Сланината причинява хипертония, инсулт и инфаркт, твърдят част от диетолозите. Според други пък тя е по-малкото зло от промишлените трансмазнини, т.е. изкуствено втвърдените течни от растителен произход, които също са рискови за сърдечното здраве. Всъщност най-вредното в сланината са триглицеридите. Именно те и лошият хорестерол са заплаха за здравето и живота, защото провокират атеросклероза, а от това следва цяла поредица заболявания –сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест, повишава се рискът от инсулт и инфаркт. Високи стойности на триглицериди и холестерол обаче се констатират и при хора с наднормено тегло, диабет, хипотиреоидизъм, алкохолици, при панкреатит, които изобщо не консумерат сланина. Нарушенията в мастната обмяна дори могат да са прояви и на генетична обремененост. Медицината обаче така или иначе дели холестерола на добър и лош. Вярно е, че лошият запушва кръвоносните съдове. Но животът е невъзможен без антипода му - добрият, който е градивен елемент за клетъчните мембрани на всяка клетка, участва в синтеза на стероидно половите хормони и витамин D и като помощен елемент в редица други функции. Затова и лекарите се радват на пациенти, които имат добър холестерол над нормата. Именно той е част от обяснението медицината да свали забраните от свинската тлъстина. Освен наситени мастни киселини и холестерол обаче сланината съдържа и голямо количество лецитин - универсалният емулгатор в природата. Така тя увеличава "добрия" холестерол, като даже спомага за намаляване на "лошия“. Полезната олеинова киселина в сланината пък е почти колкото в зехтина - към 10%.
Сланина хапват навсякъде по света
В Австралия и Нова Зеландия например беконът се предлага на тънки лентички, в повечето случаи с отстранена коричка и в суров вид. Харесват го овкусен с подправки.
Във Великобритания пък, както е известно, той е неизменна част от сутрешната закуска. В Америка я предпочитат силно овкусена освен с червен пипер, както това се прави в България, и с на пръв поглед неподходящите за това клей, мед, меласа и дори канела. В Япония не ядат сурова сланина. Тя задължително трябва да е сварена или солидно опушена. В Канада обаче ядат най-вредната. Добиват я от най-долната част от корема на прасето. Освен пушена или осолена в саламура, местните я предпочитат на тънки лентички и покрита с фино царевично брашно.
Как я харесват хората във Враца?
Сланината – полезна или не, е сред предпочитаните зимни блага на врачанския пазар. Търговците коментират, че най-търсена си остава суровата. Тя се използва главно за претопяване и извличане на т. нар. „пръжки“ от нея, а някои хора я използват като основна суровина за направата на домашен сапун. През зимния сезон сланината си остава предпочитано мезе и за домашното вино, независимо дали тя е пушена, овкусена или просто осолена. Различните разновидности се предлагат на пазарите и в магазинната мрежа. Според търговците цената е приемлива и достъпна за повечето хора. Необработената, сурова, варира от 2 лв. до 3 лв/кг, а готовата за консумация е на цена 4-5 лв./кг. Най-скъпа на пазара е пушената, която се търгува за около 5 лв./кг.
Грешили ли са предците ни?
Любопитен детайл, свързан с националните традиции в България сланината да се яде с чесън среща положителна оценка и то най-изненадващо от съвременни канадски учени. Те потвърждават, че комбинацията е полезна за здравето. При изследвания установили, че такъв едновременен прием понижава плазмения холестерол и триглицеридите. Има проучвания, които сочат, че сланината в съчетание с чесън дори чисти кръвоносните съдове от плаки.
Смята се, че сланината стимулира имунитета, особено по време на вирусни епидемии, и повишава тонуса в зимните месеци. Допускат се дори антиракови свойства, защото извежда от организма част от токсините. Предците ни обаче категорично са прави в едно – сланината трябва да се яде сурова, за да не е вредна. Изследвания с днешна дата сочат, че изпечената сланина обръща съотношенията на плюсове и минуси.
Трябва ли да се опасяваме да резнем тънко парче сланина на трапезата?
Отговорът е по-скоро не. То ще изчерпа лимитът за животински мазнини, но няма да е удар по здравето, ако не прибавим към дневното си меню например масълце, сметана, пълномаслено мляко и др. Всъщност списъка на храните, които съдържат животински мазнини е прекалено дълъг. Пък и част от хората имат висок холестерол без някога да са прекалявали с яйцата, месото, пълномасленото мляко, сиренето и кашкавала. Изводът е все пак да спазваме добре познатото правило „отровата е в дозата“.
