Казват, че Истанбул е най-красив през пролетта, когато се организира фестивалът на лалето и целият е обсипан с цветята, чиято родина е Турция. 14-милионният град-музей обаче няма как да не очарова всеки посетител, та дори и в края на януари. Въпреки че е зима местните са свикнали на мекия морски климат. Затова 10-те градуса, които ни посрещнаха на брега на Босфора се оказаха най-ниските през последните 20 години. Пронизващият вятър, надвисналите облаци и ситните капчици дъжд обаче с нищо не успяха да помрачат посещението ни на местата, в които е концентрирана огромна част от историческата памет на Европа.
Истанбул изглежда и близък, и далечен. Архитектурата сякаш е попила и последния щрих на модерното строителство, а стотиците минарета на джамиите, безспорно показват най-свещената посока на мюсюлманите - Мека. Всички пътища на вярата им водят към святата обител на исляма. Това е и една от висшите цели на изповядващите Корана – да посетят Мека.
Другата уникална черта на Истанбул е, че целият град е превърнат в своеобразен търговски център. Всеизвестно е, че съседите ни са отлични търговци и успяват да спазарят всяка стока на изгодна цена. За да им върви бизнесът обаче всички заможни турци трябва да даряват около 10% от годишната си печалба.
Въпреки че официалните данни сочат, че в Истанбул населението е два пъти повече от това на България, според местните екскурзоводи хората в града са около 19 милиона. Ако се включат и туристите, тогава числото става още по-сериозно. Това обяснява и тълпите, които се стичат непрекъснато около всеки пазар. Един от най-предпочитаните за местни и туристи е египетският. Там могат да се намерят уникални подправки, прясна риба, сладки изкушения и ароматно турско кафе.
Лесно е да се загубите в историята на Истанбул, но модерният град от своя страна е един кипящ метрополис. Търговията е от световна класа, а нощният живот продължава до ранни зори. Градът е разположен и в Европа, и в Азия. Дължината му е 200 км, а широчината му надхвърля 50 км. Когато се говори за инфраструктурата на Истанбул обаче едно е сигурно – в този необятен град е трудно човек да се загуби. Трамваят, метрото и автобусите преминават през спирките на всяка минута.
Първата спирка от туристическата ни разходка беше на централния площад „Султанахмед”. Датата е 29 януари – точно 17 дни от самоубийствения атентат, който отне живота на 11 човека, повече от тях германски туристи. Привидно всички изглеждаха спокойни, но необикновеното беше, че единствената група туристи беше нашата. Инструктираха ни да не допускаме непознати около себе си и при идването на друг човек, веднага да съобщим. Следите от атентата бяха две знамена, закачени пред обелиска в центъра на площада и няколко цветя в памет на жертвите. Напрежението обаче витаеше във въздуха, а цивилната полиция беше повече от пешеходците между Синята джамия, Света София и десетки музеи в района.
„Досега толкова полиция не сме виждали в региона. Патрулките са обсадили цялата пешеходна зона и постоянно обикалят с включени сирени и буркани. Истанбул е сред градовете, които движат икономиката на тази страна, а сега виждаме, че хората се страхуват. Не го показват, но винаги са нащрек”, казаха българи, които често пътуват до сърцето на Турция.
Величието на държавата лъха и от всяка сграда около Босфора. Хотелите са толкова луксозни, че построяването им може да разори дори султански брат, разказаха екскурзоводите. Единият от тях е на брега на морето и заради финансовата невъзможност да го завърши, мъжът е сложил край на живота си. Сега е превърнат в един от най-луксозните хотели, чийто гости са световни звезди от ранга на Мадона.
Когато напускаш Истанбул остава уникалното чувство как в този необятен град са съчетани минало и бъдеще. Европейската част пази историята на стария континент, а от другата страна на Истанбул се усеща неподправеният азиатски лукс. Богаташите са отделени в затворени квартали в покрайнините на огромния град, а за нас туристите са оставили центъра, превърнат в огромна туристическа атракция, която разбира се калкулира печалба.
