Дали е променен бита на българката от Северозапада може да разбере всеки, който посети етнографската изложба в археологическия комплекс „Калето” край Мездра. Експозицията е наречена „Ехо от миналото на българката“ и показва какъв е бил бита на жената през епохата на Възраждането. Тя се открива в навечерието на 8-ми март и съдържа ръкоделия, черги, облекла, уреди за обработване на вълна, битови предмети.
Какво от тях е устояло до днес?
Известно е, че в периода между XVIII и XIX век като цяло животът на населението по нашите земи коренно се променя. Все по-рядко жените носят вълненик, но не изневеряват на вълнените ръчно тъкани материи и кенара като съчетание от коприна и памук. Съвременната жена днес ги е заменила с платове, машинно производство. В този аспект изглежда единственото, което не се е променило съвсем е иглата. Просто е станала по-малка, но все още се ползва, както тогава. В края на XVIII век обаче дори е укоримо, това че все по-отворените отпред риза и вълнен сукман откриват твърде много от шията на дамите. В началото на XXI схващането е съвсем в обратната посока - колкото по-изрязано е деколтето, толкова по-ефектно е то.
С манджите нещата стоят горе-долу по подобен начин. Все по-често през XVIII и XIX век предците ни добавят и чужбински ястия между традиционните на трапезата. И ако съвременната жена сега се стреми да сервира блюдо, сготвено със супер скъпи биопродукти, то българката от епохата на Възраждането изобщо не е имала такава драма. При нея всичко на трапезата си е било съвсем натурално. Правила е маслото в дървен съд, наречен бучка, който днес е заменен от миксера. Почти е изчезнал ръжена, но все още помним, че срещу него е болезнено да се рита. Съвременните мъже пък мислят, че днешните жени не могат да правят и половината на това, което са правили прабабите им през Възраждането. В XXI век дамите не месят ръчно хляб, не тъкат, не плетат, не шият. А вероятно е така, защото и мъжете, и жените, и цялото общество се е променило.
В миналото са повечето патриархални традиции и обичаи, но празниците от народния календар се спазват все още. Поне, за да седнем на софрата. Болестите днес лекуваме по-бързо, но все по-често се обръщаме към хомеопатичните лекарства, което по същността си е реално връщане към онези методи, които са ползвали нашите предци преди повече от 2 века. Не издигаме религията в култ, но я почитаме повече, отколкото в средата на XX век например. Виж със суеверието вероятно поколението ни е надскочило дори онези времена, в които жените често прибягвали до баячки и знахарки. Дори в социалните мрежи все по-често хората опитват да гадаят и предричат бъдещето си с различни съвременни методи. За разлика от епохата на Възраждането, когато селата започнали да се урбанизират, днес те просто безславно изчезват от картата. В друга посока обаче ставаме все по-добри. Успешно делим хората на „свои” и „чужди”, бедни и богати. Кланяме се на новите идоли - лукса и модата, нищо, че в битката с тези изкушения отново стигаме до познатата от XVIII–XIX век „криворазбрана цивилизация”. Поклонниците и пътешествениците от онези времена днес са туристи и гурбетчии. И те заимстват от чуждите светове всичко ново и новаторско, за да го приложат в България и да смаят всички завистливи съседки. Ако тогава обаче институциите на модерността били училището, църковното настоятелство, читалището, театърът, днес далеч въобще не са. А дали е за добро, времето ще покаже.
Изпратете вашите сигнали и снимки в съобщение във Фейсбук или на електронната ни поща: [email protected]
Напишете новините с нас!
