„Имало едно време...“ Не, това не е начало на приказка. Става дума за много от селските имоти в целия Северозапад. Имало едно време, защото в настоящото вече ги няма. Във всяко село унищожените къщи са десетки.
Как се случва?
Обикновено в дома живеят един-двама възрастни. Когато върху къщата се появи последната нова черна панделка или некролог върху стълбовете на портата идва времето на „термитите“. Така местните наричат крадците, които имат един и същ почерк почти навсякъде. Те действат по един и същ начин. Първо обикновено изчакват да мине 40-дневния траур и съседите да свикнат с неприсъствието на хора в близката къща. После започват да влизат в двора в късни нощни часове и да събират всичко метално, но внимателно и по малко, за да не се разбере нито от комшиите, нито от вясващите се все по-рядко наследници. Следващият етап са прозорците. Деца уж при невинна игра чупят стъклата откъм улицата, а по същото време възрастни разбиват отзад. Така имотът вече изглежда занемарен, личи, че е необитаем, пък и изглежда непривлекателен за потенциални купувачи. Хората от селото, наследниците, че даже и всички служби вече приемат призрачния архитектурен пейзаж като нещо непотребно, т.е. нещо, което не си заслужава да бъде опазвано и дори не обръщат внимание на това, което продължава да му се случва. И тогава вече идва истинското време на „термитите“! Те вече имат своята трайна плячка. Къртят дограмата, която обикновено ползват за огрев през зимата. За същите нужди се разчупват и дюшемето, парапетите на стълбището, дори и по-удобните греди. Сграда обаче все още е нужна, защото трябва да се измъкнат железните табли на леглата, пружините и въобще всичко метално. Тарашът в тази фаза е още по-унищожителен. За да бъдат измъкнати медните кабели от стената например, те се откъртват с цялата мазилка. Когато всичко дървено и метално вече е измъкнато, „термитите“ насочват вниманието си към стените. Къртят тухлите на вътрешните или ги местят, за да правят колиби в съседен запустял двор, или ги продават на предприемчиви местни хора, които дори не подозират, че ще зидат с тях бъдещата плячка на същите „продавачи“. Когато цялата сграда вече е добре опоскана и рухне, същата е съдбата и на циглите. Така там, където някога е имало дом, вече има само купчина отломки и боклук, а дворът обраства във високи бурени. Защото „термитите“ „не пасат трева“! Те вече са започнали да „работят“ по следващата сграда, чиито прозорци не светят, скоро се е сдобила с нова траурна панделка или върху портата наследниците „услужливо“ са залепили некролог.
А чия ли е следващата?...
Прирастът на населението в региона е отрицателен. За Враца е -10 промила, за Монтана е малко повече от -12, а за Видин – отчайващите -13 и половина, сочат статистическите данни. В Чупренското село Бостаните например вече не живее нито един човек. Населението на Антимово се е стопило 3 пъти, каквото всъщност е положението в повечето малки населени места. В Романското село Марково равнище живеят едва 6 човека. В мизийското Сараево от 2011 г. до 2015 г. населението е намаляло от 44-ма местни до 34, а в цялата община Криводол върху площ от близо 327 кв.км в 15 селища живеят едва 10 000 души. В монтанското село Помеждин от население 17 души през 2011 г. сега са останали само 9. В цялата община Якимово пък младите хора на възраст между 25 г. и 29 г. са само 168, а възрастните между 70 г. и 74 г. са 357.
Още по-стряскащи са прогнозите според които населението на област Враца например ще се стопи повече от 3 пъти. В населените места ще живеят предимно стари хора, а много от селата напълно ще изчезнат. .
Затова и пазарът на недвижими имоти в отдалечените от града села е критично слаб.
Ако в градовете къща с площ около 70 кв.м и двор под декар се продава между 65 000 лв. и 89 000 лв., то двуетажни къщи с жилищно застрояване над 100 кв.м и парцел около 2-3 дка в малките населени места стигат до мизерните 4-5 000 лв. Въпреки скромната цена повечето от тях остават непродадени и пустеещи. Къща на два етажа с декар двор в китното село Очин дол например е обявена за 12 000 лв., а само етаж от жилищна постройка в Мездра струва 5 пъти повече. А иначе селото е екологично чисто и има удобни транспортни връзки, както с общинския център, така и със столицата. Цената обаче дори се оказва доста добра в сравнение с къща в село Остров например, която се продава само за 4 400 лв. Не е така удачна обаче в сравнение с други имоти в други планински села – например врачанските Челопек, Паволче и Згориград, където няма празен дом, а обявените за продажба надскачат чувствително дори 100-те хилядарки. Може би именно в такива населени места все пак е надеждата – онази, добре познатата надежда ... за частично оцеляване на вида, различен от този на „термитите“.
