Иван Тодоров е изпълнителен директор на „Новоселска гъмза“ АД. Живее във Видин, но е роден в Копривщица. Завършил е университета по хранителни технологии в Пловдив, специалност „Технология на виното и спиртните напитки“. Семеен с две деца. Вече 18 години работи в този бранш.
Господин Тодоров, представете винарската изба „Новоселска гъмза“.
Винарската ни изба се намира в Ново село, което е в най-северозападния ъгъл на България. Създадена е през 1946 година като кооперативна изба, след което през 2000 година става собственост на холдинг „Доверие“. Винарната е била с доста голям капацитет за онова време. Сега капацитетът на производствените мощности за преработката на суровина в годишен обем е 1 000 т грозде, а като готова продукция обемът достига до 1 000 000 бутилки вино.
Какво представлява сортът „Гъмза“?
Гъмзата е местен сорт, типичен за региона. Гроздето е едно от тези с най-едри зърна, които по форма са почти сферични. Кожицата им е крехка и при оптимално узряване e тъмносиня до синьо-черна.
Типично новоселската гъмза наистина е малко. В региона се отглежда най-вече в село Неговановци, там са най-големите масиви и има една малка част във Винарово. В Ново село почти вече няма, тъй като тя беше в местността Зелена и там са останали масиви от старата гъмза. Но гъмзата като сорт е добра, от нея става хубаво вино, но е и неблагодарна като сорт. Есента като завали дъжд ципата й, която е много фина, се пука и става изтичане, което води до гъбни болести, които развалят виното. За да стане хубаво виното от гъмза, трябва да се уцели правилният момент на брането. Зависи и от есента. Ако е влажна, после трудно става хубаво вино. Гъмзата е претенциозен сорт, трябва много внимание и обгрижване.
Според вас Новоселският край добър ли е за отглеждане на грозде?
Да, определено е добър. Новоселският край е специфичен. Не е случайно, че има вино със защитено наименование за произход в Ново село. Тук самият микроклимат е различен, вината са различни… Дунав оказва голямо влияние, почвите са наносни и песъчливо-глинести и са много подходящи за отглеждане на лозя. Този район е изключително подходящ за червени винени сортове, в това число и гъмза.
Какви други сортове отглеждате и използвате в направата на вина?
Нашата изба отглежда следните сортове – „Каберне“, „Мерло“, „Каберне фран“, „Шардоне“, „Сира“, „Пети Вердо“ и един сорт, който го има само при нас – „Рондо“.Това е интересна селекция между грузинския сорт „Сепарави“ и френския сорт „Сен Лоран“. Този сорт специално Вал Марков от Градец го е вкарал в България и го е включил в листата на разрешените сортове. И другият сорт, който ползваме, е „Гъмза“. Собствени насаждения на „Гъмза” нямаме, но имаме сключени договори с големи производители на грозде и така си я доставяме.
Какви нови серии вина подготвяте?
Пуснахме на пазара преди Нова година новата серия „Новоселска гъмза“. Тя включва „Гъмза“, „Гъмза х Пино ноар“ и „Гъмза х мерло” от червените вина. Сега в месеца на виното и на любовта ще пуснем бяло вино „Новоселска гъмза“, което е от сортовете „Вилние“ и „Шардоне“. Ще пуснем и розе от същата серия, което е от сортовете „Гъмза“ и „Пино ноар“. Това са пет вина, които пускаме тази година, една нова серия с красива цветна визия.
Къде ще могат да се намерят вината от новата серия „Новоселска гъмза“?
Новата серия „Новоселска гъмза“ ще може да се намери на българския пазар. Дизайнът е много добър, цветовете са ярки и привличащи погледа. На рафта в магазина веднага ще забележите вината от новата серия. Освен българския пазар, имаме пазари и в чужбина. Продаваме в Германия, Унгария и Чехия. Това са ни външните пазари. Преди пазарите бяха много по-големи, продаваше се предимно в Полша и Германия. Но тогава се продаваше друг клас вино – по-ниско качество за по-ниска цена. Големи обеми с ниски цени. Докато сега вече държим на качеството и на цената.
Наскоро дойде клиент от Италия, взе мостри и очакваме да видим как ще се развият нещата. Италия е традиционен производител на вино, най-големият в световен мащаб, но пък нямат гъмза.
Каква беше изминалата 2015 г. за „Новоселска гъмза“?
За нас беше добра година. Но имаше едни големи жеги и това в началото стресира гроздето и не можа да налее хубаво, после пък през септември имаше дъждове. Но специално за нашия масив се справихме, тъй като имаме капково напояване и жегите не му се отразиха много силно. Гроздето можа да узрее, да натрупа захар и киселините бяха нормални. За мен беше много добра реколтата. А и самите вина станаха много хубави. Смятам, че са една класа над вината от предходната година, която беше неблагоприятна с многото дъждове и влага.
В какви фестивали и конкурси участвате и доволни ли сте от представянето си?
Традиционно участваме в конкурси на виното в Сърбия, в различни градове. Канят ни всяка година. Градовете са Княжевац и Александровац, където ежегодно се провежда голямо винено изложение под наслов „Саям Жупа”. За 2015 г. получихме 2 сребърни и един бронзов медал. В България участвахме в конкурса „Дефиле на младото вино“, добре се представихме тази година. Като цяло съм доволен от представянето на нашите вина.
Какво е за вас конкуренцията?
С конкурентите не си пречим, помагаме си, когато има необходимост. Всеки си има пазарите и всеки си гони неговия интерес. Място под слънцето има за всички. В добри отношения сме с колегите. Има пазари за всички, стига да ги намерят. Пазарът е такъв, че конкуренцията е голяма, знаете колко вина от чужбина са вкарани и с тях също се конкурираме. Като има конкуренция, има и развитие. Постоянно трябва да се стремим към по-добро, учим се от грешките си и вървим напред.
Традиция е хората да си правят у дома вино, може ли в домашни условия да се прави качествено вино?
Има доста хубави домашни вина, но за мене при домашното вино не можеш да постигнеш чистотата и хигиената, която има в една изба. Малко са хората, които правят домашното си вино както трябва – навреме да го извадят от джибрите, навреме да добавят това, което трябва, да го стабилизират. Даже доста хора го изпускат и то се вкисва. По това време, когато се затопля, повечето вина показват проблеми.
В последно време виждам много домашни вина, които са с много добро качество. Има хора, които разполагат със специална техника, закупили са си малки съдчета от неръждавейка, филтърчета, пресички, и почнаха да си произвеждат хубави домашни вина. Но такива хора са единици. Масовото вино, което се произвежда, по никакъв начин не може да се конкурира с произведеното в избата, макар че битува мнението, че домашното си е домашно. Аз не съм на същото мнение.
Вие и вашите колеги имате идея за създаване на дегустационна зала в средновековния замък „Баба Вида“. Разкажете повече за това.
Да, с колегите от бранша имаме идея, която е много отдавна. В замъка „Баба Вида“ да бъде открита зала за дегустация и продажба на вина, произведени от местни винарни и това да се предлага на туристите като атракция. Така ние ще можем да рекламираме продукцията си. Миналата година направихме дегустация на вина на „Видинска гъмза“ и „Новоселска гъмза“ пред една унгарска група. Беше лятото, навън беше горещо, а вътре в залата прохладно. Виното, което им поднесохме, беше охладено. Те останаха възхитени. Но това беше еднократно. Не знам колко хора идват във „Баба Вида“, но 1/10 от тях да си купят по една бутилка вино, ще я разнесат и ще направят реклама на винарството от нашия регион. Това ще бъде добре и за туризма.
Какво си пожелавате през новата година?
Пожелавам си най-вече здраве и хубава година, за да стане хубаво вино. Всичко друго ще се оправи.
