Обществена тайна е, че продължава безскрупулното погазване на наредбата за тютюнопушене в почти всички заведения в Козлодуй. Всъщност, тук забрана никога не е съществувала, поради простата причина, че няма кой да я спазва.
На клиентите изобщо не им се налага да поискат пепелник, защото със сядането на маса, той се донася веднага от обслужващия и явно инструктиран персонал. На свой ред и клиентите не се плашат от санкция за това си деяние и безпардонно палят цигара с кафето. И, ако по-предпазливите кръчмари сервират съдове, например глинени гърненца, та, ако от РЗИ ги навестят, да си имат оправдание, че клиентите на своя глава използват декорацията на масата, то повечето направо носят пепелници.
При последното посещение на градски небезизвестен клуб, намиращ се на около 200 м от СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, и в центъра на града, се случи абсолютно същото. Носеха пепелник на всяка маса, на която сядаха клиенти и дори не ги питаха искат ли.
Какво казват местни наблюдатели? Според тях в Козлодуй проверяващи за тютюнопушенето не идват, дори в заведения, в които ходят и непълнолетни. Или поне никой не ги е виждал. Друг интересен факт е, че контролните органи правят проверки само в работно време. Хората тук са наясно, че единствената дискотека в града, на небезизвестен и криминално проявен „бизнесмен”, никога няма да бъде проверена и санкционирана. Повечето ресторанти – също.
Във Варна например, в дискотеките не се пуши. Следва и дежурният въпрос защо? Оказва се, че тамошните служители на РЗИ могат и извършват проверки и в извънработно време. Има и друг пример. В една селска дискотека, намираща се на 40 км от Козлодуй, не се разрешава тютюнопушене. И всички посетители се съобразяват с това. В града обаче надделява общото мнение на кръчмари и пушачи, че нищо лошо не правят и няма за какво да ги наказват.
Къде са органите, които трябва да контролират дали се спазва забраната за тютюнопушене на закрити места?
В Закона за здравето не е разписана легална дефиниция на понятието „закрито обществено място”. В § 1а от допълнителните разпоредби е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно. По пътя на тълкуването за изясняване смисъла на понятието за закрито обществено място в съответствие с целта на закона, приемаме, че закрито обществено място е закрито помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна.
Без да споменаваме имена на заведения и кръчми, можем да кажем, че около трите гимназии в Козлодуй имаше едно единствено заведение, в което забраната се спазваше и то затвори. Иронично, нали?!
В най-посещаваните кръчми обаче положението е неизменно. Всички димят на воля и необезпокоявани от собственици, персонал или проверяващи от РЗИ.
Какво казват непушачите? Те просто са приели факта, че в Козлодуй оправия няма. Смятат, че нищо няма да се промени, дори да сигнализират на проверяващите органи.
Накратко, Козлодуй е меката на пушачите. Пушат си на топло зимата и на хладно лятото и така години наред, сякаш забрана никога не е имало. Глоби за нарушителите няма, защото няма кой да ги провери.
Друг път ще засегнем и темата за продажба на алкохол на непълнолетни и факта, че са в питейни заведения след 22 ч. И това отново в атомната столица на България, където контролните органи не виждат.
За сравнение обиколихме заведения и ресторанти, намиращи се в съседен град, и с изненада установихме, че там не се пуши вътре, че собствениците се страхуват от проверки, а клиентите кротко излизат да пушат отвън, при поставените за целта големи външни пепелници.
