Определящ е начинът, по който реагираме на стресовите фактори, категорична е психотерапевтът от Враца Димитрина Пеева
Все повече хора във Враца се оплакват, че страдат от паник атаки. Това модерна болест ли е или сега сме започнали да я разпознаваме?
В последните години случаите на панически атаки, респективно появата на паническо разстройство, главоломно нарастват. Засягат и двата пола, като напоследък и възрастовата граница се сваля. Имала съм клиенти с панически атаки на 16 години. Според наблюденията ми около 60% от пациентите страдат от паник атаки, което може да се определи като всеки 10-и случай.
Причините са многоспектърни. От една страна това е стресът, на който ежедневно сме подложени. От друга страна е невъзможността ни да се разтоварим и да се освободим от него. Като всяко нещо в доза, стресът е полезен. На всеки се случва да се окаже в екстремна ситуация, в която да се налага да реагира бързо. Без стрес това не може да се случи. На чисто организмично ниво дишането ни става по-плитко, за да се насити с кислород мозъчната кора и така можем да мислим по-бързо, ясно и точно. В този случай блокираме емоциите и те не могат да повлияят на трезвата преценка. Само че ние почти непрекъснато дишаме плитко, все едно сме в състояние на стрес. Така непрекъснато сме в мислите си, а достъпът до чувствата и емоциите е отрязан. Много важна причина е и нашата емоционална интелигентност. За съжаление нейният коефициент не е много висок при повечето хора. Това не се учи в училище, а именно в умението ни да се справяме с емоциите си, стои и щастливото живеене.
Кога най-често ни сполетяват тези атаки?
Има хора, които ежедневно са изправени пред изпитанието да преодолеят поредната паническа атака. При някои се наблюдава поява в определена част на деня /например след събуждане/. Възможно е да се появяват по-често, точно когато човек е в отпуск и се опитва да се отпусне. При някои е свързано със страх от това да излизат на улицата сами. Основният проблем е, че хората не могат да си почиват, да се отпускат и в един момент цялата система избухва.
Кои са грешките, които правим при установяване на проблема?
Повечето, идващи при мен, са водили дългогодишна борба с различните прояви на паник атаките. Години наред безрезултатно сменят различни видове медикаментозна терапия. Практиката ми показва, че лекарствата, които се изписват на пациентите, всъщност премахват симптома, но не влияят на причината за появата му и често се случва, той да се измества и появява под друга форма. За премахване на причината работи аналитичната психотерапия.
Няма случайни симптоми. Те обикновено подтикват човек да направи насила това, което не прави доброволно. В живота човек използва три активни модела, благодарение на които успява да задоволи потребностите си. Тези модели са смирение, привличане и себеотстояване. При човек с паническо разстройство тези поведенчески модели са блокирани и е трудно да въздействат на близките. Но паническите атаки успяват да го правят. Симптомът насилствено налага слабост. Неслучайно пациентът с паническа атака търси помощ, присъствие, но преживява симптома като „отговорен“ за това. Симптомът принуждава болния да търси помощ /смирение/ и да бяга /себеотстояване/.
Как може човек да разпознае дали е жертва на подобна атака?
Най-общите симптоми са сърцебиене, световъртеж, задушаване, изтръпнали крайници, болки в гърдите, дискомфорт или тежест, гадене, топли и студени вълни, съпроводени със страх от смърт, загуба на контрол и полудяване. Това се случва на пациента в момент без конкретна причина, което го кара да се страхува от самия страх и неочакваната му поява. В повечето случаи, при първата поява на паническа атака, човек не знае, че е в точно такова състояние. По-скоро има усещането, че получава инфаркт, че умира.
Как може да разберем, че наш близък или човек около нас получава атаки?
По никакъв начин не може да се познае, докато човекът не разкрие какво му е отвътре. Видът му си остава същият, но отвътре му кипи и докато не сподели, няма как да разберем, че има проблеми.
Какво ги причинява?
Страхът е нормална човешка реакция. При паническа атака той придобива изключителни размери и прави човека неадекватен. Но не всеки, а само онези, които надценяват потребността от сигурност. Някои хора не се страхуват от новото, неизвестното, промяната и преживяват несигурността като нещо обикновено. Други, които надценяват потребността от сигурност и контрол над ситуацията, представляват податлив терен за паническо разстройство.
Звучи парадоксално, но смъртта е хем най-неизвестното и в този смисъл най-несигурното нещо в живота, хем е най-сигурното. Има хора, които за да избягат от мисълта за нея, направо забравят за съществуването й. Те се опитват да се обградят с конкретности, защото конкретните и познати неща подлежат на контрол. По този начин страхът от смъртта, който се крие зад страха от новото и промяната, напомнящи смъртта, води до блокиране на живота. За такива хора е трудно, почти невъзможно да вземат решения, особено такива, които ще променят до известна степен живота им.
Може ли такова разстройство да доведе до фатални последици?
Въпреки че в момента на паническата атака се появява страх от смъртта, няма нито един случай в световните статистики на човек, починал от нея. Твърде дълго нелекувано паническо разстройство обаче изтощава организма и тогава човек преминава към депресия и оттук нататък не е ясно депресията докъде ще стигне.
Как да се предпазим?
Като работим върху себепознанието. Когато имаме добра връзка с себе си, ние сме наясно с нашите потребности. Почти всичките ни проблеми произтичат от това, че не осъзнаваме потребностите си или че не им обръщаме внимание. Вниманието ни непрекъснато е вън от нас, но не и към нас. Но когато сме в състояние на паническа атака, се наблюдаваме изключително детайлно.
Във всеки от нас има една брилянтна и здрава същност. На човека са дадени абсолютно всички стратегии за справяне в този живот. И те не са отвън, те са вътре. Много е важно просто да спираме за малко, да се вслушаме в това как съм аз тук и сега, как усещам тялото си в момента, какво ми е ценно днес, какво искам да правя всъщност, откъде идвам, накъде отивам.
Кога да потърсим специалист?
Всички хора, преживели паническа атака, веднага посещават специалист, точно защото не знаят какво се случва с тях. Започват да си правят изследвания, които в повечето случаи потвърждават, че са в много добро здравно състояние. Докато личният лекар не препоръча преглед при психиатър.
Вярно ли е, че хората във Враца са едни от най-стресираните?
Не може да се каже, че хората тук са най-стресирани, но със сигурност са най-негативно настроени. Винаги се стремят към това да се сравнят с останалите хора около тях. Сам по себе си стресът не е нито добър, нито лош. Определящ е начина, по който реагираме на стресовите фактори. Някои хора реагират с въодушевление и градивно на ситуацията, други - с паника, хаос, страх, летаргия, депресия. Много често търсим вина в шефа, съседа, колегата, приятелите, партньора /в това число и в управляващите и държавата/. И сякаш нямаме съзнанието, че имаме лична отговорност за собствените ни преживявания и избор да реагираме. Но отговорността тежи и е по-леко да не я носим. По-лесно е да я прехвърлим на някой друг и мрънкайки, злословейки зад гърба, да си останем недоволни.
