Баба Пенка, както е истинското име на баба Илийца, и мъжът й Илия Цветковски са преселници в село Челопек, разказва тяхната пряка потомка – правнучката Пенка Драганова. Родата на Илия дошла по тия земи около 1780 г. от врачанското село Осеновлаг. Тръгнали уж на по-богата земя, но не случили, отвсякъде срещнали баири и чукари.
Илия бил овчар като своите предци. Най-напред построил къща под връх Околчица, в която живеели и гледали овцете, а след години - и къща в Челопек. В ония мъжки времена неписан закон било, задоми ли се, жената да приема за собствено малкото си мъжово име. Според тази логика, като се оженила за Илия Цветковски, Пенка станала Илийца.
Самата тя била много работлива, не подгъвала крак от сутрин до вечер. Вярвала ревностно в Бог. Затова когато поповете от Черепишкия манастир идвали в Челопек по кръщенета и сватби, отсядали в нейния дом. Илия и Пенка имали двама сина и една дъщеря. Синът Иван също имал две момчета - Дано и Цено. Именно Дано е полумъртвото внуче, което в разказа на Вазов „Една българка“ баба Илийца носи в Черепишкия манастир онази нощ, да му чете игуменът за здраве. И което оживява въпреки "богохулната" й постъпка да открадне хляб и расо за бунтовника от разбитата Ботева чета.
Около 60 са живите потомци на легендарната българка Баба Илийца
Челопек - родното село на смелата баба Пенка, вдъхновила патриарха на българската литература, пази жив спомена за нея вече близо 140 години. Навръх 8 март правнучката Пенка Драганова разказва с умиление и гордост за своята прабаба, въплатила представите за силата на българската жена.
„Сродството с личност, толкова силна по дух като моята прабаба, е повод за безкрайна гордост. Споменът за нея живее у мен и моите роднини, както и у всички жители на Челопек“, обясни пред „Конкурент“ баба Пена. Днес тя е на 86 години, живее спокойно в селото, където често си припомнят за нейната предшественица. Има сестра на 94 години, която е във Враца, но се виждат много често. Днес празнуват заедно 8 март.
Противно на логиката, баба Пена не е кръстена на героинята от „Една българка”, чието истинско име е същото, защото мъжът й се казвал Илия. Името си взела от своята кръстница. Станала учител по биология макар, че мечтаела да бъде лекар. Има двама сина. Нейният дядо Дано бил болното детенце, с което баба Илийца тръгнала да премине Искъра. Именно дядо й и разказвал много често за баба Илийца и това за нея е един ярък и скъп спомен. Образът на дядо Дано е запечатан на фотография в къщата-музей в Челопек и понякога тя ходи да го види.
За разлика от своята прабаба, която Вазов описва като „жена около шейсетгодишна, висока, кокалеста - мъжка на вид“, баба Пена е дребна и слаба. Гордее се обаче с изправената си стойка, която мнозина свързват именно с известната й предшественица. Духът си и до днес поддържа силен, за да е достойна за гена, който е наследила. Общителна е и често се усмихва. Обича да се среща с хора и да говори с тях за именитата се прабаба. Преди дни дори празнувала 3 март с учениците в местното школо.
„Децата знаят от малки за баба Илийца. Идват да видят къщата-музей, питат за нея, четат разказа и им е много интересно“, споделя баба Пена. Самата тя често разказва на туристи историята на своя род.
„Вече съм стара, но като ми стане трудно, си спомням за баба Илийца и за посланията, които носи нейната личност“, казва правнучката на Вазовата героиня. Според нея родственицата й е доказателство за мъжеството на българската жена. Както в смутните времена през XIX век, така и днес, българката е енергична, борбена и волева. И тогава, и сега, убедена е баба Пена, нашите жени се борят с всякакви неволи със същия хъс в името на децата и семейството, с който баба Илийца поела риска да премине от другата страна на реката.
„От нея можем да се научим най-вече на вяра и кураж. Тя е доказателство, че силата на женската воля е достатъчна да промени несправедливостта. Учи ни да не се отказваме, да гледаме напред и само напред“, разсъждава баба Пена и пожелава на младите българки да имат енергията на баба Илийца, за да преборят всекидневните неволи.
Хиляди посетители идват в къщата на бележитата българка
Къщата-музей на Вазовата героиня днес се посещава от над 5 000 души годишно, каза управителят на мемориален комплекс „Ботев път“ Росица Кузманова. За да се докоснат до бита на баба Илийца, в Челопек идват групи от ученици и възрастни от страната и чужбина. Гости на селото дошли и чак от Куба, припомни Кузманова. Въпреки че къщата не е богата на експонати, тя пресъздава точно бита на великата българка и нейните съвременници. Люлката, нанизите с чушки, къделите вълна придават своеобразен уют на помещенията. Затова и посетителите остават винаги доволни, за което свидетелстват записките в книгата за мнения и наблюдения.
Къщата отваря врати през 2003 година, след като местните я вдигат само за 45 дни. Всичко, което има в нея, е дарение от местното население. Днес културният паметник се поддържа от мемориален комплекс „Ботев път“ и община Враца. За хигиената, реда и посетителите в къщата се грижат две жени. Материалното състояние на обекта е добро, покривът е ремонтиран преди 3 години.
„Къщата е отворена за посетители постоянно. Който иска да се докосне до самобитната й атмосфера, е добре дошъл всеки ден“, заяви още Росица Кузманова.
