Притегателен център за младите хора във Видин, които имат желание да се развиват в музикално отношение, да свирят на китара и пеят е школата по музика, която води Кирил Василев, но всички го знаят като Киро. Той работи като музикант в ансамбъл „Дунав”, свири на тамбура и отделно преподава китара в училището по изкуствата СОУ „Св.св. Кирил и Методий“. Участва и във вокалната група „Нова китара“. През свободното си време е с децата в школата. Залата за репетиции е отворена през целия ден. Децата идват, когато имат време, тук свирят, разгряват, разучават песни. Когато влязох, Киро бе отишъл да вади песни за предстоящия концерт, за който се подготвят. Две момичета свиреха на китара и се смееха.
Кирил Василев не от Видин, родом е от Добрич и е от фамилията на Йордан Йовков. Всъщност известният български писател се пада вуйчо на бабата на Кирчо. Антимовският хан е бил на единия му прадядо, а кобилката Айя е била на другия прадядо. Затова артистичният дух и поетичната нагласа Киро ги носи от малък.
В началото на разговора ни Киро уточнява: „Аз не съм музикант, по професия съм ветеринарен лекар, но животът ме промени. Свиренето на китара мога да го правя що-годе прилично“.
Питам го как е започнал да работи с деца: „ Всичко стана през 2011 г. Започнах преди време да свиря с Кокала. След което едно детенце ме попита: „Абе, ти даваш ли уроци?“ Е, що да не давам? И така тръгна рекламата от уста на уста, от дете на дете. След известно време почнах сериозно да се замислям какво да правя и така възникна необходимостта от музикална школа. Отделно тук идват деца, които се учат на бас китара. Преподава им моят колега Васил Димитров. Тези деца свирят на китара и на бас китара плюс пеенето. Доволен съм, че правим нещо за децата на Видин“ – обяснява с усмивка Киро и продължава предисторията на музикалната школа: „Старите майстори от групата „Нова китара“ ни предоставиха тази зала, за да свирим с децата. И така започнахме занимания. И на мен ми щукна лудата идея, че можем да изнасяме концерти, просто да вършим нещо. И направихме един концерт, после още и още. Това вече ни е шести концерт. Отделно пак по ирония на съдбата започнаха да идват при мен деца, които само пеят. Аз не съм вокален педагог, но се уча до определена степен. Що се отнася до висшия пилотаж в пеенето, има хора, които просто могат да пеят, имат дарбата. Не съм преподавател по китара, такъв беше Венци Димитров. Моята дарба е не толкова да свиря, моята дарба е да търпя децата и да се занимавам с тях. Понякога някои плачат, кой го била майка му, кой не му дали пари, кой го напуснало гаджето, кой сменил три гаджета и споделят. Това е живият живот. Сега в крайна сметка, ако подходя по строго академичен начин, както е в училище, тези деца са загубени. Тази образователна система няма достъп до децата, до тяхната психика. Толкова много информация им се натрупва, че психиката им отказва, те спират да учат, спират да се интересуват и това избива в агресия. И затова по някой път, когато ни писне да дрънкаме на китара, спираме и си разказваме вицове. Знаеш ли колко вицове съм научил от тях. Те децата си ме знаят, аз съм си малко луд. Вече съм на 52 г., но ако се променя, никой няма да влезе в тази зала“, обобщава педагогът.
Киро се опитва да формира музикална култура в децата и споделя: „Трябва да ти кажа, че хич не е лесно. Отделно каква борба водя за промяна на това, което да слушат. Децата слушат музиката на Бионсе и подобен стил. Докато ги накарам да изсвирят нещо различно, джаз или друго, не е толкова просто. Начинът им на мислене е концентриран в една точка. Аз затова им казах: „Сега ще направим джаз-концерт. След това подготвяме концерт на песни на Слави Трифонов и ще го поканим. Заявих им: „Трябва да свирите и джаз и чалга, защото трябва да имаш различен поглед върху музиката. Никой не казва, че чалгата не носи просташки дух. Говоря чисто технически. За да си чалга-музикант трябва да си ужасно добър музикант. Ама много добър. Защото може да си класически музикант, но като седнеш де свириш така по слух, да не можеш да изсвириш две ноти. И е факт. Занимаването с музика е вид духовно разширение, те децата сега могат да не го осъзнават, но след време то се отразява“.
Киро освен преподавател по музика е и психолог, разбира децата, изслушва ги и тук, в залата напрежението и всички притеснения изчезват. Вижда, че проблемите, които възникват, са най-вече в семейството и споделя: „Мисля да отворя курс за обучение на родители. Защото 90 % от родителите не си познават децата. И няма шанс да се запознаят с тях. И не са виновни нито родителите, нито децата. Времето, в което се живее, подхода, който са имали техните родители към тях, този фалшив морал, който ни се налага и който няма нищо общо с действителността. За да отгледаш почтен човек това не значи, че трябва да го сложиш в саксия и когато изведнъж го извадиш от саксията и го сложиш навън и му кажеш оправяй се, защото той не е готов. Защото подготовката на младите хора за живия живот е дълъг процес“.
Киро ми споделя, че има толкова много ангажименти и времето не му стига. Сега усилено репетира за предстоящия съвместен концерт със Видинската Симфониета, на който ще се изпълняват руски песни. Остава малко време, в края на февруари или на 1 март ще се състои концерта за руска музика.
Елизабета Страхилова редовно идва на репетиции, защото иска да се подготви отлично, освен това тук й харесва. Тя е в X клас и учи в СОУ „Цар Симеон Велики“. Започнала е да свири на китара сама. „Сега идвам отскоро в школата и научих много неща, които преди нямаше как да науча. Реших да свиря, понеже пея добре и е задължително да свиря на някакъв инструмент, ориентирах се към китарата. Моя приятелка ме научи на основните неща – най-лесните акорди, после от интернет. Намерих една китара при баба и дядо на село, която е била купена за баща ми, но той не е свирил. И така аз я взех. Отначало те болят пръстите, трудно е, но с много тренировки и желание се свиква. Идвам всеки ден, има много неща, които трябва да науча. В момента репетираме за джаз - концерта. Ще бъде епично, на миналия рок концерт беше невероятно. Много ми хареса и така се запалих да участвам”, коментира Елизабета.
Деветокласничката Ива Георгиева свири от 6 месеца на китара, повече се занимава с пеене и набляга на солфежа. Според нея китарата е много труден инструмент, независимо че преди това е свирила на пиано.
Борислав е единайсетокласник в ГПЧЕ „Йордан Радичков“, пее, свири на китара и на всички инструменти, свързани с рок музиката - на барабани, китара, бас, занимава се с театър - изкуството като цяло го влече.
„Занимавам се с музика от 3 години, започнах сам и с времето реших да науча някаква теория. Оказа се, че баща ми е приятел с Киро и така дойдох, той ми показа някои неща и започнах да идвам. При Киро не е суха материя, не е само учене, някак си се съчетават забавлението и ученето. И като се занимаваш с нещо, което ти харесва, става все по-интересно“, споделя Борислав.
Джаз – концертът, който подготвят младите хора, ще се състои през март. В момента върви усилена подготовка, децата репетират и през почивните дни. Всички техни приятели и близки с нетърпение очакват това голямо музикално събитие. Да им пожелаем попътен вятър и успех!
