През 70-те години на ХХ в. Г. Александров провежда първите археологически проучвания по трасето на Ломския вал, като прави един срез при Расово и два среза при Дългоделци. В средата на 80-те години на ХХ в. Р. Рашев и Пл. Иванов правят обход и описание на цялото трасе на Хайрединския вал от юг на север. Направен е и срез на вала край с. Хайредин. През 1985 г. археологът от врачанския музей Пл. Иванов прави теренен обход и подробно картиране на северната част от трасето на Островския вал. Първите археологически проучвания на Островския вал бяха осъществени през 2011 г., с инициативата и финансирането от страна на д-р А. Кънев, Община Кнежа и историческия музей – Кнежа /Цв. Петрова и А. Бачийски/ и под ръководството на доц. д-р В. Григоров /НАИМ-БАН, София/ и Ал. Петрова /РИМ-Враца/. В м. Захлупен геран в землището на Кнежа бе направен сондаж напречно на линията на вала. Установени бяха различните пластове, от които той е изграден, както и последователността на насипването им. Общата широчина на съоръжението е около 15.50 м. Ровът с фуниевидна форма е дълбок 3.10 м, а общата денивелация на съоръжението от дъното на рова до сегашното било на вала е 4.45 м. Със сигурност ерозията е отнела част от височината му, което предполага, че от дъното на рова до автентичното било на вала височината е била по-голяма – около и над 5 м. Тези характеристики на съоръжението, го правят едно солидно фортификационно препятствие.
Получените данни от проучванията на трите „западнобългарски” вала позволяват да се направи детайлна съпоставка на конструкцията и параметрите на Островския вал с Хайрединския и Ломския. Те имат аналогична конструкция и сходни размери. Вероятно са изградени едновременно или в близко време, в рамките на обща строителна концепция. Отворен, обаче остава въпросът кога точно се е случило това. Поради липсата на находки и датиращ материал още веднъж ще споменем, че датировката на такива обекти се прави хипотетично и в логичен аспект. Определянето на валовете като възможна западна граница на българската държава в края на VІІ в. /т.е. по времето на Аспарух /дава една хипотеза за датирането им в VІІ в. Археологическите проучвания на селища и некрополи в близост до трите „западнобългарски” вала предлагат дата по-късна с едно-две столетия, тъй като най-голяма е плътността на заселване в района през VІІІ в. и началото на ІХ в., когато всъщност средновековната българска държава разполага с най-голям човешки ресурс, способен да изгради такива внушителни съоръжения.
Александра Петрова, уредник отд.„Археология” на Регионален исторически музей – Враца
