С откриване на изложба „Основи на българския парламентаризъм“ в ПМГ „Екзарх Антим Първи“ във Видин започнаха тържествата по повод отбелязването на 200 г. от рождението на първия български екзарх Антим Първи. На изложбата присъстваха ученици, преподаватели, представители на „Държавен архив“ и медии. Изложбата откри директорът на ПМГ „Екзарх Антим Първи“ Румяна Петрова.
„ През 1991 г. природоматематическата гимназия прие името на един голям българин, родолюбец, духовник и държавник Екзарх Антим Първи. По традиция нашето школо чества двоен патронен празник на 16 февруари. Тази година е емблематична и знакова за нашето училище, защото независимо оттова, че не се знае точната дата на раждането на нашия патрон, известно е, че се навършват 200 г. от неговото рождение. Във връзка с това нашето училище се включва в една поредица от мероприятия. Стартираме с тази прекрасна изложба“, каза Петрова. Изложбата „Основи на българския парламентаризъм” е изготвена по повод 130-та годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция през 2009 г. Организатори са Народното събрание, Държавна агенция „Архиви” – Централен държавен архив, със съдействието на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” – Български исторически архив. Първото й експониране и откриване е в Народното събрание на 15 април 2009 г.
Присъстващите се запознаха с документите, които са представени в 25 табла-постери и които проследяват предисторията – прокламацията на руския император Александър ІІ за полагане основите на българската държавност, въвеждането на гражданското управление със създаването на 8-те губернии и назначаването на българи; Санстефанския мирен договор; Временното руско управление и др. Три от таблата са посветени на откриването на Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г. Следват проектите за Органически устав. Изложен е стенографският дневник от заседанието, на което Драган Цанков предлага заменянето на думата „Органически устав” с думата „Конституция” и приемането му с болшинство. Учениците видяха и снимки на ораторите в Учредителното събрание – Петко Каравелов, Петко Славейков, Тодор Икономов, Христо Стоянов, Георги Кирков и извлечение от техни речи. Последващите табла са с подбрани документи по отделни глави от Конституцията: за княжеската власт, за територията на Княжеството, за вярата, за герба, за законите. Отделено е място на самата Конституция и са показани подписите на народните представители. Представени са и документи за първоначалното устройство и на Източна Румелия – списък на народните представители в областното събрание, органическия устав, генерал-губернатора княз Алеко Богориди. Последното табло показва шестте Конституции на България: Търновска конституция, 1879 г.; Конституция, 1893 г.; Сребърна конституция, 1911 г.; Димитровска конституция, 1947 г.; Живкова конституция, 1971 г.и Конституцията на РБ, 1991 г. Изложбата ще може да бъде видяна през следващите 10 дни.
