Психичното здраве на хората не е въпрос на едно заболяване. То включва в себе си редица диагнози. Във връзка с нарастващия брой на психично болните, потърсихме за коментар управителя на Центъра за психично здраве във Враца д-р Надя Иванова. Тя заяви за „Конкурент“, че в стационара влизат хората с най-тежки диагнози. Става дума за психози, които имат нужда от хоспитализирано лечение.
Злоупотребата с алкохол и забранени вещества също води до тежки психични състояния, за които е необходимо влизане в център. Противно на вярванията за отключването на депресиите, д-р Надя Иванова коментира, че те се проявяват по всяко време на годината. Според нея е само хипотеза схващането, че има сезонност на обостряне на заболяванията. Д-р Иванова допълни, че за лятото са характерни шизофренните разтройства. При тях отключващият фактор е високата температура на въздуха. Няма строга закономерност за тези състояния - при всеки човек е различно. Управителят на центъра за психично здраве заяви, че ако само през пролетта и есента се влошава състоянието на психично болните, то лечебното заведение би било празно през зимата, а това не е така. В него целогодишно има пациенти.
Полът и образователно-интелектуалният ценз нямат значение за отключването на психична болест.
„Тежките разстройства и заболявания могат да се проявят по всяко време и при всеки човек“, категорична е д-р Иванова. Единственото, което се констатира като закономерност при проявата на психичните заболявания е възрастовата граница. Тя е между 18 г. и 30 г. Причината за това вероятно се крие в нивото на стрес, на което са подложени младите хора. Стресът, обаче, влияе различно на всеки. Понякога в положителна насока, като повишава работоспособността, а в други случаи организмът не успява да се справи с него и се появяват психични разстройства. Този род заболявания са заложени във всеки човек и при неблагоприятно стечение на вътрешни и външни фактори те биват отключвани. Генетиката обаче е водещият критерий това да се случва. Според експерти генетичната предразположеност може по-скоро да спомогне за определянето на правилното лечение, а не за проявяването на конкретното заболяване.
Разстройствата, предизвикани от стресови ситуации, се смятат за временни състояния. Те са податливи на лечение и са обратими, докато тежките психични заболявания не могат да се излекуват. Те са хронични. Пълното им излекуване е невъзможно. Целта на центровете за психично здраве е пациентите им да достигнат състояние на ремисия на заболяването под медикаментозно влияние. От ключово значение се оказва средата, в която живеят психично болните. Близките на тези хора трябва да им осигуряват пълна подкрепа и помощ.
„Загуби ли се тази подкрепа, пациентът отново се влошава, а понякога дори изпада в по-тежко състояние. Специализираните дневни центрове и защитените жилища са обособени в тази насока. Там пациентите са под непрекъснат контрол и подкрепа на персонала. Наблюдава се подобряване на състоянието им. Психично болният човек има нужда от подкрепа, но и от известна автономност“, коментира още д-р Иванова.
Тя добави, че медикаментозната терапия е важен компонент от лечението на психично болния, но не е единственият. Трудотерапевтите също оказват положително влияние и трябва да бъдат неизменна част от лечението. Трудотерапевтът учи психично болния на социални умения, които той преди много време е изгубил. Всеки пациент с влошено психично здраве има различна нужда. Тя трябва да се открие и да се подкрепи конкретния човек. Най-важното нещо е работещите в сферата на психичното здраве да притежават необходимата подготовка. Неподготвеният психотерапевт рискува да влоши състоянието на пациента.
