Десетки чужденци, които живеят в белослатинското село Буковец, даряват хиляди левове за развитие и облагородяване на населеното място. Вече години наред сред местните могат да се видят англичани, французи, индийци, холандец и австралиец. Уредили са живота си тук и се чувстват добре.
„В селото има около 200 жители, между които цари разбирателство и мир. Чужденците, които са купили къщи в Буковец са от различни краища на света. Благодарение на даренията, които правят, има някакво развитие напред и нагоре. Избрали са да живеят тук, защото е прекрасно място за почивка. Това се високо образовани хора, които идват, за да си почиват през летните месеци”, каза кметският наместник Петя Ангелова.
Още през 2012 г. холандецът Корнелис Уес е възстановил парковото осветление в центъра на селото. Дарил е 30 осветителни тела, кабел и всичко необходимо на обща стойност 759 лв. Следващата година е купил 600 м кабел за улично осветление и е боядисал сградата на кметството.
Облагородяването на селото със средства от чуждестрнните жители продължило. През 2015 г. благодарение на тях, за да са в крак с времето, жителите на Буковец се сдобили с дигитален часовник, който е доставен и монтират на сградата на кметството. Механизмът струва 800 лв. и е купен с дарения от англичаните и лични средства на кмета на селото.
Най-голямата сума е вложил в Буковец австралиецът Колин Рейд. Той е предоставил 7 000 лв. за ремонт на покрива на народното читалище „Просвета - 1930”.
„Обновяването му завърши през май м.г.. Рейд реши да дари средствата, тъй като това е единственият културно-информационен център в селото и там се съхраняват всички ценности останали от нашите предци. Благодарение на предоставената финансова помощ ще може нашите деца да знаят на какво културно богатство са наследници”, коментира Ангелова.
Библиотеката към читалището разполага с 5 900 тома литература, която е подходяща за всякаква възраст и е на всякаква тематика.
Тази година кметският наместник спечели проект към община Бяла Слатина по програмата „Малки граждански инициативи“ на стойност 2 000 лв. Разработката е за доставка и монтаж на детски кът с люлки и морски шах в парка, а също и на маса и пейки, които да се разположат зад кметството.
„Изграждането на парка прави мястото прекрасно за отдих и игра на малчуганите. Сега предстои да бъде открит официално. За поддържането на добрия вид на селото засаждаме цветя, чистим парковете и се стараем Буковец да остане приятно и приветливо място за живеене”, уточни местният управник.
Гробищният парк редовно се окосява от работниците по временната заетост. Селото разполага с 2 храстореза закупени от общината на стойност 1 500 лв.
„Благодарение на екипа на кмета Иво Цветков в Буковец са доставени и монтирани 40 нови осветителни тела. Селото се развива в положителна посока. Работя единствено за хората и за техния по-добър живот”, каза още Ангелова. Тя допълни, че предстои поставяне на светещи знамена на сградата на кметството и ремонт на плочките на площада.
В местността Калето още има останки от укрепено праисторическо селище
Историците са категорични, че името на населеното място е старинно. Смята се, че идва от кладенец, който е имал буково гърло. От там се е запазило прилагателното буков, към което е прибавен суфиксът -ец, останал от съществителното кладенец. Твърди се, че още османските завоеватели заварили населеното място с това име. За жалост историческите факти и паметници почти не са изследвани. Единственото по-системно проучване на района прави покойният вече археолог Богдан Николов. В местността Калето са открити останки на укрепено праисторическо селище. На повърхността на това селище има следи от антично укрепление и при оран местните хора често намират монети и парчета от глинени съдове.
В местността Селището, която се намира на север от Буковец, все още личат останки от антично и средновековно селище. През 1933 г. при разкопки в очертанията му големия български археолог Никола Миков открива тракийски железен меч. В местността Хумата пък иманяри през 1950 г. разкопават и ограбват тракийска гробница. Местността Мотанова могила също е незаконно разкопана и унищожена. Старите хора разказват, че и на друго място - на Лозения връх до към 1960 г. личали зидове на старо укрепление. В местността Черковата пък е намерен стар оброчен камък с надпис, който за жалост е почти заличен. Оброк имало и в местността Манастирището при стария кладенец. За селото досега има преведени два османски документа от XIX век. Първият е от 1849 г. и селото е записано като тимар на Мехмед Юсуф от Враца. Другият документ се отнася за производители на тютюн. Те били 17 българи и 5 черкези. Според стари документи през 1860 г. в Буковец живеят 30 български и 10 помашки родове, а след Освобождениетоq т.е. към 1893 година, в него са живели 154 помаци.
