Пламен Вълов е юрист, член на видинската адвокатска колегия. Роден в Белоградчик, учил е и живее във Видин. Интересува се от българска история и произхода на българите. Пише поезия. Смята, че всеки българин трябва да помни рода си и да знае родословието си, защото в това е силата му. Според него българският произход може да се обясни чрез описаните от етнографите народни обичаи, социално устройство и стопанския живот на населението. Тези свои виждания представя в първата си книга „Корените на българския произход. Българското име“. Предстои втора част.
Господин Вълов, вие сте юрист, а пишете книга, свързана с историята ни и езикознанието. Къде са допирните точки?
Това не е прецедент, така е например при Димитър Съсълов, който също е бил юрист. Освен това юристите се занимават с доказване въз основа на определени факти, което се прави и в историята. Така че двете сфери имат допирни точки. Винаги съм се интересувал от история, от народните обичаи, от български легенди. Такова ми е възпитанието. Моите родители така са ме възпитали и това продължи, докато бях студент, продължава и сега.
Защо решихте да напишете тази книга?
Нямах за цел да пиша книга. Първо ми попаднаха книгите на историка Петър Добрев и започнах да чета. Оказва се, че това, което сме учили, е доста различно. Това ме заинтересова. Започнах да търся и чета преките исторически извори и да си водя бележки. Нали знаете, историята е политика и основание за търсене на права, затова политиката през годините е влияела на историята ни в една или друга насока. Желанието ми е без предубеждения и външни намеси, да се издири истината за българския произход и да се възроди интересът към историята и древните корени на българите и България. В книгата засягам и „свещената крава“ на българските история и езикознание – славянския език. Смятам, че днешният ни език като цяло е прабългарският индоевропейски език на предците ни. При това българите са имали държавен и културен приоритет, така че ако е имало влияние, то е било от българите към славяните, а не обратно. Съответно и лексикалното сближаване на тези езици в миналото, е имало тази посока. Това е едно от важните неща, които се стремя да докажа в книгата си.
Какво доказвате в нея?
Доказвам, че днешните българи са наследници на прабългарите, които са индоевропейци. Прабългарските понятия и титли, включително царските, произлизат от български думи, за което посочвам доказателства. Чрез българския език могат да се обяснят основните значения и на самото име „българи“. Тези значения ги има при индоевропейските народи, а те съществуват и днес при народи, обитаващи някогашни български земи /например в Кавказ/.
Едното значение на етнонима ни е „планинци“, т.е., българите са живели в планини, а не са степни народи. Същото констатира един от дългогодишните изследователи на българския език, руският езиковед Бернщайн, който пише в учебник на московския университет от 2005 г., че лексиката на българския език показва, че българите дълго време са живели в планини. При това българското име и формите му – бургар, булгар, бурджан, съвпадат с името на свещена за индоевропейците планина, наричана Хар-Бурз, Хал-Булк, Бараджия, Балкан. Двойното название се състои от двете имена на свещената планина – Бурз /Бург/ Булг и Хар /Гар/, /Кар/. Те присъстват и в името Бург-гар / Блъг-гар/.
Второ, българи означава свещено дърво. Това значение също не е случайно, защото българите са почитали свещени дървета, каквито са и дърветата-оброци на родове и селища. При тях има и жертвени камъни и плочи, които символизират планината. Тези оброци са били връзка с обожествените предци. Затова при такива дървета са установявани гробища, а е имало до съвсем неотдавна и обичай дърво да се засажда на самия гроб. Откъдето с времето, гробищата са се превръщали в свещени горички, почитани от потомците на погребаните. А според българската народна вяра, гробът е люлка или утроба, от която човек излиза при раждане и се връща отново след смъртта си. Връзката и причините за еднаквостта на названието на свещените планина и дървета, съм посочил с примери в книгата.
После значението на дърво, преминава в такова на „родословно дърво“, което е трето значение на името блъг-гари, значещо хора от една кръв, един род, т.е. родословна общност, народ. Интересно е в тази връзка старобългарското понятие „език”, което значи и „народ”, и „език”. Така че за българите народността е равнозначна на езика, което още веднъж показва, че няма как те да сменят езика си, без да нарушат самата същност на своята народна вяра, обичаи и живот. И няма как българите доброволно да са го направили в своята си държава, управлявана от собствени владетели и аристокрация.
Българите са защищавали своята територия и идентичност без колебание, припомнете ни тези български особености.
Такава българска особеност е тази, че държавата ни е била оградена с ограда, както свидетелства един арабски извор. Тя е представлявала окоп с вал и още някаква надстройка от дървета, тръни или нещо подобно върху вала /вместо днешната бодлива тел/. Границата е строго охранявана и граничар, допуснал непозволено преминаване, е наказван със смърт. Тези стари български окопи и валове личат и до днес, както на юг, така и на север от Дунава, където се е простирала българската държава. Така че ако вземем предвид тези български особености, получава се, че българите са имали чувство за народностна общност, обитавали са точно определена и строго охранявана територия, имали са държава със сложна административна структура, начело с върховен владетел. А това са принципите, по които се определя нацията, така че при българите те се били изпълнени в едно много старо време. Затова мисля, че въз основа на обективните признаци, може да се смята, че българите изпълняват условията за нация още по онова време.
На какви други свидетелства се позовавате?
Производно от значението на прадац-родоначалник е и това на стопанин, владетел на род и народ, т.е. цар /сар, гар, кар/. Затова блъг-гар има и това значение при индоевропейците, посочено в изворите, като савирската влах /валах, титлата на владетелите на приазовските българи, записани като балги /ций/, булши /ций/, индийската титла Балхара, българските Болг / Болгар, баварската Булгар и т.н., всичките еднакви с посочените първични и социални значения и форми на българския етноним. Изглежда това значение е било известно някога на българите, защото то е записано от Найден Геров в речника му под формата на песен, в която се казва /цитирам по памет/: „Кога Господ свет създаде, Блъгарину го предаде, Блъгарина да царува, да царува, да бирува.“
Тази песен показва и голямото самочувствие, което са имали предците ни, което е записано и в гръцките, унгарски и др. извори, които пишат за „българска гордост”,” гордото българско сърце” и др.
Какво самочувствие имат българите, дори след 500 години турско робство! Ето това самочувствие и гордост трябва да се възвърнат, защото днес българите са с ниско и дори никакво самочувствие.
А защо е така?
Цял живот ни се втълпява, че сме малък народ, малка страна, малка България и т.н. Е, откъде да ни дойде духът? За съжаление през годините са внушени не малко психически задръжки на нашия народ, много от които свързани и с неистините за произхода и предците ни. Смятам, че духът е в основата на всичко, нямаш ли дух – половината си изгубил. Така че книгата ми има и тази цел – да се върне самочувствието у българите. А за това не е нужно кой знае какво поне за начало – трябва само да се покаже истинският произход и роля на предците ни в историята. Тогава ще започнем и ние да се самоуважаваме, и другите ще ни уважават. Но за да бъде това уважение заслужено и трайно, естествено и ние самите трябва да си го заслужим с постъпките си днес. Защото миналото е предпоставка, но не е гаранция за възраждането на народа и държавата ни. Предците ни са направили достатъчно и няма да се върнат, за да свършат нашата работа. А дали ние ще сме достойни за тях и ще запазим гордостта и държавата им, която да завещаем на наследниците си, зависи само от нас, днешните българи.
Правите сравнения между шумерския и българския език, между египетския и българския. Какво е общото между тези далечни езици?
Частично съм направил сравнение между българския език и древните езици, за да покажа наистина голямата му старост. Разбира се тези еднаквости и за мен са учудващи, но след като съществуват, те трябва да се покажат. Знаете ли колко често историци и езиковеди на чужди правят от мухата слон. Как извъртат и буквално насилват думи, за да засилят съвсем ефимерните прилики между техните думи и тези на стари народи и цивилизации? Така че не мисля, че е редно ние да пренебрегваме почти или напълно буквални еднаквости на днешния ни език с древните. Разбирам, че е трудно за вярване днес. Но в миналото не е било точно така и такива паралели са правени от уважавани и титолувани историци. Само че техните трудове са били иззети по-късно и не са публикувани, поради чужди намеси в историята ни. Ще спомена например написаното от акад. Николай Державин в „История на България”, който въз основа на палеолингвистичен анализ констатира, че българите принадлежат към най-древните до-индоевропейски народи, наред с шумери, ибери и италики. Българският акад. Кацаров също е писал някога статия „Българи и шумери” и т. н. След една „програмна” статия на Сталин обаче през 1950 г., всичко това се покрива и се въвеждат постулатите, много от които си стоят и до днес в учебниците – че (пра)българите са шепа примитивни тюрки-номади, претопена в „славянското море” културно, етнически и езиково и т.н.
Има обаче много по-стари примери за много близка с българската до степен на еднаквост граматика – това е староегипетската. Затова съм дал примери не само за близост, но и за пълна еднаквост на граматическия модел.
И как си обяснявате тази близост между древните езици и прабългарския?
Смятам, и това не е само мое мнение, че обяснение може да се намери в така наречената Дунавска цивилизация, чиито следи се откриват по поречието на Дунава, а към нея принадлежи и Варненската с най-старото злато в света и т.н. Тя е поне с 2 хиляди години по-стара от шумерската. Предполагам, че оттук, след предполагаемия черноморски потоп, местни хора са тръгнали към Шумер и към Египет. Тук е създадена и Дунавската писменост – най-старата писменост в света. Тя предшества с около 2 хилядолетия другите системи за писане. Има предположения, че изчезването на най-древната писменост е повлияло при формирането на по-късните писмености на древния свят, появили се в долината на Нил и Близкия Изток около 2 хилядолетия по-късно. Така че това би могло да е общото между българския, шумерския и египетския езици.
Значи най-старата човешка цивилизация се е зародила по нашите земи?
Така излиза. И това вече по един или друг начин се признава от все повече учени.
Какво бихте казали на днешните българи?
Да знаят и помнят историята си, защото тя е делото и животът на техните прадеди. Идеята ми е да се възвърне самочувствието на българите, духа, който са загубили и е затворен в някаква бутилка. Българите са имали самочувствие, но не са били горделиви, а достойни хора на честта и справедливостта. Затова разни народи доброволно са приемали властта им, както също пише в изворите. Смятам, че тези качества трябва да си припомним, ако искаме да живеем достойно и да имаме успехи като народ и държава.
