Диляна Цанкова e диригент на градския духов оркестър във Видин. Известна с изпълненията си на народни песни. Родена е в село Кардам, област Добрич. Завършва Музикалната академия в Пловдив със специалност „Дирижиране на народни състави“. Семейна, има дъщеря на 5 г.
Госпожо Цанкова, какво е за вас народната музика и как се ориентирахте към пеенето?
За мен народната музика е много близка. От малка съм закърмена с нея. Моята баба, Бог да я прости, беше много добра певица. На нея съм се метнала, казват, че през поколение се предават заложбите на прародителите. Като бях дете баба много ми пееше народни песни и така постепенно започнах и аз да се привързвам към тази музика, започнах да ходя на уроци в съседен град. Три пъти в седмицата пътувах, за да посещавам уроците. Народната певица Галина Дурмушлийска ми беше преподавател по народно пеене. Там учех и солфеж. И веднъж на един конкурс ми казаха за музикалното училище в Котел. Тогава бях в V клас и не бях чувала за такова училище. След това започнах да се насочвам в тази посока, кандидатствах и ме приеха. На 14 години отидох да уча в средното музикално училище в Котел, сега е национално училище по фолклор и изкуства. Завърших народно пеене с втора специалност тамбура. След това продължих в музикалната академия в Пловдив със специалност „Дирижиране на народни състави“. Всъщност това съм завършила дирижиране на народни състави, народен хор, народен оркестър.
Как дойдохте във Видин?
В Пловдив се запознах със съпруга ми, който също е музикант, запознахме се като студенти и след завършването ми се омъжих за него. Решихме да се преместим в родния край на мъжа ми, във Видин. Сега живеем тук. Нашата дъщеря е още малка, на пет години е, но забелязвам, че също има интерес към народния фолклор. Като че ли я влекат повече народните танци, каквито изучава в детската градина. Обича и да пее, знае вече 2-3 народни песни. Малко й е непривично с фолклорните думи, защото за нея са неразбираеми. Но като цяло народната музика я влече.
От колко време работите като диригент във видинския духов оркестър?
Диригент съм вече от 4 години на градския духов оркестър. За мен беше голямо предизвикателство, защото преди това не бях работила като диригент, работех в ансамбъл „Тракия“ като певица.
Как се чувствате като единствена жена – диригент и ръководител на градски духов оркестър?
В началото за мен беше много непривично и доста трудно. Оркестърът е съставен само от мъже, но пък те ме приеха много радушно. Отнесоха се много отзивчиво и ми помагаха, тъй като за мен имаше много неясни неща и ми трябваше подкрепа. Сега мога да се похваля, че работим добре и сме като едно семейство. Нямаме междуличностни проблеми, даже, когато някой има нужда от помощ, всеки се отзовава. Атмосферата, в която работим, е задружна и приятна като истинска семейна атмосфера.
От колко музиканти се състои оркестърът?
13 музиканти работят в духовия оркестър, не са достатъчно, но за съжаление обстановката е такава, в цялата страна има недостиг на средства за култура. Имам надежда за по-добри времена.
Има ли интерес към българската народна музика сред младите хора?
Забелязвам една радостна тенденция, че в последните години децата започват да се връщат към корените. Това го виждам, тъй като аз преподавам народно пеене на деца. За съжаление, някои от тях идват на тези уроци, за да се подготвят и да се ориентират в друга посока. Защото за тях е важна вокалната работа, която извършваме. Знаете, че поп музиката навлиза в съзнанието на подрастващите и това ги кара да идват при мен. Но има много талантливи деца. Аз съм изненадана, че растат толкова много талантливи деца във Видин. Когато ходим на конкурси, винаги обираме наградите и децата са много отдадени на изкуството като цяло. Независимо дали е народна музика или поп-музика. Надявам се да не се ориентират към така популярния фолк жанр, но това все пак е въпрос на избор. В момента 8 деца посещават моя клас по народно пеене.
Какъв репертоар могат да очакват видинчани през пролетта?
В момента работим изцяло за обновяване на репертоара, за да има повече забавни за публиката неща, да има популярни произведения, които хората са чували в друг тип изпълнение, аранжирани за духов оркестър в случая. Стараем се да се адаптираме към търсеното и харесваното от видинската публика. Не пренебрегваме концертните пиеси, не пренебрегваме маршовете. Работим върху нови маршове. Но в момента сме насочени към разнообразяване на репертоара с цел да бъде интересно на публиката.
Видинчани очакват вашите изяви, кога ще стане това?
Да сме живи и здрави, когато времето се затопли през април-май, тогава започваме концертите си навън – 2 пъти в седмицата.
Какво е вашето отношение към духовата музика?
Щастлива съм, че тук, в този край, все още е запазена традицията в духовата музика. Изненадва ме, че има хора по селата, които държат на тази традиция и продължават да съществуват самодейни състави, в които има музиканти. Повечето от тях реално не могат да четат ноти, но те работят и живеят с тази музика. За мен това е много приятно, защото е важно да се запазят традициите. Надявам се децата, които учат в музикалната паралелка в училище „Св.Св. Кирил и Методий“, да успеят да продължат тази традиция. Защото е много важно да има приемственост.
Надяваме се също да се осъществи проектът на община Видин, чрез който да се закупят нови инструменти, защото нашите са много амортизирани, с тях свирим повече от 30 години и се налага да правим доста поправки по тях. Много по-трудно се работи, докато с нов инструмент е далеч по-добре. Да се надяваме, че проектът ще бъде одобрен.
Какво бихте пожелали на хората, които живеят във Видин?
Първо да бъдат здрави, второ да бъдат по-усмихнати и да живеят по-добре. Това е огромен проблем за този край. По моя край хората са много усмихнати, много гостоприемни, много отзивчиви. За съжаление, все по-рядко си ходя в Кардам, но когато отида съм много щастлива и се зареждам.
