Светлина, топлина, нежност, цветност и глътка пролетно ухание поднесе на видинчани двойната изложба на мозайка и пачуърк, представена във фоайето на местната симфониета. Авторите са две видинчанки, обединени от красотата и духовността - Лидия Каменова и Антонина Славова. И двете представят произведения, направени от късчета красота: мозайките - от камъчета и стари керамични съдове и пачуърка – от парченца плат, съшити в красиви детски одеялца.
Антонина Славова е позната на видинчани с реставрацията на икони и с изработване на нейни авторски икони. От няколко години има нова любов – мозайката.
„Започнах да правя мозайка с речни камъчета, които в изобилие се намират на брега на Дунав и парчета от стари керамични съдове, които реката изхвърля. Използвам и естествен пясък, започнах да внасям цвят и по-богат колорит с цветен пясък и керамични елементи, изработени от мен“, казва Антонина.
Вече от 4-5 години изработва мозайки. Различни са начините, които я предизвикват да твори, понякога нещо конкретно, както в случая с мозайките с рибките.
„В други случаи разпръсквам в ателието си материалите, които имам, слагам и основа, и тръгвам да се разхождам между тях и когато нещо ме повика, вземам го и от него развивам определена тема“, обяснява авторката.
В сегашната изложба тя представя мозайки с мотиви от природата – слънчеви изгреви, флорални мотиви, Космос, рибки… И своя икона на Богородица с младенеца, която да пази двете авторки и да им дава творческо вдъхновение в тяхното женско изкуство.
Антонина работи отдавна с видинската Света митрополия. Реставрирала е стотици икони. Спомня си с благодарност за своя учител Кръстьо Кръстев, който я е научил на този занаят – реставрацията и споделя с благодарност:
„Бях поканена от него да му помагам за един голям обект за реставрация. Аз бях шокирана, не бях сигурна в себе си, но той ме окуражи и ми каза: “ Знам, че ще се справиш“. И започнах в началото със съвсем елементарни неща. Така за 4 години изкарах университет в ателието на своя учител, по пътя на старите майстори. Той ме научи всичко, което трябва да се знае за реставрирането на една икона. Мир и светлина на душата му! После държах изпит пред занаятчийската камара и вече съм майстор по иконопис”, описва творческия си път Антонина. Допълва, че стилът, в който работи, се нарича византийски.
„Много ми допада, защото в него има много чистота, изисканост, елегантност. символизъм. Харесвам символа като такъв, интригува ме. След като започнах да реставрирам самостоятелно, у мен се породи желанието да почна да правя свои икони, не само да възстановявам иконите на старите майстори. И започнах да се уча. Когато човек иска, учители много. Последва гледане, проучване, търсех съвет от колеги. С практиката всичко си дойде на мястото. Иначе съм завършила начална педагогика с руски език. Като учител работих само 4 години“, допълва с охота майсторката.
Това лято тя бе поканена от епископ Сионий да благоукраси една приемна с орнаменти в църковната традиция. Там също прави реставрация на няколко икони. Признава, че когато трябва да рисува, винаги започва с молитва. И се стреми да е спокойна и вглъбена.
Среща се с Лидия Каменова на една акция в центъра „Ромил Видински“ за социална интеграция и рехабилитация. Двете са доброволки на благотворителното парти и в интервалите, когато са свободни, разговарят за нещата, които ги вълнуват и които творят. Така съвсем спонтанно решават да направят съвместна изложба.
Освен мозайките, в нея е представен пачуърк на бебешки одеялца, изработени от Лидия Каменова. Тя с готовност обяснява какво означава този вид изкуство, с който се занимава доста отдавна. По думите й, пачуърк означава съчетаване на малки парчета плат, кожа, или други материи, които се съшиват в по-голямо парче. Това е много древно изкуство. Първите образци са намерени в египетски и китайски гробници и са на възраст около 5 хиляди години.
Най-голям тласък на пачуърк е имало в Северна Америка, когато е времето на голямата депресия. Бедността кара хората да използват най-малкото здраво парченце от стара дреха, за да сътворят нещо ново.
„Думата е чужда, но връщайки се назад в моето детство, се сещам за моята майка, която работеше пачуърк без да знае, че се казва така. Детски одеялца правя съвсем отскоро, въпреки, че имам пачуърк и за големи хора. С пачуърк се занимавам интензивно от 5-6 години, но любовта ми към него е много отдавна, когато за пръв път видях такива неща в западни списания. И това беше любов от пръв поглед, която тлее в мен вече години наред”, разкрива Лидия. Допълва, че работи основно с отпадъчен материал от малки парчета плат, а пачуърк се използва за всичко - за дреха, килим, пончо, чанти, завеса, покривка, юрган…
„Има невероятни образци на чанти с пачуърк. Надявам се след време и това да покажа“, разкрива плановете си Лидия. Тя е активна и дейна жена, пръв помощник на съпруга си, който е собственик на шивашка фирма във Видин. Това й дава възможност да събира по-големи парчета плат, отпадъци от банцингите, складира ги и след това ги използва, т.е. получава се един вид безотпадъчна технология. Прави го от години. И не само това - сглобява и малки детски играчки от отпадъци и добавя, че нищо не изхвърля. С усмивка споделя, че определено има артистични наклонности. От ученичка се занимава с бродерия, ръкоделие, шие на машина.
„Всички тези женски неща съм ги наследила от своята майка. На нейната памет посвещавам изложбата. Седейки покрай нея, без тя да знае, ме е учила, и без аз да знам, съм се научила. През годините винаги съм правила нещо твормеско, била съм и танцьор, и певец… Артистична натура съм. Децата ми са моите първи оценители и най-верни почитатели. Когато направя едно нещо, те са първите, които го оценяват“, казва още Лидия.
Майка е на три деца - двама сина и една дъщеря, която завършва „Интериорен дизайн“ и така продължава творческия заряд. Синовете й са студенти. Самата Лидия учи почти през целия си живот. Завършва висшия институт по хранително-вкусова промишленост, специалност „Инженер-технолог по мляко и млечни продукти“, после факултета за обществени професии „Обработване на научно-техническа информация“ и съвсем наскоро и богословския факултет към СУ „Свети Климент Охридски“ като специализира преподаване на религия. За последното си обучение споделя, че това се появило при нея като вътрешна необходимост и определено я е променило изцяло.
„Благодарна съм, че се докоснах до моите преподаватели в Богословския факултет, те са невероятни хора. Всеки един опит на човек да докосне Бог го обогатява и в този смисъл, аз наистина съм богат човек “, изтъква Лидия.
