По темата за детската престъпност потърсихме за коментар председателят на комисията за борба с противообществените прояви при децата в община Враца Валери Пеевски
Г-н Пеевски, какви са най-честите противообществени прояви на малолетни и непълнолетни в община Враца?
Незаконните деяния са различни по вид. Най-често се касае за кражби, физическо насилие между деца, употреба на наркотици и други упойващи вещества, бягство от дома. Зачестяват и случаите, при които деца пушат опасния китайски чай например.
Каква е възрастта на извършителите?
Обичайно тези противообществени деяния са дело на деца в тийнейджърска възраст. Наблюдава се обаче постепенно смъкване на долната граница. Така например регистрирахме и престъпления, извършени от 8-9-годишни деца. Това е изключително тревожна тенденция и е много важно с тези малолетни да се работи отрано. В тези случаи обикновено отсъства какъвто и да било родителски контрол и ако не се обхванат от помощните институции, дори се наблюдава рецидив.
С израстването преминава ли склонността на непълнолетните да извършват незаконни деяния?
Ние наблюдаваме децата, с които сме работили, понякога и след навършване на пълнолетна възраст. Радващо е, че при много от тийнейджърите бунтарството и склонността към незаконни прояви преминава с годините и те се захващат със сериозни дела. Няма как да отрека обаче, че в доста от случаите те продължават да нарушават закона. Тук обаче причината може да се търси и в скандално ниския родителски контрол. От децата, с които ние сме работили, около 9.5-10% повтарят престъплението.
Това ли е основният фактор за превръщането на едно дете в закононарушител – заниженият родителски контрол?
Категорично да. Съгласете се, че няма институция, която да надвие семейния модел и семейството като институция изобщо. Липсата на контрол е единият проблем. Знаете, че заради тежката икономическа среда в нашия регион, много хора заминават да работят в чужбина, оставяйки грижите за детето другиму. Много често това са по-големи братя и сестри, които не са достатъчно силни авторитети, или пък баби и дядовци, които нямат никаква представа какво се случва извън дома с внучето им. Освен това мама и татко често пращат от чужбина крупни суми, с които едно невръстно дете няма как да разполага разумно и често се увлича по активен нощен живот, съответно – наркотици, алкохол, разврат като цяло.
Другият проблем със семействата е задаването на лоши поведенчески стереотипи. Естествено е детето агресор да възпроизвежда модела, който вижда у дома. Ако наблюдава вербална и физическа агресия, незачитане на законите или прекомерна употреба на алкохол и опиати, то ще прави същото.
Сложна е ситуацията и при деца с непълни или разделени семейства. Там отговорността е размита между родителите и детето обикновено действа фриволно и се възползва от тази ситуация.
Фактор при оформянето на детето като закононарушител е и тоталната липса на ценностна система. Може да звучи изтъркано, но е безкрайно актуално. При подмяната на политическата система обществото ни не предложи алтернативни образци на поведение, не показа път на децата.
Какво, ако не ценностите тогава оформя поведението на днешните подрастващи?
Бруталните сцени на насилие в Интернет, филмите и за съжаление – все по-често в новините, изгражда една представа за света като опасно място, където агресията е оправдан способ за оцеляване. Ако ангажирахме вниманието на децата си с повече спорт например, нямаше да ставаме свидетели на детски противообществени прояви. Но ние ги оставяме да се възпитават от средствата за масова информация.
Срещате ли разбиране и сътрудничество у родителите на деца, извършили незаконни дела?
Знаете ли, за родителят е винаги трудно да приеме идеята, че детето му е склонно да прави нещо лошо. Мисля, че такава е нашата народопсихология. Да приемем, че детето е виновно, означава да понесем вината самите ние, което е трудно. Родителите винаги обвиняват приятелите, средата, учителите, но не и себе си. Ние се опитваме да ги въвлечем в активен диалог за реализация на коректорски възпитателни механизми по отношение на детето. Понякога успяваме, но често срещаме упорита съпротива. Всъщност винаги илюстрираме ситуацията като едно трикрако столче. Основата е детето, единият крак е семейството, другият – училището, третият – помощните институции като нас. Ако отсъства един от краката, столчето губи баланса си.
Как е възможно да предотвратите превръщането на едно дете в деен закононарушител?
Много важно е взаимодействието между институциите. Визирам основно педагозите, инспекторите от Детска педагогическа стая, отдел „Закрила на детето“, колегите възпитатели и психолози, с които ние работим. Отново обаче от другата страна стои семейството, каквото и да правим, неговата роля е неотменна.
Какво бихте посъветвали родителите – как да предотвратяват противообщесвените прояви на децата си, как да решават проблемите им навреме?
Нека повече да наблюдаваме и слушаме децата си. Забързани в работа и борба за оцеляване, не се спираме, за да ги видим истински, за да им помогнем, ако имат нужда. Ние бързаме да изискваме от тях, но те не са машинки, те са деца и имат нужда от детство, от мечти и подкрепа.
