Самоукият врачанин Мито Орозов записва името си в историята на България с първата фабрика за производство на модерни превозни средства у нас. Негови файтони и кабриолети возели царските особи по онова време, а от компанията на Форд мечтаели за съвместно партньорство с местния производител. Пряка връзка между именития майстор на файтони и Хенри Форд обаче не е имало.
Етнографът Недка Димитрова разказва, че след смъртта на Мито Орозов, дейността на фабриката поемат неговите синове. По това време в София имало представителство на автомобилната компания „Форд“, което проявява интерес към производството във Враца. Между двете фабрики е имало комуникация. Детройтската автомобилна компания е имала желание да започнат производството на някои модели съвместно с врачанските майстори, но ударили на камък. Наследниците на Орозов преценяват, че за тях този договор няма да бъде изгоден и категорично отказват предложението.
Музеят на файтоните в двора на етнографско-възрожеднския комплекс „Св. Софроний Врачански“ в родния град на Орозов днес е без аналог у нас. В него са събрани няколко от превозните средства, дело на прочутия индустриалец. Експозицията е разположена в отделно, специално изградено за целта просторно помещение. Основната тема са модерните за началото и първата четвърт на ХХ в. превозни средства. Показан е и най-старият тип от тях – „дървената” волска кола, колата с железни оси и „писаната” магарешка каручка. В експозицията има и файтон, който е съвсем нов и е направен по останали схеми и скици от фабриката на Орозов. Възстановен е от Анко Анков от врачанското село Косталево, който бил работник в нея.
Роденият през 1859 г. Мито Орозов искал да остави името си в историята. Бил изключително работлив и любознателен. Основната му цел била да прослави родния си град и хората с неговите превозни средства. Мечтата му се сбъдва и през 1884 г. построява фабрика. Тя е първата в страната и се намирала в района на днешната автогара във Враца. От нея започнали да излизат между 20 и 30 модела файтони, кабриолети, двуколки, брички, санитарни коли, шейни и катафалки. Превозните средства на Орозов били уникални по рода си. Славели се и с изключително качествената изработка.
През 1907 г. Мито Орозов решава да направи нещо нечувано за това време и въвежда 9-часов работен ден във фабриката си.
„През този период обикновено работниците се трудели по 15-16 часа на ден, но Орозов казвал, че умореният няма да свърши такава работа, каквато може да свърши отпочиналият човек“, припомня етнографът Недка Димитрова. Ако голяма част от превозните средства във фабриката на Орозов били от дърво, то правилата, които въвеждал за работа били железни. Врачанинът сам написал правилник за чиракуване при него. Не се ли спазва някое от правилата, работниците нямали място в колектива. Орозов държал най-вече на честността и работата. Стените на цеховете били окичени с най-различни лозунги, които напомняли, че заетите трябва да обичат работата си. Произвежданите превозни средства били достъпни както за елита, така и за обикновените хора. Авторитетният врачанин не си позволявал да разочарова нито един клиент.
„Държал е много на точността и коректността. Когато се приеме поръчка за изработката на някой файтон и е казано, че ще бъде готов на точна дата, това е било закон“, разказва Димитрова.
Тъй като по това време не е имало други фабрики за превозни средства у нас, поръчките идвали една след друга.
„Той е първият, който съумява да сложи точка на селските каруци и волските коли, с които хората са се возели до тогава. Успява да направи така, че не само врачани да се модернизират, но и цяла България“, изтъква етнографът.
Мито Орозов е един от организаторите и в същото време участник на първото промишлено пловдивско изложение през 1892 г. Превозното средство, което показва му донася първия златен медал. С моделите си той участва и на международни изложения. Едно от тях е в Лондон, където врачанинът също получава злато. За реклама на производството си Орозов участва активно във всички по-големи изложби и панаири. На по-голяма част от тях взима призовите места. Изработва и собствени каталози и ценоразписи с точно определени цени. За целта всеки нов модел е заснеман, а 20-25 снимки образували табло, което в умален вид се изпращало на клиентите. По-късно били печатани и специални каталози с подробно описание на всеки модел и с повече общи пояснения. На лицевата страница на тези каталози фигуративно е показано и историческото развитие на превозните средства от началото на човешката дейност до съвременността.
Дейността на Мито Орозов е отразена и в творчеството на Алеко Константинов. Писателят е впечатлен от самата личност на врачанина, за който разказва в пътеписа си „София – Мездра – Враца“.
„…Най-отрадно впечатление ми направи фабриката на Орозова или по-вярно самата личност на Орозова. Орозов? Was ist das? ще попита гордият столичанин… Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г. Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици! Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери, е достигнал да построи една фабрика, в която той и десетина работника изработват най-елегантни кабриолети и файтони. Всички машини и приспособления във фабриката са дело на неговите ръце. Днес цяло Врачанско е наводнено с кола и кабриолети от неговата фабрика”, пише Алеко.
Една от най-влиятелните фигури в политическия живот на България по това време – Атанас Буров, също е впечатлен от златните ръце на Мито Орозов.
„Едно е да те вози проста селска талига с дръгливи коне, друго е файтон – каляска с рисунки по него, която е излязла от ръцете на Мито Орозов от Враца“, казвал бившият министър.
