Легендата за Радан войвода - неустрашимият защитник на Враца при завладяването на българските земи от османските завоеватели е широко известна.
Любопитно и малко известно е обаче, че това предание, но в различна интерпретация, е публикувано от Петко Рачов Славейков в първата и единствена книжка на неговото годишно периодическо списание „Смесна китка“, излязло през 1852 г.
Той обнародва легендата за Радан Войвода в раздела „Разноцветие“, но очевидно по политически причини, отнася събитието към византийското, а не към османското владичество.
В неговата версия Радановата дъщеря Велка, страстно се влюбва в сина на византийския военачалник, изпратен да превземе Враца, поради което баща ù я посича, защото „комуто не е мило Отечеството и родът му, не е достоен да гледа слънцето“. Петко Рачов Славейков посочва и местното предание за наименованието на скалите около града: „Един хвърлей над града Вратца има едно тясно устие на високите стени, което се казва Вратца. От лява страна към пладне на тези камени Вратца, стената е обляна от нечто черно, което тукашните жители наричат „Велкината кръв“, тука са и Сгори град и Въеводин дол, что носят и до сега същото име.“
Тези легенди, Петко Рачов Славейков е могъл да научи по време на учителстването си в нашия град през 1848 г. Известно е, че видният просветител и книжовник проявява траен интерес към народното ни творчество и както свидетелства в писмото си до габровския учител Цветко Недювич от януари 1847 г., има „събрани 2263… песни мирски, песни юнашки…” пословици, поговорки и др.
Заслужава да се отбележи, че сред родолюбивите спомоществователи на „Смесна китка“ се нареждат Замфираки Димитракиев Хаджитошев, Коста Тричков Врацала (всъщност Козма Тричков, който още през 40-те години на 19 век напуска родния си град и се установява в Румъния), поради което е включен при дарителите от Букурещ и Иванчо Цветков „из Враца“.
Един екземпляр от изданието авторът дарява и на врачанското училище.
