Г-жо Тишевишка, от колко години сте част от самодеен състав „Калушари“?
Преди 5 години започнах да посещавам фолклорен клуб „Калушари“. Тъй като работя в детския отдел на библиотеката към читалище „Развитие“, от любопитство посетих заниманията на състава и веднага реших да се включа, защото силно ме развълнуваха.
С какво ви спечели тази самодейна група?
Никога преди не съм била част от подобни формирования, но „Калушари“ ме спечели най-вече със сплотения колектив, който са сформирали хореографите на групата Георги Евденов и Ива Ценова. Те са невероятни професионалисти и умеят да създават необходимото настроение сред състава, така че всеки да изпитва радост и удовлетворение от дейността му. Аз лично се чувствам щастлива да отделям от личното си време на „Калушари“, защото това ме зарежда емоционално и духовно.
Как съчетавате работата в библиотеката към читалището с участието си в „Калушари“?
Всъщност едното допълва другото. И двете хранят душата ми – едното с книги, другото с танци. Обичам както работата си, така и самодейността в групата, затова ги съчетавам лесно.
Разкажете ни повече за състава. Какви са акцентите в дейността му?
Акцентува се предимно на автентичния фолклор, но имаме и няколко обработени танца. Представяме репертоара си на различни форуми – както в България, така и отвъд граница. Вземали сме участие на български фестивали в Пазарджик, София, Велинград и много други градове. В чужбина сме посещавали Охрид, Черна гора /град Бар/, 2 пъти сме гостували и в Гърция.
Как приема чуждата публика нашия фолклор? Докосва ли автентично българското чужденците?
Публиката навън силно се вълнува от нашите изпълнения. Нещо повече – масово се влюбват в българския фолклор заради богатството на изразните му форми. Ще ви разкажа какво се случи при едно от посещенията ни в Гърция например. Когато бяхме в хотела, се срещнахме с фолклорни групи от Чехия и Швеция. Те бяха предимно от млади хора, които всяка вечер идваха при нас и ни молеха да ги учим на нашите хора. Толкова им беше интересно, никога не бяха виждали такива народни танци преди. В такива моменти, виждайки се през очите на другите, си даваме сметка какво съкровище е всъщност нашият фоллор и колко много разказва за България.
Колко души наброява самодейната ви група?
Над 50 души. Като има две групи – за начинаещи и за напреднали.
На каква възраст са самодейците?
Възрастовият диапазон е широк – от 20- до 60-годишни. Искам да подчертая, че в горната граница представителите са малко. Тоест, съставът ни непрекъснато се подмладява. Радваме се на голям интерес и редиците ни непрекъснато се разширяват.
Какви са според вас посланията, които една самодейна група като „Калушари“ отправя към обществото? С какво дейността й е ценна за хората?
Фактът, че тези фолклорни състави стават все повече, говори ясно, че съществува обществена потребност за тях. Най-важната им задача, разбира се, е да популяризират автентичния фолклор, който носи в най-чиста форма българския дух. Чрез дейността „Калушари“ провокира младите да чуят и опознаят автентично българското и ако искат – да го потърсят и развиват в себе си. Според мен тази мисия на самодейните състави сполучва, защото с очите си виждам как все повече млади хора се увличат по фолклора. Нещо повече, голяма част от тях танцуват от малки в различни състави. Това означава, че още в семейството те биват захранени с любов към фолклора, което само по себе си значи, че той ще пребъде за идните поколения.
