В началото на януари детският театър „Звезден миг” при читалище „Христо Ботев” в Козлодуй представи „Вълкът срещу козата и трите й козлета” от Недялко Йорданов. По този повод ръководителят на театъра Ваня Кожухарова даде интервю за "Конкурент".
Госпожо Кожухарова, кажете какво е за вас сцената?
За мен сцената е нещо малко по-високо в зрителната зала и задължаващо да се показва нещо истинско, носещо магия, емоция, красота… Нещо различно, което зрителите искат да видят, да усетят, да въздъхнат или да не могат да си поемат дъх... Това се очаква от сцената с нейните актьори. Нещо, което не се случва всеки ден – учи ни, възпитава ни, дава ни удоволствие след спектакъла… И съпоставка с живота. А защо не и радост, и тъга ? Може би това е сцената.
А какво е сцената за актьора?
Мога да кажа, че за актьора тя е всичко! Тя е животът му! И ми се иска моите мънички актьори да го усетят. Да разберат, че има закони, че е трудно, но постижимо, че изтръпваш преди да светнат прожекторите и ти трябва да застанеш сам – там на малкото, по-високото - на сцената. Ние сме заедно от една година в детския театър „Звезден миг” при читалище „Христо Ботев” в Козлодуй. Наследници сме на детски музикален театър. От старите ръководители останах само аз в града. И с възстановяването на сцената в читалището решихме да възстановим и детския театър.
Защо нарекохте театъра „Звезден миг”?
Защото една постановка след много репетиции е миг, но пък - звезден... Децата са 30 – от II, III, V и VI класове. И аз с тях – Ваня. Нито госпожа, нито режисьор. Приятели сме и се получава... Аз съм голямата, която знае малко повече от тях и ги уча. Те също ме учат!
Показахме „Горска случка - случка горска” от Мирослав Йорданов, „Вълкът срещу козата и трите й козлета” от Недялко Йорданов и музика на Хайгашод Агасян. Започнахме подготовката на „Бяла приказка” от Валери Петров и мюзикъл посветен на „Всички, които някога са били деца”, но са забравили това...
В какво друго участват децата от детския театрален състав „Звезден миг”?
Децата участват в концертните програми на читалището и конкретни чествания. Стават и водещи, и рецитатори, с точната уговорка, че знаем разликата между всички тези превъплъщения. И се стремим да сме добри и можещи! Не зная дали е правилно един ръководител да казва дали е „доволен” или „не” след представление. Моите режисьори в процес на работа все променяха направеното и до последно не бяха доволни. Хвърляха и викаха, а след премиера поемаха въздух и казваха: „Най-после”...
Вие казвате ли истината на актьорите за представянето им на сцената?
Аз смятам, че трябва да се казва истината. И го правя! Децата прекрасно разбират дали са успели или не... И няма място за лъжа – нито за хубавото, нито за лошото, защото така се учим. Аз винаги съм работила в екип. И сме се съмнявали, и сме се лутали, и сме проверявали...
Разчитате ли на младите ръководители в козлодуйското читалище? Как се създава един млад актьорски екип?
В читалището има млади и много кадърни ръководители и аз разчитам на тях - Цветелина Чипева, Милослава Ценкова, Александър Цветков, Недко Маринов… Екип се създава с доверие и саможертва. И с време. И с думичките – искам, вярвам, мога!... За мен те са верую, проверени във времето...
Освен работата ви с децата, ще възстановите ли и стария читалищен театър?
Възстановяването на стар читалищен театър ще се осъществи с моно спектакъла „Едит Пиаф за себе си” в памет на Таня Масалитинова. Имахме възможност да работим с нея в продължение на две години. Мисля, че това беше подарък от съдбата.
Има ли достатъчно средства за културната дейност в козлодуйското читалище?
Искам да спомена за секретаря на читалището Анна Мила Николчева, без която всичко това не би могло да стане. Пари за култура почти винаги няма. За да има творчески състави, зависи от борбеността на секретаря. Всичко е в неговата успеваемост, защита и доказване.
На сцената много често съм виждала какво ли не... Целта на Анна Мила и екипа е да се показва, не „И така може”, „Не може”...Това са думи на Валери Петров, който също е гостувал на козлодуйска сцена за спектакъла „Театър – любов моя”. Аз няма да ги забравя и няма да направя компромис. Ние разбира се сме в началото и сега се учим, но в никакъв случай не показваме какво да е...
Следите ли изявата на другите детски театри?
Важно е… Аз следя изявата на другите детски театри - и софийски, и фестивала във Велико Търново… И се учим от по-добрите! В последните години имах възможност да видя и някои от изявите на театър „ТЕМП” към младежкия дом във Враца. Е, те правят стойностни неща! Бях на „Тодорка”, „Време”, „Музика”. Аз съм добър зрител и виждам всичко, а като актриса зная какво да гледам. Затова ми се иска и моите деца да успеят като „ТЕМП”! И като цитирах Валери Петров, да кажа: не видях за три години при тях – какво да е!
Зная, че сте изключително скромен човек, но кажете нещо и за себе си. Кога играхте на сцена за пръв път и имате ли любима или значима роля?
За пръв път на 5 години играх в един балет на сцена. Беше красив и важен момент за мен. После дойде „Весникарчето”, „Нарът и робиновите зрънца”, „Майчино сърце” и т.н. Досега съм изпълнила 20 роли. Нямам любима или значима роля. Всички са били важни и отговорни – Елица от „Боряна”, актрисата от „Театър, любов моя”, баба Дафина от „Забравените от небето”, перушан-поетесата Емануела от „Мата Хари” и Едит Пиаф, и Дорис от „Догодина по същото време”. Мисля, че винаги в живота съм искала да ми се случи нещо подобно на това, което преживя Дорис. И тъй, като съм на достатъчно години, за да не си правя илюзии, се радвам, че я изиграх!
Останаха ли Ви много приятели от сцената?
Едит Пиаф казва „Направих равносметка и много от приятелите си зачертах”. Аз нямам такива, всички били с мен на сцената, ми останаха приятели. Някои от тях си отидоха от тоя свят. Сега си говоря с наследниците на Таня Масалитинова – Вяра и Ники Каров и си спомняме…
Живеейки чрез театъра, какви думи бихте казали за него?
Как, с думи от театъра - какво е театърът, какво е актьорът? - Какви сме ний, хора? Какво сме ний, хора?… Но, щом кракът ни стъпи на сцена, изведнъж душата ни става извисена, звънтяща, кънтяща в простора и способна да прави от хората – ХОРА! „ А там на сцената сме високо, нагоре високо - там, гдето сме само ний двама с Бог и небето!”
