Днес се навършват 74 години от наводнението във Видин, наречено още потопът, заради катастрофалните си мащаби, които е достигнало на фаталната дата през 1942 г. И днес все още на всяка стара сграда и на входа на града стоят табели с обозначения до къде е стигала водата в онзи студен мартенски ден. Така е, защото е необходимо да си спомним за духа и силата, за единството и сплотеността на видинчани в този съдбовно тежък момент и да не го забравяме, казват местните.
Уредникът в отдел „Нова история” в регионалния исторически музей Христина Кирилова подрежда събитията от потопа, като се основава на документи, спомени и фотоси, съхранени в музея. Поради географското си разположение Видин е бил в опасност от наводнения през 1897 и 1940 година. Но това от 1942 наистина е катастрофално. Взети са много сериозни мерки преди самото наводнение. Още на 10 февруари министерството на вътрешните работи и на народното здраве изпраща окръжни писма до всички управители, с което ги предупреждава за възможната опасност заради многото снегове, паднали през зимата. Околийският управител свиква кметовете на населените места, а кметът на Видин Стефан Тотев организира план за действие при евентуално наводнение. Свикан е и видинският гарнизон.
„В ранната сутрин на 4 март тревожен звън на камбаните оповестява за голямата опасност. На 25 км от Видин се събират много ледове, които не могат да се оттекат и цялата вода залива града. Само малки части от квартал Калето не били залети”, припомня Христина Кирилова.
И сега хората разказват най-вече за единството, което им е дало сили да издържат. Те са били свидетели на бързите и своевременни действия на всички институции, които са се включили в спасителната акция. Градът е бил буквално под вода, както и крайдунавските села. Началникът на видинския гарнизон изпраща телефонограма да се мобилизират всички лодки. Включват се гребците от Ново село и с понтонни лодки започват да спасяват хората, чийто първи етажи на къщите са залети с вода. Пострадалите от бедствието се извозват до гара Видбол и се изпращат безплатно с влакове до София, Враца, Плевен и Фердинанд /Монтана/. Разрушени са много къщи. Извършва се пълна евакуация на населението. Хората са изведени от града и са настанени в квартири около месец.
„Била им е осигурена безплатна квартира, безплатна храна, всичко за едно спокойно пребиваване, защото ужасът, който са изживели, е бил огромен. В продължение на една седмица са евакуирани около 15 000 души”, уточнява Христина Кирилова.
Във видинския държавен архив е запазена преписка от околийското управление, в която е посочено, че министерството на вътрешните работи и народното здраве отпуска средства за спасителни дейности - евакуация, подслоняване, изхранване на населението, санитарни и лечебни мерки. На всеки пострадал видинчанин на ден се дават по 30 лв. за изхранване. Отпуснати са стотици хиляди лева на общините, които са приютили бедстващи видинчани, а видинската градска община получава 500 000 лв. Създава се и "Върховен общонароден комитет за всенародно събиране на помощи за пострадалите". Председателят на Народното събрание Христо Калфов се обръща с призив към целия български народ.
"Братя българи! Хубавият наш Дунав, който острата зима вледени, сега с размразяването си, заля стихийно старинния ни град Видин. Бедствието е голямо, страданията са страшни, не се поддават на описание. Видинци ще бъдат спасени! Трябва да им се даде бърз подслон, облекло, храна. Но не е само това. Къщите са подкопани от водите, покъщнината - разнебитена. Трябва бързо да се действа! Да се помага, спасява и възстановява! Държавата ще изпълни своя дълг, но и целият народ трябва да се яви в помощ! Да бъдем всички щедри!, призовава Христо Калфов.
Помощта е бърза и навременна. БЧК изпраща специален влак с одеала, газ и храна. Наред с войниците и офицерите, в спасителните лодки са и младежите от "Морски сговор". Учителите обгрижват болни, учениците също помагат, а училищните сгради са превърнати в домове за временно настаняване. В постановление на министерския съвет, взето на 9 март 1942 г. се отпускат 5 милиона лева за посрещане на разходите по първите помощни и спасителни работи, санитарни и лечебни мерки.
Христина Кирилова припомня, че в регионалния вестник „Просвета” се казва, че след 1 месец Видин започва да се връща към нормалния си живот. Според нея обаче, това не е точно така, защото една част от града все още е под вода, навсякъде има кал и блата. Въпреки това хората са чакали с нетърпение да се върнат и да помогнат за възстановяването. Масовото завръщане е през месец юни.
По време на наводнението загиват 13 души, разрушени или застрашени от срутване са 345 жилищни сгради. В околните села - Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Антимово, Кутово, Слана бара, Новоселци и Покрайна са разрушени 665 сгради, унищожени са стопански постройки и стотици декари земеделски насаждения. Загубите от наводнението възлизат на 8 866 000 лв.
През април във Видин идва специална комисия, назначена от министъра на вътрешните работи. Създава се „Дирекция за възстановяване на град Видин“ под ръководството на кмета на Русе – Старцев на когото е възложена задачата да възстанови града. Със съдействието на арх. Любен Хаджийончев се построяват познатите и днес бункери. На първо време се изграждат 12 от заложените 16 къщи, всяка от които е предназначена за 4 семейства. На място идва и вътрешният министър Габровски, а държавата се ангажира да отпусне средства за строителните дейности.
Съхранен е и документ – молба от служители на Видинското околийско управление, редовни членове на взаимозастрахователната каса при министерството на вътрешните работи и народното здраве, които молят за финансова помощ и описват ситуацията много емоционално. „ Почитаеми господа, катастрофалното наводнение, което обърна целия ни град в развалини и хвърли 9/10 от населението в крайна мизерия и нищета, преживените от нас ужаси не се поддават на описание. Освен физическо разорение, то нанесе на нашите души дълбоки, почти никога незаздравими рани, за които за сега съществува само една лечеба сила: отзвукът, който нашите страдания намериха в душите на целия български народ”.
Адекватната реакция от страна на всички институции и добрият синхрон в работата им води до бързото възстановяване на града. Видинските граждани завещават истински пример за единство и сплотеност пред лицето на голямата трагедия. През годините хората си спомнят за подкрепата на църквата, на общината, на организации, доброволчески дружества, на Червения кръст и Червения полумесец, на офицерски и граждански организации, на дружества, на целия български народ. Видинчани казват, че това ги спасява, дава им сили и калява духа им, за да се справят с природната стихия.
