Веселин Николов е кореняк-врачанин от известния Игрибозов род. Днес с умиление си спомня традициите, свързани с отглеждането на лози, правенето на вино и отбелязването на Трифон Зарезан.
Враца традиционно е свързана с лозарството и винарството. Регионът се е славел и с известни сортове грозде. Какъв е личният ви спомен за това?
Най-популярните врачански сортове са врачанска теменуга, чауш, буйлия, което е дребно грозде от рода на старото каберне, султанка, която беше без семки и се ползваше най-вече за сушене, т.е. за производството на стафиди. Отглеждахме го предимно на асми. Имаше също болгар, памид и ранозрейката.
Навремето, когато хората гледаха лозя, задължително от 1 т грозде се даваха 100 кг на „Винпром”. Това е така нареченият наряд, т.е. за държавата. Сега няма грозде за наряд, ама все по-малко е и домашното винце.
А още 1900 г., да не кажем и по-рано дори, „Врачанска теменуга“ като вино имаше медали. Първото изложение, на което печели е в Париж. Това доказва, че Враца е била доста известна със своите лозя.
Как и кога се появява врачанската теменуга?
Врачанската теменуга си е много старо понятие. Кой знае кога се е появило?! Това е бил разпространен сорт в този край. Бил си е местен, врачански. Никой не може да каже кога точно се е появил. Дори стотина години преди Освобождението оттук минавал Мустафа Челеби, който разказвал за хубавото ароматно вино във Враца и за нрава на врачанки, които като пийнат от него, даже побийват мъжете си. Така славата им се разнесла навсякъде по света.
Много врачани спорят едно и също нещо ли са врачанският мискет и врачанската теменуга. Каква е истината за тези толкова популярни местни сортове?
Врачанският мискет е възникнал на основа на врачанската теменуга. Както казах, врачанската теменуга е много стар сорт, който никой не помни как е дошъл по тези земи. После обаче някъде в началото на XX век се появява филоксера*, която мори лозите и хората започват да търсят начин да спасят ценния сорт. Слагат го на американска подложка, която е по-устойчива и така получават също толкова ароматния врачански мискет. Него вече болестта не го лови и днес продължават да го отглеждат.
Как местните хора са празнували едно време Трифон Зарезан?
Това беше за нас празник на лозята. Кореняк врачаните празнуваха задължително под звуците на духов оркестър. Два пъти в годината се честваше – на прочутия Врачански теферич, т.е. на 28 август /по старому Богородица/ и на 1 или 14 февруари. Всеки носеше по нещо – я свинско месо, я пача, я цяла свинска глава, да я свариме и да празнуваме.
В двора на къщата в лозята, т.е. на вилата, се събирахме много хора, дори буретата с виното стояха в лозето, на открито, защото нямаше кой да ги открадне. Ставаше голямо веселие.
Как стана така, че се съсипа и традицията, че и врачанската теменуга?
Навремето имаше време и мерак за всичко. Дядо ми Георги Игрибозов, си спомням, беше вече с треперещи ръце, но ходеше с един тебешир, отбелязваше къде трябва да се реже и две жени след него минаваха с ножиците.
Сега опустяха лозята. Младите все по-рядко остават тук, а нали знаете – лозето си иска мотика. Другият проблем са кражбите. Преди години нямаше набези, нямаше кой да ограби къщите в лозята, а сега… Дори с очите си съм виждал как събарят къща, за да вземат желязото от бетонните плочи! Какво да кажа?! Тъжно е… Някога половината от направеното вино се оставяше на лозето за тези празници, а сега никой не минава там, освен крадците. Има и друга причина. Преди години отглеждането на грозде излизаше доста евтино. Цената на билетчето в рейса беше по 6 стотинки, препаратът струваше 1.50 лв. Сега, за да отглежда човек лозя, са му необходими в пъти повече средства. Препаратите за няколко пръскания например излизат вече около 130-150 лв., а за пътуването дотам, няма да говоря. Равносметката е, че вместо да отглеждаме лозя, със същите средства може да се купи солидно количество грозде от пазарите и затова хората напуснаха лозята и вилите си, колкото и да им е мъчно за земята им.
* Филоксерата е дребно насекомо, установено за първи път в Америка през 1854 г. Оттам филоксерата е пренесена в Европа чрез вкоренени лози и само за няколко десетилетия унищожава почти напълно насажденията, заети със сортове на културната /европейската/ лоза. Това е било истинска катастрофа за европейското лозарство. В България е открита за първи път в Северозападна България през 1894 г. Оттам бързо се разпространява и унищожава всички стари, неприсадени лози с изключение на засадените в дълбоки песъчливи почви.
