Кладоруб е красиво предбалканско селце по пътя за Белоградчик и пещерата „Магура“, с китни къщички, повечето от които пусти. С голям селски мегдан, сред който се изправя 150-годишната черница, до която има безводна чешма. Разказват, че селото е създадено върху останки от антично селище и дори фигурира върху стара римска карта. Все още личат останките от римското селище Комбустика, което е имало керамични пещи и кули. Покрай тях е минавал римският път от Рациария за Ниш.
Някога селото, както повечето в този край, наброявало 300 души. Хората тогава са работили здраво, били идеалисти и си построили дори театрална сцена, училище, чешми…
Сега жителите на Кладоруб са едва 28. И като са малко на брой, човек би си казал, че си помагат, задружни са и живеят като едно семейство. Но дали заради древно проклятие или просто заради времената, в които живеем, нещата далеч не стоят така. Съселяните буквално не могат да се гледат и дори не си говорят. Ако единият засече другия на опашка за хляб, се изчакват отдалече, само и само да не минат един покрай друг. Недоволни са от кметския си наместник, избран от градоначалника на община Димово. Направили са подписка и писмо с искане да бъде назначен нов кметски наместник на Кладоруб. Подписали са се 34 души - 28 постоянно живеещи и шестима, които идват през лятото.
Кметът на община Димово Лозан Лозанов е запознат с писмото и подписката. Обяснява, че в конституцията е упоменато, че в села с жители под 100 души, кметският наместник се назначава.
„За мен като този човек Лазар Василев по-добър и по-организиран няма в селото. Той се грижи за всичко. Това е най-поддържаното и чисто село. Аз съм преценил, че той може да работи добре и съм го назначил. А иначе между хората има междуличностни неразбирателства”, каза Лозанов.
Пенсионерът Лазар Василев управлява селото втори мандат. Живял е в София и преди 7 години се върнал в Кладоруб, за да гледа майка си.
Някои от хората казват, че нищо не прави за селото и работи само за собствените си лични интереси.
„На всяко наше искане отговаря „Не е моя работа.“ А кое е твоя работа? И най-важното, отношението на кмета към хората не може да бъде такова и да се държи вулгарно. Искаме да се държи с нас като човек“, коментираха местни. Казват, че не го е грижа и не ходи да види най-възрастните хора, не се е интересува от психично болния мъж, който живее в порутена стара къща. Противниците на Лазар Василев искат да ги управлява Кирил Петков, който също е пенсионер и постоянно живеещ в селото. Самият той също не крие желанието си за това.
„Тираджия бях, сега съм пенсионер, не ми трябват пари, искам да помагам на хората. Ето тук на улицата няма осветление, нямаме пенсионерски клуб. Днес, ако искахме там да се съберем, трябва да платим 10 лв. А аз бих направил клуб с кафемашина, да си пием кафенцето и да си говорим. Ей това училище е продадено, къде са парите? Ей тая чешма, една ни остана в селото, и няма вода“, коментира Петков.
Лазар Василев обаче казва, че настроенията срещу него са плод на политическите разделения.
„Тука сме се разделили на много партии, тук сме възрастни хора. Всички искаме да бъдем кметски наместници. По един ден всеки да бъде кмет. 30 човека, 60 партии представляваме и 20 коалиции. Всички искаме да бъдем кметски наместници, независимо от това какъв ни е потенциалът, какви са ни вижданията, важно е да взимаме някакви пари. Най-хубавото е, ако успеем тази заплата да я разделим на всички хора. Ще бъдат доволни всички”, казва Лазар Василев. Смята, че хората са се настроили срещу него именно заради това, макар че е направил много за селото. Отсича, че всеки има право на свое виждане.
Чешмата на площада, от която години наред е текла чиста планинска вода, сега е пресъхнала. Това е проблем, който хората искат да бъде решен от кметския наместник.
“Тук имаше една водичка, от която пиехме. Водопроводът ни е от Бела и е много стар. Слагат хлор, колкото искат. Не мога да пия от нея, кашлям. Всички пиехме от тази вода на центъра. Искаме само да се пусне. Тя обаче тече в реката, а ние тук нямаме капка за пиене. За една чешма се молим от толкова време“, оплаква се възрастна жена.
Чешмата на площада е изградена през 1936 година със средства от местните жители. Тогава са обединени водите на 3 водохващания в общ водосборник и водата е отивала в резервоар. Той е захранвал 7 чешми в селото, които са текли постоянно. Водата обаче в последните години изчезва и останала само една чешма. Преди 3 години е имало голям порой, разместили се пластовете и чешмата на мегдана спряла да тече. Кметският наместник Лазар Василев казва, че откакто се помни, все е имало проблеми с тази чешма.
„За съжаление водата вече се е загубила, но ще се опитам пролетта, което мога да направя - да взема трактора на Община Димово, да разкопаем тези три ръкава и да видим къде се е изгубила тази вода. Трябва първо да намерим водата, а после да говорим, защото никой няма да хвърли 2 000 лв. да свързва тръби без да има за какво", обясни Василев.
Освен чешмата, кметският наместник има и други приоритети, които смята да изпълни през новия си мандат.
"Беше отнесен пътят до гробищата. Той е приоритетен, защото по всяко време на годината това е мястото, където се отива. В момента го поддържаме. Искам да се направи един навес на гробището. Покривът на училището подлежи на ремонт. Това го исках и в предишния мандат, но тогава приоритетите бяха други... Надявам се, че в този мандат ще успеем. Аз влагам в това село заради утрешния ден… “, казва с надежда Лазар Василев.
В Кладоруб има и хора, които идват само през лятото и се радват на спокойния живот тук. Срещаме един от тях, който изразява съжалението си, че селото опустява.
„Сега съм във Видин, лятото съм тук, гледам си кошерите. Малко са хората, обезлюдяването е най-големият проблем тук. Кметският наместник няма с кого да работи, само стари жени и това е. На какво да откликва, селото е пусто…“, обяснява човекът.
Лазар Василев обаче още храни надежди за възраждане на живота тук.
„Аз съм ратувал винаги за селото, макар че не съм оттук, аз съм зет. Много го обичам. Имам четири деца и винаги съм мечтал да се връщат тук, да знаят че Кладоруб е тяхно село. Затова през 1994 година направих туристически комплекс „Вендея" с идеята, че ще тръгне туризмът по нашия край. Не съм се отказал от тази идея…“, крои планове кметският наместник.
Стигаме и до най-възрастната жена в селото. Тя е толкова стара, че не вижда и не чува, но седи до прозореца и кърпи чорапи. До миналото лято е обработвала сама един декар земя. Сега не знае дали ще се справи.
Хората от Кладоруб са трудолюбиви. С труд и лишения са изградили къщите си и продължават да ги поддържат. Грижат се за земята с любов и милеят за селото си. Искат да живеят по-добре. А дали вече има формула за по-добър и достоен живот? Сигурно има, пожелавам им да я намерят…
