса показва тоалетите на заможните врачани, които живеели в града. Това били хора от успели семейства, отишли в Западна Европа, за да се учат, а след това се върнали в родния край, но вече с променена и модерна визия. Градът приличал на моден подиум. Женските тоалети били изключително разкошни и пищни. С буфон ръкави и много разкроени поли, шапки, воалетки и ръкавици, дамите са кръстосвали града надлъж и нашир. Мъжете били по същия начин. Скъсали с потурите, елеците и калпаците и слагат костюма. Врачанинът бил елегантен – с бастунче и шапка. Дамите обръщали много внимание на външния си вид. В града имало модни шивачки, които майсторили тоалети от модни списания, донесени от чужбина.
В следващ брой на „Конкурент“ очаквайте още за богатствата, които пази етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански“ във Враца.
